Попитай д-р Арабаджиев: Предменструален синдром (ПМС) и предместруално дисфорично разстройство (ПМДР)

Начална страница | Интересно | Здраве | Попитай д-р Арабаджиев: Предменструален синдром (ПМС) и предместруално дисфорично разстройство (ПМДР)
image

Това състояние е известно в детайли на специалистите по акушерство и гинекология и е пряко свързано с промяната на хормоните по време на менструалния цикъл. Повечето жени, които се намират в репродуктивна възраст съобщават за преживяване на физически дискомфорт и в по-редки случай за значително изразена промяна в емоциите им, която надхвърля обичайните емоционални колебания, оказва въздействие върху социалното им функциониране, като този период е една-две седмици преди менструацията. Според специалистите приблизително две на всеки четири жени в репродуктивна възраст преживяват в някаква степен предменструален синдром. Това състояние има склонност да се появява отново и отново при засегнатите жени, циклично по един предсказуем модел. От 5% до 8% от жените с ПМС страдат от тежката форма на това разстройство, която е психично разстройство, и се нарича предместруално дисфорично разстройство (ПМДР). Въпреки че, до момента са описани повече от сто симптома които влизат в ПМС най-често срещаните от тях могат да се групират в четири клъстъра: емоционални, поведенчески, когнитивни и физически (раздразнителност, напрежение, депресивност, чести промени в настроението, плачливост, чувство за липса на контрол, болки в корема, повишен или намален апетит, чувство за напрежение в гърдите и стомаха). 
Засегнатите жени преживяват симптоми, които могат да причинят избягващо поведение към близки и приятели, влошаване на взаимоотношенията с партньора по време на епизода. Повечето изследователи разглеждат ПМДР, като отделен подвид афективно разстройство. Оплакванията при засегнатите жени се появяват периодично, след овулацията на жената, около средата на менструалния цикъл.  Симптомите основно се влошават през седмицата преди мензиса и изчезват по време на менструацията. Те са налични през по-голямата част от овулаторните цикли през последната година и водят до значително влошаване на функционирането на работното място, училище, социалните активности или във взаимоотношенията със значимите хора. Интензивността и/или експресивността им имат тясна връзка със социокултуралните характеристики на засегнатите жени. Други фактори, които вземат участие в този процес са: религиозна принадлежност, социалната толерантност към жената като цяло в обществото. Според  Маргарет и Молин културалните фактори,  като цяло  оказват изключително голямо въздействие не само върху честотата, интензивността и експресивността, но и върху търсещото медицинска помощ поведение. ПМС може да се появи във всяка възраст след като веднъж при жената е започнала менструация. Някои жени съобщават, че симптомите им се влошават около тридесетте години, други асоциират началото на оплакванията си с раждането на първото си дете или след някаква хирургическа интервенция във връзка с бременността. Предменструалните симптоми не се появяват по време на бременността, кърменето и след настъпване на менопауза.
Преди да се постави диагноза ПМДР, лекарят-специалист трябва да отхвърли всички възможни соматични заболявания, които биха довели до подобна клинична картина. В зависимост от това каква е клиничната презентация на пациентката, клиницистът може да мисли във насока за отхвърляне на: анемия, автоимунно заболяване, тироидна патология, захарен диабет, синдром на хронична умора, ендометриоза. От психиатричните разстройства е уместно да се изключат: голям депресивен епизод, БАР, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, като това задължително трябва да бъде направено при жени със дисфорични симптоми. При пациентки над четиридесет годишна възраст ПМДР, трябва да се разграничи от множество перименопаузни симптоми, като: напрежение в гърдите, главоболие, вълни, нарушаване на съня. От друга страна ПМДР трябва да се разграничи и от други заболявания, които са свързани със лутеалната фаза на менструалния цикъл, като: мигрена, колон иритабиле, астма, епилепсия и др.
Началото на ПМДР може да се прояви във всяка една възраст след менархето, парадоксално и много рядко някои индивиди съобщават, че техните симптоми се влошават по-време на менопаузата. Обикновено симптомите затихват след менопаузата.
Лечението на ПМДР се осъществява чрез биологични средства (фармакологична терапия) и небиологични методи (нефармакологична терапия: психо и социо терапия), целящи промяна на преживяването на засегнатите индивиди, към определена психологична проблематика и изграждане на нов стил на живот.
Възможно е средство на първи избор за лечение на жени с ПМДР да бъде нефармакологичната терапия (психотерапия), за да се обясни същността на заболяването, да се изградят копинг стратегии към социалните ситуации, преживявани като стресогенни, като може да се работи в парадигмата на Когнитивно-поведенческата терапия. Тя е насочена към негативните мисли, базисните вярвания, автоматичните мисли, като се цели да бъде корегиран техния дисфункционален модел. Чрез тази терапия се цели, обучение на пациентите да откриват, изследват и заместват когнитивните си изкривявания в един по-адаптивен модел на преживяване на социалните събития. Терапията може да бъде на ниво същински психотерапевтичен процес, ниво консултиране или да се дават съвети за режима на работа и почивка, спазване на диета (особено във втората част на цикъла), като се ограничават (чаят, кафето, солта, течностите, животинските мазнини, млякото), препоръчват се физиотерапевтични процедури, като масаж на врата и балнеолечение.  Уместно е лечението на жените с ПМДР да се провежда циклично в: 3 менструални цикъла с прекъсване за 2-3 цикъла и ако има рецидив лечението се възобновява.
Друг нефармакологичен метод, който може да се прилага е акупунктурата и различни фитопрепарати. Според различните проучвания тези методи могат да доведат до 50% редукция на симптоматиката, сравнено със инициалния период. Понякога фототерапията с конвенционални флуоресцентни лампи съдържащи пълния спектър на светлината (максимално доближаваща се до слънчевата светлина), се смята че има медииращ ефект върху серотонинергичната система в ЦНС. При някои пациенти, които имат придружаващ депресивен епизод се наблюдава добър отговор на сънна депривация, поради наличната връзка между депресията и ПМДР
Умерените физически упражнения, могат да смекчат симптомите на ПМС, като се препоръчват традиционни аеробни упражнения, които имат добър ефект и върху задържането на течности. Предполага се, че ефективността на аеробните упражнения е свързана с повишаване на нивото на ендоргенните ендорфини, психологически и физиологични промени.
Фармакологична терапия
Антидепресантите могат да бъдат по преценка на клинициста, първо или второ средство на избор за лечение на ПМДР. Едно от най-често използваните хормонални средства за ПМДР е прогестероновата терапия, въпреки че различните проучвания не са доказали дефицит на този хормон при това разстройство. Хормоналната терапия като средство на втори избор, и като ефикастност е в процес на проучване по отношение на оралните контраценпиви. Друга опция е да се инхибира овулацията, чрез естрогени прилагани с дермални пластири или субкутален имплант, като дозата на естрогена трябва да бъде по-висока от дозата прилагана при лечение на менопауза и по-ниска от дозата прилагана за контрацепция. При естрогеновата терапия, пациентките трябва да приемат и прогестерон, за да се намали риска от карцином на шийката на матката, освен в случаите в които жените са хистеректомирани. Гунадотропин релийзинг хормон агонисти, които обикновенно се назначават при ендометриоза и безплодие, водят до супресия на хормоналния цикъл и могат да бъдат резервен вариант при жени, които не са отговорили на предишна фармакологична терапия. Трябва да се има предвид, че това може да доведе до индуциране на менопауза, повишен риск от остеопороза, което може да се избегне с естроген и прогестерон.
Напоследък все по-широко се проучва, употребата на диоретици за лечение на ПМС, поради наличие на водна задръжка.
Към терапията във всеки един момент могат да бъдат добавени, хранителни добавки: мултивитамини, ел-тирозин, биофлаваноиди, калций, магнезий, розово масло и др. При някои жени се наблюдава добър ефект от прилагането на Омега 3 мастни киселини.

Д-р Затослав Арабаджиев

за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7