Попитай д-р Арабаджиев: Възрастови кризи (част 2)

Начална страница | Интересно | Здраве | Попитай д-р Арабаджиев: Възрастови кризи (част 2)
image

Понятието криза има своите много дълбоки корени. През вековете хората са я наричали с различни имена и са изработвали различни стратегии за справяне. Съвременния смисъл на думата криза произлиза от старогръцки и означава решителен момент в живота, прелом, край на нещо и начало на друго нещо. Това е период, в който индивида има да разреши определена проблематика, която в контекста на тематиката е възрастово обусловена, да натрупа своя опит и да премине в следващия етап от живота си и да използва вече натрупания си опит и да продължи да надгражда. Основният психологичен смисъл на кризата е промяна. Това е промяна, която настъпва бързо, бурно, критично, неочаквано. Поради тези характеристики на кризата тя силно разстройва не само физиологичната, но и психологичната хомеостаза, което поставя адаптивните способности на индивида на изпитание и ако не се преодолее може да се стигне до декомпенсация в различна посока и провал на различните личностови способности и тотален срив най-често в агресивна или депресивна посока, но са възможни и други варианти на декомпенсация. Новото състояние в което изпада индивида много често налага намесата на специалист по психично здраве. Според Джералд Каплан, който пръв въвежда понятието „криза” в специализираната психиатрична литература, кризата е „нарушение на стабилното състояние на индивида, което настъпва когато човек установи, че достигането до важни житейски цели е блокирано от непреодолими препятствия, като те са непреодолими с помощта на обичайните стратегии за справяне с проблемите”. Всичко това води липса на адаптивност на старите модели на функциониране, от своя страна личностовите способности също губят своя адаптивен характер и индивида не може да се справи сам чрез използването им. Не е възможно да се възстанови психо-физиологичната хоместоза  и не може да се достигне до предишното равнище на функциониране. Много важен момент при възникването на кризите е преживяването на ситуациите. Самите ситуации може да имат или да нямат характеристики на макротравми или на психотравми, но отношението и преживяването на индивида да е болезнено, т.е. субективното преживяване породено от дадено събитие, като това събитие може да бъде реално или фантастно води до болезнена преживелищна реакция породена от него.
Следващата криза, която ще разгледам е кризата на падежа. През този жизнен период от развитието на човек започват да настъпват промени в тялото и хормоналната регулация. Това е времето, в което започва да настъпва менопаузата при жените. Те започват да осъзнават, че започва началото на края на техния репродуктивен цикъл. Изправят се пред действителността, че повече не могат да станат майки и да износят дете. Това е периода, в който жената осъзнава, че й отпада една био-социална роля: биологична роля, защото губи репродуктивните си способности и социална – отново да възпитава и да отглежда дете. Трябва да приеме факта, че е освободена от социалната роля да бъде майка. Много жени изпадат в криза, защото започват да живеят с мисълта: „Вече никой не ме приема за майка”. Това е особено отчетливо, ако поколението е вече пораснало и е напуснало дома на родителите си и е изградило собствено семейство. Доста често когато жените преживяват значимостта си през грижата си за другия и ролята си на майка, този период е изпълнен с отхвърляне и личностно декомпенсиране в една или друга посока: депресивност, тревожност и дори има описани случай на поява на налудна убеденост за фантомно дете (майката вярва, че има фантастно дете, за което тя полага грижи и инвестира много от времето си в тази налудност).
През този период жените са с понижено либидо. При много от тях вниманието им се насочва към външния им вид. Искат да изглеждат както преди. Заедно с тези промени настъпват и различни психовегетативни промени свързани с климакса. Все повече си задават въпроси като: Коя съм аз сега, като тяло, като контакти, като фантазия и бъдеще? Какво ще правя от тук нататък? Жените които се адаптират добре в тази фаза от живота си намират в менопаузата възможност да преосмислят новото си амплоа. Новата си био- социална роля, новите си дейности. Намират начин как да носят с достойнство новата си същност.
Естествено мъжете не са пощадени от същата криза. При тях макар и по-плавно, по-бавно и по-късно започва да настъпва андропаузата. Също започват да се наблюдават редица биологични промени. Заедно със спадането на нивата на тестостерона спадат и сексуалните им възможности, но при тях за разлика от жените, при които спада сексуалното желание, имат все още повишено либидо, но еректилната дисфункция все по-често започва да им напомня, че вече не са същите както преди. При тях бавно и постепенно също започва да гасне една био-социална роля. Много често следствие на неприемане на промяната те стават промискуитетни, започват да имат любовници и разнообразни сексуални контакти. Освен това мъжа сам започва да усеща, че с времето не само способността му за сексуален контакт, но и сексуалното му желание спада и все повече осъзнавайки това може да се впусне да доказва, че е същия „Дон Жуан” както преди. Този процес при жените е по-манифестен, видимо е за всички и те поради тази причина го приемат по-лесно, докато за мъжете е видимо само за тях или за партньорката им и те се опитват за по-дълго време да го скрият от другите, но и от себе си. За да отхвърлят своя сексуален спад трябва непрекъснато да се доказват сексуално. При тях няма външен обективен фактор за началото на андропаузата, освен ако те не си признаят сами. Това е още една причина да го отричат толкова усърдно. Също може да се наблюдава поведение свързано с грижи за тялото. През тази криза жената е по-адаптивната. Тя си отговаря на въпроса „Коя съм аз сега и какво трябва да правя?“ и се впуска в дейности. Мъжът няма тази потребност, той активно се съпротивлява на този въпрос и започва да обслужва защитите си на неприемане на андропаузата и да рационализира промискуитета си. Тези процеси са характерни за първата фаза на андропаузата. Естествено, при различните мъже в контекста на личността им може да има различни варианти на преживяване. Във втората фаза на андропаузата се наблюдава един обратен процес на фиксиране на съпругът в съпругата. Започват едни нормално психологични ревностови процеси към нея. Наблюдава се регрес в поведението е детинско привързване, до степен да обсебва партньорката. Прилепчивост и дори неспособност да се отделя от жена си.
Период на стареене. Криза на старостта. Тук се наблюдават ограничени възможности за ежедневно функциониране на тялото. Необходимо е много повече време, за да се свърши онова, което е вършел преди. Много по-бързо настъпва умората. Отслабват различните сензорни анализатори (зрение, слух). Настъпват сериозни промени в опорно-двигателната система. Отслабва фиксационната памет. Първоначално не е засегната в изразена степен. Обикновено си спомнят една стъпка преди последната си стъпка (например: слагат нещо някъде и когато им потрябва го търсят на типичното място където го поставят, а не си спомнят новото му местоположение). С напредване на паметовия дефицит този процес започва да се измества с още стъпки назад. Основния психологически проблем, който трябва да се разреши в тази криза е в сферата фантазия/бъдеще, осмисляне на съществуването. За какво съм, за какво ставам Аз сега?”,”На кой съм нужен, има ли смисъл да живея, ще липсвам ли на някой или съм само пречка в живота им?”. Понякога всички промени свързани със стареенето не се случват на съзнателно ниво, а се натрупват несъзнавано, което може да доведе до постепенна дезадаптация на личността и суицидно поведение. При други хора с напредване на старостта започват да се впускат в повече дейности, което да крие сериозен риск за увреда. Обикновено когато човек старее става по-предпазлив. Започва да избира условията в които да върши една или друга дейност. Започва все повече да си щади силите. Все повече се пазят от вероятните последици от процеса на стареенето. Все повече се наблюдава ригидност на мисленето. Започват да се месят все повече в решенията и живота на младите, защото искат да докажат на себе си, че още не са за изхвърляне и още са значими. Това е своеобразен опит да съхранят по-високата си себеоценка, тъй като преживяването за по-висока себеоценка е свързано с факта аз колко съм значим за другите, но не от сегашната позиция на целия контекст, а от една ретроспективна фиксация, което ще рече, че те все още като че ли не приемат децата си за достатъчно зрели и самостоятелни и че са си свършили добре ролята на родители като са ги направили добре функциониращи индивиди и сега е време да направят това което винаги са отлагали. Напротив, те се впускат да бъдат родители на онези деца, което отдавна вече не са същите. При някои възрастни се наблюдава изтласкване на процеса на стареене и започват да поставят тялото си на изпитание, което може да доведе до декомпенсация на соматичен проблем. Не отчитат факта, че имат все по-малка адаптивност. Все повече се засилват личностните черти. Тук е валиден принципа „капка по капка камък разбива”. Възрастния човек все по-често попада в различни фрустриращи ги ситуации и накрая тази чисто възрастова криза може да се превърне в личностова криза. Тъй като това е един бавен и едва забележим процес възрастните хора не търсят съдействие от специалист. Те се обръщат за помощ, когато стане видимо за другите хора и те реагират.
Освен възрастовите кризи може да има още личностови и ситуативни кризи.
Личностовите кризи са свързани с микротравмите в живота, с психологическата характеристика изпитание. Тези хора са се опитали да се справят с наличните си ресурси, при което те са се изчерпали и в крайна сметка са се провалили. В такива случай често се наблюдава свръхангажиране с житейската ситуация или с тялото и с преживяването на симптоматика (главоболие, сърцебиене, конверзивни симптоми) и така човек спира да се занимава с кризата. Започва да слугува на тялото си като търси медицинска помощ. Много често в състояние на непреодолима личностова криза, индивида може да се фиксира върху здравето на други хора, например детето или партньора си.
Ситуативните кризи се отнасят до загуби: на здраве, смърт, бедствия, малтретиране, материални загуби и др. те имат смисъла на макротравми. Всяка една непреработена криза се превръща в психотравма. Наблюдава се абсолютно блокиране на наличните ресурси. Емоциите са със силата на афект – те са силни, краткотрайни и несъответни на ситуацията. В тези случай разума е блокирал, защото доминира афекта. Човек вече няма достъп до наличните си ресурси. Много чести варианти на преживяване на ситуативните кризи са агресията и депресията.
Кризисни интервенции: това са психологични способи за бърза и адекватна помощ в мястото на която е получена кризата. Целта на правещия кризисна интервенция е да овладее ситуацията. Да рефлектира случилото се, като се стреми емпатийно да засили преживяването, да се направи по-ярка картината. Стреми се поведенчески да предизвика близост с пострадалия. Много бавно да се приближава и да навлиза в пространството на другия, като е важно винаги да иска разрешение когато го прави. Индивидът който преживява кризата трябва във всеки един момент да има усещането, че има контрол върху случващото се. Той да има усещането, че води сближаването. „Да вляза във филма на другия”. Обикновено най-добрите приятели съвсем спонтанно се справят много успешно емпатийно да засилват емоциите и да се сближават с приятеля, който преживява криза. Емапатийно да се проиграва, какво ли го е вкарало в ситуацията. Винаги да се дава право на емоцията да съществува. Целта е в тази първа стъпка, постепенно емоциите да започнат да отстъпват място на разума.  Обикновено рефлектирането и емпатийното засилване на емоцията се прави по следния начин: „Бесен си, сигурно ти идва всички да ни натръшкаш”. За разлика от психотерапевтичния процес където винаги даваме една степен по-ниска емоция с цел да се погаси, при кризисната интервенцие се дава една степен по-висока емоция. Това става като назоваваме емоциите с по-силни имена и целта е индивида сам да смъкне емоционалния заряд. Смисъла на кризисната интервенция е да се вкара човека в реалността.

Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7