Попитай д-р Арабаджиев: Личностови разстройства

Начална страница | Интересно | Здраве | Попитай д-р Арабаджиев: Личностови разстройства
image

По молба на наши читатели, ще разгледам темата за личностовите разстройства. Преди да се каже каквото и да било, бих искал да направя отново уговорка, че предоставената информация е само общ поглед върху разглежданите проблеми, тя не е основание за диагностика или за назначаване на лечение от неспециалисти. Нека всеки, който има въпроси, да потърси специалист за обективно мнение, да се свърже с редакция на вестника или направо с мен за съвет.
Д-р Златослав Арабаджиев

Още от преди раждането си човешкия индивид е подложен на различни въздействия от околната среда като: нивото на различните хормони в майчиния организъм, които от своя страна са тясно свързани с психо-емоционалното състояние на майката. От друга страна различните положителни и отрицателни стресори също могат да оказват въздействие на неродениея организъм. Стила на живот на майката, заболяванията които прекарва, храната и ред други фактори също имат силата да определят посоката на развитието. Веднага след раждането на детето психиката му започва да реагира на различните стимули от средата, например: майчината прегръдка, топлина, целувка, начина по който се говори , погалването и др. Не случайно се казва, че човек не избира семейството в което се ражда.
Освен майката, целия контекст в който се развива детето е от изключителна важност. То непрекъснато става свидетел на това как общуват родителите му с него, по между си, с техните родители, с приятелите си и отрочето започва да приема тяхното поведение като част от репертоата си. Тъй като то е единственото, което познава на тази възраст, го приема за нормално. В последствие тези модели започва да ги пренася вън от семейството. Стартирайки разширяването на кръга си от контакти, детето непрекъснато натрупва опит с нови модели на поведение и неговия арсенал непрекъснато се обогатява. Така, постепенно общуването с родителите и с останалите индивиди от средата, започват да оформят личността на детето, юношата и младежа, както и в последствие на зрелия индивид. Не случайно се казва, че средата в която попада детето е важна за бъдещето му. „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв човек си”. Животът е непрекъснат низ от контакти и трупане на опит, за съжаление не винаги положителен, но все пак опит. Оформят се едни трайни характеристика на характера и на темперамента, които се наричат личностови черти. Т.е. нашата личност е съвкупност от такива личностови черти, които са толкова разнообразни и индивидуални, че няма две личности, които да са напълно еднакви. Естествено, наследствеността също казва своята дума, но категорично не е единствения фактор за формиране на личността. Обикновено здравата личност е хармонична, всички нейни характеристика са изразени в съизмерима степен. Здравата личност функционира успешно, може да изгражда значими и хармонични взаимоотношения, може да обича и позволява на останалите да я обичат. Не се страхува да дарява от любовта си на околните, както не се страхува и да се привързва. Здравата личност се развива, себеактуализира, работи, има различни интереси. Докато индивидът с личностово разстройство притежава личност, при която една или повече от характеристиките й са по-изострени, по-ясно личат от другите и то до такава степен, че започват да пречат или на самия индивид, който е носител на тези характеристики, или започват да пречат на другите хора около него. Нарушава се функционирането на човек. Останалите хора го намират за странен, особняк, трудно го приемат или самия индивид не може да се приеме сам. Големите психиатри казват, че „хората с личностово разстройство или страдат сами от особеностите си или карат другите хора да страдат”.
Известни са различни видове личностови разстройства. Важно е тази диагноза да се поставя след щателен разпит на пациента, близките му и други имформатори. Да се проведе психологично изледване за личност. Диагнозата се поставя при лица навършили 18 годишна възраст, не преди това. Всички особености са трайна характеристика на поведението и функционирането, те не търпят големи промени във времето. Естествено може да има периоди, в които индивидът функционира добре, но като цяло си личи кои черти на характера са по-засилени от другите. С годините тези черти могат да се моделират и да се подобряват, но в старческата възраст отново започват да се променят и то в доста изразена степен, но вече в този случай доста изменени от самата старост. Не са редки случаите, в които личността декомпенсира и изпада в криза, която може да наподобява друго психично разстройство и тогава психиатрите започват да се     чудят защо депресията на пациента не се повлиява от лекарствата.
Някои хора с личностово разстройство са антисоциални. Те са злопаметни, използват другите около тях само за личната си изгода. Всяко действие е премерено, всяка дума е точна и целта им е да вкарат жертвата в капана си, за да я унищожат физически, морално или финансово. Те извършват и противообществени прояви. Често се случва да попаднат в арестите и затворите. В такива институции те обогатяват инструментариума си от манипулации. Те не са способни на съчувствие и емпатия. Ако показват емоции към някой, то е за да го вкарат в капана си. Изпозвачи са. Не се интересуват от последствията на действията си. Важно е те да достигнат до целта си на всяка цена.
Други личности са странни, ексцентрични, причудливи. Винаги се държат по начин, който е неразбираем за останалите хора напълно. Действията и емоциите им са много често чужди на останалите. Има личности, които са затворени, дистантни от другите хора, следват само своите вярвания, нямат много потребност да общуват. Мисленето им е фиксирано в различни вярвания и не могат да бъдат разубедени. Те са хладни. Не дават любов, не търсят отношение и нямат нужда от чужна ласка. Самодостатъчни са си. Естествено съществува и другата крайност на личностовите разстройства, когато индивидът непрекъснато търси публика, някой да го хвали, да го боготвори, да го възхвалява. Те използват хората само, за да им се възхищават, не се интересуват от тези, които не ги харесват. Всичко се върти само около тях, около техните потребности и желания. Те използват другите хора, за да задоволяват егото си и да ги обгръщат с внимание.
Не рядко се срещат и емоционално неустойчиви личности, които имат бърза смяна на настроенията си. Винаги са в крайности. Често се самонаряняват и правят опити за самоубийства. Вечно са недоволни от себе си или околните, винаги някой им и е длъжен и е отговорен, не поемат вината за нищо или пък приемат цялата вина, че дори измислена.
Срещат се и натрапливи личности. Те са прекалено педантични към всички детайли, към всички подробности. Прекалено изпълнителни и точни. Искат и от околните да са като тях. Непрекъснато подреждат работата си, графика си, вещите си. Ако някой размести нещо в дома им стават напрегнати докато не го наредят отново. Често проверяват за пропуски и грешки. Проверяват вратата, котлона, бойлера… Поради прекалената си прецизност изпускат сроковете или влизат в конфликти с другите хора, защото изискват от тях същата точност.
Има личности изпитващи потребността да бъдат зависими от някой. Те се нуждаят непрекъснато да получават удобрение и похвали. Все някой да им казва какво да правят. Винаги имат нужда някой да ги контролира и да бъде външен критерий. Не са способни сами да взимат решения и да предвиждат последствията от тях. Пасивни са, но са много изпълнителни. Имат непрестанна нужда от партньор. Чрез пасивността си манипулират останалите хора и те често извършват дейностите вместо тях. Те не сменят партньора си без да са му намерили заместник. Ако изпаднат в ситуация да бъдат изоставени стават много тревожни и бързо декомпесинрат. Могат да посегнат и на живота си в такива случай.
Естествено има и други личности, но това са най-често срещаните варианти. Освен от едно разстройство, има случаи в които черти различни личностови разстройства се съчетават в един индивид и такат характера му става още по-дисхармоничен.
За жалост няма достатъчно ефективно лечение за тези разстройства по няколко причини. Първо, самите засегнати не търсят помощ и не се придържат към назначената терапия. Второ, самата терапия с медикаменти не е достатъчно ефективна. Тези трайни модели на функциониране не могат да се премахнат с лекарства. Те могат да позагладят личността малко, но не могат да я излекуват. Различните психотерапевтични методи и особено когнитивно-поведенческата терапия имат до известна степен ефект, но отново се връщаме на основния проблем, че много от тях не се намират за проблемни, това че другите хора страдат от тяхното поведение не ги интересува, това е проблем на сички останали само не и на тях. При много мотивирани индивиди с добра социална подкрепа би могло да се постигне изграждане на алтернативни модели на поведение, но винаги остават и старите дисфункционални такива.
Много често хората с личностови разстройства страдат и от други психични разстройства. Депресия, зависимост от алкохол, шизофрения. Това допълнително усложнява лечението и прогнозата им. Понякога е много трудно да се определи къде свършва личността и къде започва другото психично разстройство. В такива случай те често стават постоянни пациенти на психиатрията. Трудно се работи с тях и поведението им може да бъде непредсказуемо.

Д-р Затослав Арабаджиев

за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7