Попитай д-р Арабаджиев: Стареене и смърт

Начална страница | Интересно | Здраве | Попитай д-р Арабаджиев: Стареене и смърт
image

За всяка възраст в живота на човек съдбата е определила някакви предизвикателства, но като че ли старостта е свързана с най-много несгоди и изпитания. Въпреки, че процеса на стареене протича при различните хора с различен темп, могат да се открият редица сходни компоненти. След една определена възраст човек започва да забелязва видимите белези на времето. Косите „посребряват” постепенно, показвайки дискретно колко опит сме натрупали. Първите бръчки по лицето все повече засвидетелстват щастието, което сме преживяли, за съжаление при някои хора те не са от смях, а от сълзи. С времето коленете започват да се „обаждат” при промяна в климатичните условия. Паметта и способността ни да заучаваме нова информация също се снижава. Безсънието и главоболието започва да ни напомня, че трябва да намалим темпото. Издръжливостта ни става по-малка. Все по-малко можем да разбираме младежите и децата от новото поколение. Ставаме по-ригидни в убежденията си. Хормоните ни се променят, при жените си отива цикъла, а мъжете навлизат във втория си пубертет. Децата порастват и си отиват, за да създадат свое собствено семейство. Болестите започват да се натрупват като мъниста. Все по-трудно ни е да покрием критериите, за да сме здрави. Започваме да приемаме все повече таблетки. Колкото повече се приближаваме към последната ни спирка, толкова повече се изолираме и толкова повече загуби трябва да преживеем: на родителите ни, на партньора ни, на част от приятелите и накрая себе си. Сигурно за мащабите на Вселената живота ни изглежда един миг, но всичко което се случва през това време може да бъде изпълнено със смисъл не само за нас самите, но и за всичките ни значими хора. Не трябва да забравяме, че тук и сега не е репетиция за живота, а е единствената ни възможност да бъде по един или друг начин. Отговорността за всичко е наша и ние имаме силата за промяна и за смисъла на преживяното време.
Благодарение на по-добрите условия на живот, по-добрата хигиена, развитието на медицината и фармацията продължителността на живота на съвременния човек непрекъснато се увеличава, друг е въпросът дали успяхме да добавим повече живот към годините. Продължителността на живота при жените в европейските общества се е увеличила от около 45 години до над 80. Продължителността на живота при мъжете също се е повишила, макар че по-бавно: разликата в продължителността на живота между мъжете и жените се е увеличила от две на шест години. Цената, която плащаме за по-голямата продължителност на живота (дълголетие) е повишената заболеваемост от свързани с възрастта болести. Допреди 200 години, хората умирали млади и относително бързо - главно от инфекции или травматизъм. Не сме способни да забавим процеса на стареене, въпреки множеството козметични процедури. Много често ставаме свидетели на факта, че “остаряването” предизвиква негативни нагласи. Процесът на стареене се разглежда като влошаване и упадък на физическото и психическото здраве, интелектуалните способности и социалните връзки. Поставянето на акцента върху упадък, а не върху промяна, е в основата на споделяните от повечето хора от всички възрасти и култури, почти универсални негативни стереотипи и нагласи към застаряващите и по-възрастни хора.
Възрастта условно може да се раздели на: хронологична възраст -  действителната или официалната  възраст, считана от деня на раждането. Биологична възраст - определя се от състоянието на лицето и тялото, как изглеждам в очите на другите, в собствените си очи. Субективна възраст – изразява се в това как се чувства човек. Функционална възраст, която е тясно свързана със социалната възраст, определя се от начина на живот, способностите, статуса, който смята индивида, че притежава, от това дали работи, дали има зависещи от него деца и дали живее в собствен дом.
Със застаряването на населението в световен мащаб и развитието на негативни стереотипи към възрастните хора се появи ново явление в литературата, наречено ейджизъм (подобно по смисъл на расизъм). Характерно за него е допускането, че хронологичната възраст е точен показател за биологичната, субективната, функционалната и социалната възраст. Ейджизмът въплъщава идеята, че хората престават да бъдат хора, престават да бъдат същите хора или се превръщат в особен, по-нисш тип хора, в следствие на това, че са живели определен брой години. Ейджизмът се основава на страх и неприемане на възрастните хора. 
В миналото, възрастните са били уважавани заради тяхната мъдрост и опит, но в днешно време малко общества (например в Китай) отдават почит на възрастните си членове. Стереотипите за възрастните хора зависят пряко от светкавично променящите се западни общества, където опитът и мъдростта вече не са ценени качества в този бързо движещ се, високотехнологичен свят, към които промени те трудно или въобще не могат да се адаптират.
Част от възрастните хора никога не губят младежките си способности. Например 15% от тях запазват интелектуалните си способности през целия си живот. Това от една страна е генетично заложено, а от друга страна се дължи на нивото и типа на ежедневната им интелектуална активност. Редовното упражняване на интелектуалните умения води до тяхното поддържане на или близко до ниво, характерно за млада възраст. Редица проучвания са показали, че хората, ангажиращи се с интелектуално стимулиращи дейности (работа, хобита, изучаване на нов език и пр.), обикновено имат “по-добре запазени” интелектуални способности. При тези индивиди има по-ниска заболеваемост от деменция или ако имат такава - симптомите са по-слабо изразени.
Старостта води и до редица социални проблеми. Главен фактор, отговорен за тези промени на социалните мотиви, е нагласата за бъдещето, която зависи от хронологичната възраст. Когато се смята, че бъдещето е перспективно, дългосрочните цели имат голямо значение. Но когато се смята, че бъдещето е безперспективно, вниманието се насочва към настоящето.
Социално дезангажиране включва взаимното оттегляне и на индивида, и на обществото от него (в следствие на пенсионирането, напускането на дома на вече порасналите деца, смъртта на партньора и т.н.). Макар че с остаряването расте и дезангажирането, има хора, които остават активни и ангажирани и обикновено те са най-щастливи. Най-малко дезангажираните са най-щастливи, имат най-силен дух и живеят най-дълго, но все пак оттеглянето от обществото е естествена и неделима част от процеса на стареене. Редица проучвания показват, че по-възрастните хора са поне също толкова удовлетворени от живота си, колкото и младите. Отново и отново множество проучвания потвърждават привидно нелогичния извод, че възрастните хора по принцип са по-щастливи от младите. Възрастните хора в основата си са същите като хората на средна възраст, със същите психологически и социални нужди. Пониженото социално взаимодействие в напреднала възраст е в резултат на отдръпването на обществото от застаряващия човек, в присъща за него проява на възрастова дискриминация и е против волята на повечето възрастни хора. Процесът на отдръпване между обществото и индивида не е взаимен. За да протече процесът на стареене по най-благоприятен за индивида начин е необходимо да са налице две условия - да се поддържа нивото на активност и да се устоява на “смаляването” на социалния свят. Това може да се постигне като се поддържат характерните за средна възраст дейности, за колкото се може по-дълго и като се търсят заместители на професионалната ангажираност (развлечения, хобита). Целта е да се направи равносметка за смисъла на живота и да се приключи този стадий, а следователно и живота, с повече удовлетвореност, отколкото отчаяние. Необходимо е да преосмислим живота си, да го анализираме и да преценим дали е бил удовлетворителен и продуктивен. Предизвикателството на късната възраст се състои в борбата за постигане на усещане за хармония със собствената личност; това се осъществява с преразглеждане на собствения живот, с цел откриване на свързващите нишки на приемствеността и с опити за съгласуване на може би отдавна отхвърлени и изоставени елементи. То също включва и примиряване с многото промени и загуби, с които всеки от нас е вероятно да се сблъска.
Неизбежно с напредването на възрастта се случва и оттеглянето на човека от активния му работен живот.  Пенсионирането е процес и социална роля, които се разгръщат посредством серия от фази, всяка, от които изисква приспособяване, например: радост от пенсионирането, може да се последва от фаза на разочарование, след това е добре да се преориентираме към нещо друго и да открием нова активност, смисъл и баланс.
Въпреки че загубата на любим човек (при смърт) може да се случи във всеки етап на жизнения цикъл, тя става все по-вероятна с напредването на възрастта ни. Скръбта, която изпитваме при разтрогването на връзка с човек, към когото сме били силно привързани, е универсална черта на човешкото съществуване, присъстваща във всички култури. Може да има повишени нива на заболеваемост и смъртност сред скърбящите. Загубата на съпруг повишава риска от смърт на преживелия партньор.
На психолозите им е направило впечатление, че по време на загубата на значим човек се преминава през различни фази:  вцепенение и отказ да се приеме случилото се, които могат да продължат от няколко часа до една седмица, възможно е да са придружени от много интензивни изблици на мъка и/или гняв. Последва се от копнеене и търсене: те са придружени от тревожност и периоди на гняв и могат да продължат месеци или дори години. В последствие може да се стигне до отказването от старите модели, може да предизвика депресия и апатия. В по-малка или по-голяма степен, има възстановяване след тежката загуба и приемане на случилото се.
При съобщаване на лошата новина за предстоящата ни собствена смърт човек преминава през различни етапи на приемането й. Първоначално се развива отричане, то предпазва пациента от първоначалния шок (Това не може да се случи на мен). Може да се изрази в търсене на второ мнение или поддържане на противоречаща теза. Последващата фаза е на гняв (Това не е честно), гнева може да е отправен към медицинския персонал или близките, които ще продължат да живеят. Следва пазарене и молби към Господ, сключване на сделка с него или със съдбата или дори с болницата. Депресията е следващата фаза - вероятно е да възникне, когато пациентът осъзнае, че е невъзможно да се сключи сделка и смъртта е неизбежна. Той скърби за всичките загуби, които смъртта олицетворява, че животът на другите ще продължи без него, без той да има възможността стане свидетел на всичко, което предстои. Последната фаза е приемане, когато пациента е  почти лишен от чувства, изглежда се е отказал от борбата за живот, спи повече и се отдръпва от хората, сякаш се подготвя за наближаващия край.
Почти всички пациенти първоначално отричат да имат живото застрашаваща болест, макар че само малцина остават в постоянно състояние на отричане (при останалите състоянията се сменят). Отричането е по-често, когато пациентът узнава за диагнозата си внезапно или грубо, или ако са заобиколени от роднини и/или персонал, които също са в състояние на отричане. Депресията е често срещана реакция при умиращите. Например, около една четвърт от извършилите самоубийство, са страдали от тежки физически заболявания, като приблизително 5% от тях са били с болест, която е щяла да ги убие в рамките на шест месеца. Неизличимо болните пациенти страдат от така наречената подготвителна депресия. Възрастните хора, които са живели пълноценно имат относително малко неща, за които да скърбят - постигнали са много и са пропуснали малко възможности. Парадоксалното е, че именно хората, които смятат, че животът им е пълен с грешки и пропуснати възможности, имат повече неща, за които да скърбят - сега осъзнавайки, че тези възможности са вече загубени завинаги.

Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7