Време е медицината да се психологизира повече

Начална страница | Интересно | Здраве | Време е медицината да се психологизира повече
image

Пиша тази статия, за да изразя своето мнение в качеството си на завършващ сега психолог, по една изключително наболяла тема. Иде реч за лекарите, за дългите години на търпеливо и скъпо обучение, специализации и т.н., които са преминали по пътя от „Аз искам да стана лекар” до Хипократовата клетва и бялата престилка. И аз вярвам и се надявам, че те са взели това решение по идеология и защото искат да помагат на болния и са искрени човеколюбци. Нека прозвуча наивно, но според мен е редно да е така. Адмирации за тези! Да си лекар и въобще да работиш в системата на българското здравеопазване си е същински подвиг, особено когато здравната система боледува, институциите работят тромаво и често “услужливо” поставят препъни камъчета по клиничните пътеки и то не за друго, а защото са монополисти върху здравето на хората.
Тук обръщам внимание и на протестите, които правят и ще продължат да правят медицинските сестри. И с право. Вместо да са до леглата на болните, които имат огромна нужда от тях, както и да ги обгрижват, те ще излязат на площада, за да се борят за правата си - правото на по-достойно заплащане, особено за нощните дежурства, в реанимацията и при тежки условия на труд. Значителен процент от кадрите бягат от България, което е голям проблем (например, имаме средно 420 сестри на 100 000 души население при средноевропейски стандарти от 820 сестри на 100 000 души, което е два пъти под средното). Те са претоварени, но заплатите им не отговарят на множеството задължения, паднали на плещите им.
Лекарите са не по-малко неудовлетворени от заплащането си, макар че на практика естеството им на работа е такова, че не може да се измери във финикийски знаци (както и това на медицинските сестри). Те дават късче от себе си всеки ден, всеки час, при всеки спешен случай, във всяка секунда от дежурството си, жертвайки нерядко и личния си живот и т.н. Тези, които възприемат работата си като мисия, а не тези, които гледат на медицината като бизнес! Подкрепям с две ръце каузата и протестите и оптимистично вярвам, че скоро ще дойдат по-бели дни за хората с белите престилки, понеже определено го заслужават.
Но... има и друго, за което пиша тези редове. В такива ветровити времена на неразбории, на сътресение в здравната система, е от изключителна важност да се наблегне на човешкия, на психологическия фактор. Тези социални фактори неминуемо влияят на масовия човек като разклащат бездруго скептичната му (не ми се иска да го казвам, но в известен смисъл типично българска) нагласа спрямо здравната система, но всъщност на микрониво - спрямо лекаря, който го лекува. Когато отивам да търся лек за болестта си, аз влизам в кабинета на лекаря (зъболекаря, кардиолога, онколога, невролога и т.н.), а не в кабинета на министъра на здравеопазването, нали?! Разбира се, лекарят е имплантиран в здравната система и той е този, чрез който имам непряк контакт и с цялостната система. Ето защо е едва ли не животоспасяващо подходът му и отношението му към пациента да са положителни и лечебни, ако мога така да се изразя. Още с влизането си пациентът възприема невербалното отношение на лекаря, а и вербалното. Лекарят само с усмивка и позитивна настройка би могъл да предразположи пациента си и да се получи (ще използвам психологическа терминология) благотворен, изцерителен “рапорт” между тях, подобно на този между психотерапевт и клиент. Няма да се втурвам подобно на някои теоретици (като например Mehrabian) да пиша точно колко процента е невербално възприетата информация в комуникацията и какъв е процентът на вербално възприетата информация. Ние се раждаме и първоначално общуваме със света около нас по невербален канал, така че е съвсем нормално да сме по-чувствителни към този вид комуникация (към жестове, мимики и т.н.). Дори и на вербално ниво за нас са важни не само и не дотолкова съдържанието на думите и смисъла, но и тембърът, интонацията на гласа и т.н., и т.н... При несъответствие между тези два канала на комуникацията, в нас “светва лампичка”, че нещо не е наред и не можем да се доверим напълно на човека насреща.
Според мен от качеството на гореспоменатия “рапорт” между пациента и лекаря, зависи в не малка степен и изходът от последващите интервенции и лечение. Дори и жестът, с който пише рецептата и убедеността, с която предписва дадено лекарство могат да имат решаващо значение за ефекта от него. Твърдя го на базата и на личен опит. Ако пациентът усети грижата и заинтересоваността на лекаря, би почувствал много по-благоприятен и може би дори по-бърз резултат от лечението. Всеизвестен е и така нареченият плацебо ефект, който е значим фактор, стига да е етично използван (напр. Swapna, Lambros, 2019 и мн., мн. други автори).
Мисля, че е редно да се вкара повечко психология и в самото обучение на лекарите. В настоящия момент, доколкото ми е известно, те имат курс с психологически упражнения само през първия семестър. В този курс са засегнати теми от психологията на развитието, също донякъде поведенческа медицина (например как да съобщят новината за смъртта на пациента на неговите близки и други подобни), както и психоаналитичния уклон в психологията. Само че тези теми се засягат съвсем повърхностно и бегло. Моето скромно мнение е, че би било по-добре, ако се изучават повече психологически дисциплини, например особено за психосоматичните заболявания, понеже освен “видимият” субстрат, има една психика, която нерядко задвижва механизма на дадена болест. Както се изразява З. Фройд, най-страшен е невидимият враг вътре в нас. В същото време може би ще е полезно лекарят да се научи да “прочита” по-успешно личността на пациента, за да знае как да си взаимодейства по-добре с него и да осмисля по какъв начин да му поднесе препоръките относно лечението му. Тук се сещам за думите на Карл Г. Юнг, че взаимодействието между двама човека е като химична реакция, като и двамата човека след това не са вече същите. Разбира се, не искам да оставям читателя с впечатлението, че подценявам медицинските познания на лекарите и тежкото и продължително образование, което преминават, както споменах и по-горе в статията. Ни най-малко! Със сигурност те учат наистина голям обем от материал и т.н., минават множество специализации, инвестирайки много време и средства в себе си, за да се усъвършенстват и да бъдат конкурентноспособни, но искам да наблегна на факта, че е необходимо да са по-подготвени и откъм психологическия аспект на лечението и общуването с уважаемия пациент. Понеже наистина, ако контактът е несполучлив, би могъл да създаде множество неприятности и да доведе до недоразумения и в двете страни.
От друга гледна точка искам да подчертая и това, че лекарската професия е сред най-рисковите откъм прегаряне или така наречения „бърнаут“, особено що се отнася до хирургичните специалности. Ако трябва да цитирам статистики, например в САЩ около 50 процента от лекарите са с „бърнаут“, а във Великобритания са 1/3 от докторите. По думите на проф. Вихра Миланова, завеждаща Клиниката по психиатрия в УМБАЛ “Александровска”, в България процентът е не по-малък. В едно свое интервю, което цитирам по-долу, тя казва, че лекарят е притиснат от една страна от нуждите и непрекъснатия контакт с болния и роднините му, но от друга – от здравната система. И все пак той трябва да прояви разбиране и да влезе в положението на всеки човек. А като добавим и жонглирането с личния му живот, картинката става още по-сложна (нещо като постигането на необходимия в различни ситуации баланс между симпатикуса и парасимпатикуса). Ами ако има проблеми и неудачи в семейството си, ако не се чувства сигурен относно бъдещото си развитие, както впрочем често се случва, особено в България?! Ако се чувства не достатъчно удовлетворен на работното си място поради множеството различни фактори, дебнещи го като сенки от различните посоки?! Да, той може да е достатъчно добър специалист и с годините да свикне да работи под прекомерно напрежение и да отделя проблемите си вкъщи от тези в работата, но той не е робот, не е свръхчовек, нали?! А и винаги има недоволни пациенти, които са готови да го обвинят в лекарска грешка и му дишат във врата, образно казано, понеже самите те са напрегнати и прекалено изнервени. Според мен именно в подхода на лекаря се крие ключето на това до каква степен ще успее да спечели доверието на пациента. Всъщност отношението на лекаря или липсата на приемливо и положително такова, често води до съответния отговор и реакция от страна на болния. Също така лекарят не бива да изключва и заболяването на пациента си, което би могло от своя страна допълнително да повлиява на поведението на последния (соматопсихология). Върху човешкото поведение оказват влияние винаги множество фактори, също както и над соматичното здраве.  
Бих си позволила да апелирам към директорите на болнични заведения, както и към съответните институции, от които това зависи, да се погрижат да обезпечат медицинските екипи с повече психолози, които да полагат грижа и да предоставят консултации не само на пациентите, а най-вече и на самите лекари и на медицинските сестри. Смея да твърдя, че последните също са подложени на повече от огромен стрес, тъй като имах възможност да наблюдавам работния им ден в една голяма столична болница. Между тях нерядко възникваха конфликти, къде поради неудовлетвореността им от условията на труд и заплащането, къде и поради натрупаната с времето умора и дистрес. А разбирателството в съвместната им работа е меко казано задължително, както и между тях и лекарите, за да се поддържа необходимата здравословна хомеостаза в организма на болницата. Разбирателството между тях допълнително повлиява и върху мнението и отношението на пациента към цялостния екип.
В края на краищата за съжаление при лекарите има голям риск да се стигне до едно своебразно претръпване и дехуманизиране, което е и най-страшното в случая. Та не е ли най-важното лекарят да остане човечен и преди всичко загрижен за пациента си?! В един момент обаче, недостатъчно “обгрижван” от системата и приклещен в матрицата, той започва да проектира своята неудовлетвореност върху пациентите си, близките им, а и върху колегите си, тъй като медицинската професия е преди всичко екипна работа. Не че тези фактори го оправдават да си позволи да загуби себе си! Никак даже! Но не всеки е достатъчно устойчив и гъвкав да издържи изпод натиска, нали?! А скъса ли се веднъж нишката на човеколюбието, състоянието може да прогресира и да стане хронично и необратимо. Не е ли по-приемливо да се провежда една психопрофилактика, вместо да се стига до нежелани странични ефекти от упражняването на професията?! Нека се сетим, че на входа на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” пише една мисъл на патрона на болницата, а именно че профилактиката е петдесет процента от лечението. Същото, с пълна сила, важи и в психичен план.
Ето защо ликувам и се превръщам в триумфиращ конквистадор, когато общувам с лекари и заговорим по темата за психологичния аспект на професията им. И още повече, когато уважавани от мен доктори ми споделят, че ценят психотерапевтичните техники и в работата си обръщат внимание на качеството на комуникацията с пациента. Радвам се и когато зъболекарят ми, например, ми напомня да бъда положително настроена спрямо проблема си и да не се тревожа твърде много, а да се грижа своевременно за зъбите си. Бих могла да приведа и още много примери тук...
На финал бих искала да се обърна към вас, лекари. Моля ви, бъдете търпеливи, хуманни, не губете белотата вътре във вас. И в случай, че умората и напрежението започнат да ви идват в повечко, не се колебайте да се обърнете към “спешна помощ за психиката”, тоест към психолог и най-вече към психотерапевт, за да подобрите психичното си състояние. Защото не се лекува само със скалпел и с фармакологични средства, а преди всичко с думи и с отношение! ЧОВЕШКО отношение!
Medica mente, non medicamentis.
Опитващата се да лекува с думи:

Деспина Клер
в. „България СЕГА“

Библиография:
1.Ненова, Н. (2018). “Проф. Вихра Миланова: Синдромът на прегаряне се среща често сред нашите лекари”, интервю изтеглено от: zdrave.net
2. Swapna Munnangi; Lambros D. Angus. (2019). “Placebo effect”, NCBI Resources, изтеглено от: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK513296/.
 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7