Болка - основната ѝ роля е защитна

Начална страница | Интересно | Здраве | Болка - основната ѝ роля е защитна
image

Болковите рецептори представляват свободни нервни окончания, които се разполагат в различни органи – кожата, вътрешни органи, залягащата към костите обвивка (периост), кръвоносни съдове и други. Усетът за болка се формира под влиянието на различни фактори – механични, термични, химични, както и такива, които предизвикват разрушаване на тъканите.
Характерно за различните болкови рецептори е, че могат да възприемат всички видове дразнители, но притежават повишен афинитет към определен тип. Така например С-влакната са особено чувствителни към термични и химични дразнители.
Болковите рецептори във вътрешните органи са особено чувствителни към механично разтягане на гладко-мускулния слой, който формира стените им. Термичните дразнители стимулират болкова реакция, когато са над или под определен диапазон. Така например температурата трябва да е над 42-45 градуса, за да бъде възприета като болка. При продължително въздействие се води до увреждане на тъканите.
Като химични дразнители могат да бъдат разпознати различни вещества, които се натрупват в тъканите по време на възпаление – хистамин, брадикинин, простагландини и други.
Провеждан е опит с инжектиране на течност от тъкани с възпаление в други здрави органи. Резултатът е бил проявата на силна болка в мястото на въздействие. Основно отношение има наличието на брадикинин, който се приема от повечето изследователи за медиатор на болката, тъй като той има свойството да се свързва директно с болковите рецептори.
Друга характерна особеност на болковите рецептори е, че те практически не могат да се адаптират, което е още един защитен механизъм на организма при наличие на увреда. При продължително действащи стимули, които водят до появата на болка дори се понижава прагът за възприемане на дразнението като болка, което от своя страна увеличава болковата симптоматика.
Пример за защитната функция на появата на болка е продължителното седене на стол, което води до влошаване на кръвоснабдяването – исхемия на мускулатурата на седалището, проявяваща се с дискомфорт и болка. Предизвиква се рефлекторна, неосъзната промяна в положението на тялото, което води до корекция на исхемията и изчезване на болката.
В случаите, в които болката продължава твърде дълго, тя губи своя протективен характер. Така например дълготрайната болка, изхождаща от вътрешните органи води до отключване на вегетативни реакции – гадене, повръщане, спадане на кръвното налягане и други. Тъй като голяма част от болковите сетивни пътища дават разклонения към център в мозъка, който ни поддържа в състояние на бодърстване, то болката води и до безсъние.
Болката може да бъде разделена най-общо на бърз (първичен) и бавен (вторичен) тип. Първата се описва като режеща, остра, пробождаща и се проявява до сто милисекунди след въздействието на дразнителя. Бавният тип болка възниква след няколко секунди и може да трае часове до дни. Описва се като пареща и пулсираща.
Болката, която изхожда от вътрешните органи и механизмите на възникването ѝ се характеризират с някои особености. Броят на болковите рецептори в тях е значително по-малко от тези, които се разполагат в кожата. Това е причината и редица стимули, които предизвикват болка при досег с кожата да не водят до изразени реакции, ако се приложат в областта на вътрешните органи.
Така например при срязване на черво не се предизвиква силно изразена по степен болка. Но пък рецепторите във вътрешните органи за болка са изключително чувствителни на липсата на кислород и разтягане на капсулата им.
Липсата на кислород предизвиква например мигренозна, мускулна или стенокардна (сърдечна) болка. Докато бъбречната, жлъчната и чревната колика се пораждат следствие на разтягане на гладката мускулатура.
Броят на болковите рецептори е по-голям в обвивката на кръвоносните съдове и обвивките на някои вътрешни органи – плевра, перикард, перитонеум и други.
Възможно е и проявата на т. нар. отразена болка – например при заболяване на сърцето, болката се проявява в областта на ръката. Причината е, че посоченият вътрешен орган и областта от повърхността на тялото се инервират от нерви, изхождащи от един и същ сегмент в гръбначния мозък.
Puls.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7