Разстройство на половия идентитет (РПИ)

Начална страница | Интересно | Здраве | Разстройство на половия идентитет (РПИ)
image

Определянето на пола и в последствие на половата принадлежност е дълъг и сложен процес, в който вземат основно значение редица биологични фактори (като вид на унаследените хромозоми, редица хормонални фактори зависещи от майката и други психологични и социални фактори). Някои психолози разглежда пола като: формиране на биологичен пол, който се определя от физическите белези, анатомичните сходства и формиране на психологически пол, усещането за идентичност и принадлежност към определени полово свързани модели и роли и усещане за комфорт с биологичния пол. Не винаги обаче биологичния и психологичния пол съвпадат и когато това се случи се получава т.н. разстройство на половия идентитет.
Разстройството на половия идентитет представлява група разстройства, чиято основна отличителна черта е изключително силно и непрекъснато желание за живот като личност, която принадлежи към другия пол. Много често при това разстройство са налице емоционални компоненти като недоволство и гневност свързани със собствения пол и желанието да притежават противоположния, както и да имат неговия социален живот. Това разстройство може да бъде няколко подтипа: хетеросексуален, бисексуален, хомосексуален и асексуален. Типичен пример за късно появило се разстройство на половия идентитет е представен във филма „Момичето от Дания”.
В самото зараждане на Аз-съзнанието още на познавателно ниво, половата  принадлежност се определя като всяко дете се съпоставя, че той или тя е член  само на един пол. Емоционално оценено, чувството за полова принадлежност при детето е чувство на комфорт или сигурност то да бъде момче или момиче.
Детската полова идентичност е често здраво свързана и зависи от усвояването на определени модели на поведение които са присъщи за мъжете и жените (полови роли), до голяма степен те са еволюционно обусловени и се определят от социалния контекст. Най-общата черта за децата и юношите, които имат разстройство на половия идентитет е наличието на силна идентификация и ролевата характеристика на другия пол.  Първите прояви  на това поведение може да се изразява като: интереси към определени играчки, въображаеми предпочитания за роля и активност, също и лични отличителни черти принадлежащи на другия пол. Кръстосаната полова идентичност е също изразена чрез вербализиране от детето, че е или иска да бъде член на противоположния пол. Много често в играта на децата се наблюдава използване на дрехите и гримовете на майката от момчетата, заемане на женската роля при игрите на „семейство или доктори”.
Честотата, с която се среща РПИ е 1:11000 мъже и 1:34 000 жени, т.е. мъжкия пол е три пъти по-често засегнат.
Първоначалните поведенчески знаци на РПИ най-често се появят през годините на ранното детство (когато детето започва да прохожда) или предучилищния период. Това са годините, през които повечето модели на сексуално поведение могат да се наблюдават за първи път. По данни на родителите този тип поведение е забелязан около втората година от раждането на децата им. По-рядко може да се случи през пубертета или дори по-късно в развитието.
При момчетата клиничната картина включва следното:
1) по-рядко или по-често установено желание да бъде момиче или настоява, че е момиче;
2) вербално или поведенческо изразяване на наличието на „анатомична дисфория” (момчетата съобщават, че не харесват пениса си и биха искали да имат влагалище, уринират в седнало положение и по този начин засилват фантазията си, че притежават женски гениталии);
3) често се обличат с дрехите на момичетата;
4) по време на въображаемите си игри предпочитат да заемат женската роля;
5) предпочитат да си играят с играчките на момичетата и се занимават с дейности типични за женския пол на същата възраст като едновременно с това отбягват играчките на момчетата и техните дейност;
6) периодично показват женски маниеризъм;
7) предпочитание да си играят с момичетата, избягване и дори нежелание да си играят с момчетата;
8) отбягване на груповите спортове, които се предпочитат от момчетата.
При момичетата клиничната картина включва:
1) желание да бъде момче или настоява, че е момче;
2) вербална или поведенческа експресия за наличие на анатомична дисфория (иска да притежава пенис и уринира в изправено положение и по този начин засилва фантазията си, че има мъжки гениталии);
3) значителна липса на желание да облича дрехите за момичетата и настойчивост да носи типичните за момчетата дрехи;
4) при въображаемите си игри предпочита да се вживява в мъжките роли и отбягва женските;
5) предпочита мъжките играчки и активно отбягва женските;
6) периодично показва мъжки маниери;
7) предпочита да си играе с момчетата и отбягва момичетата;
8) предпочита груповите спортове, които са характерни за мъжете.
Това разстройство може да се разглежда като един спектър, като отделните индивиди имат различна степен на непоносимост на собствения си пол и различна интензивност на желание да са от другия пол, което е важно при формиране на желанието им за извършване на операция за промяна на пола.

Причини за това разстройство
Биологични механизми и хипотези
Ниво на активност – (НА), нивото на активност е обикновено общоприета величина на темперамента. Относно децата с РПИ, НА представлява предразполагащ фактор, той служи и като доста силен фактор на полова диференциация, момчетата имат по-високо НА отколкото момичетата. Установено е, че момичетата с РПИ имат по-високо НА от момчетата с РПИ. Възможно е наличието на полово атипично НА, да се окаже вреден фактор, който да предразполага развитието на РПИ.
Тегло при раждането – установено е, че момчетата с РПИ имат по-ниско тегло при раждането си в сравнение с контролата.
Левичарство – установено е, че левичарството се среща значително по-често при момчетата с РПИ отколкото при контролната група.
Поредността в семейството –  момчетата с РПИ  често са най-малките деца в семейството. Някои допълнителни доказателства показват, че момчетата с РПИ са от последната бременност на майката и има няколко по-големи братя, но не и сестри. Смята се, че е резултат на имунна реакция по време на бременността от имунната система на майката към мъжкия плод. По време на бременността мъжкия плод се разпознава в по-голяма степен като генетично-чужд за майката, за разлика от женския плод. Установено е, че имунната система на майката произвежда антитела, които имат демаскулинизиращ (намаляваш мъжествеността) или феминизиращ (увеличаващ женствеността) ефект върху мъжкия фетус, но това не играе роля при маскулинизацията или дефеминизацията на жените. При всяка успешна бременност с мъжки плод имунната система на майката става все по-чувствителна и с всяка бременност нивата на антителата към плода се увеличава.
Външен вид - при такива момчета се наблюдава и характерен външен вид: красиво лице, хубава коса, хубав цвят на кожата, грациозни движения на тялото, красиви очи и др. Момчетата с РПИ са „осъдени” да бъдат по-атрактивни, красиви, по-съобразителни, сладки, в сравнение с контролните момичета. Тези момчета имат по-малко мускулна маса в сравнение с другите момчета. От друга страна момичетата с РПИ имат по-развита мускулна маса в сравнение с останалите момичета.
Социален фактор при развитието на РПИ – при провеждането на по-подробно интервю с родители, чийто деца са с РПИ се установява, че в голяма степен от случаите родителите макар и да са забелязали такива прояви в поведението на детето си, го приемат за нещо нормално и преходно. В много от случаите дори се наблюдава и толериране и окуражаване на подобни действия от родителите. Често срещано явление е, че бащата редовно отсъства от дома заради трудовите си задължения.
Взаимоотношения в семейството – много силната връзка между майката и нейния син и дистанцията на бащата, са от важно значение. В такива случаи поведението на майката се нарича „симбиоза между майка и новородено”. Установено е, че момчетата с РПИ се чувстват по-близки с техните майки отколкото с техните бащи, такива деца се възприемат като подобие на майката. При момичетата с РПИ са налице нарушени взаимоотношения с майката, в  следствие на което се получава деидентификация с нея.
Според други психолози се смята, че майките на момчетата с РПИ притежават в характера си много повече белези на психопатология сравнено с майките на другите момчета. Откриват се симптоми на депресия, емоционален дистрес, враждебност, обсесивно-компулсивни прояви и други психични нарушения. Такива симптоми в майката могат да доведат до поява на несигурност и тревожност у сина й.

Лечение
Съществуват няколко терапевтични подхода, които се използват при децата с РПИ. Това са: поведенческа терапия, психотерапия, фамилна терапия, родителско консултиране (съветване), групова терапия и комбинация от тези видове терапии. Важно е да се отбележи, че началото на терапията е от решаващо значение. Много по-лесно е да се редуцира конфликта свързан с половия идентитет през ранните детски години отколкото през юношеството и пубертета. Прогнозата свързана с редуцирането на тежката полова дисфория след пубертета е нищожна. Трябва да се осигури непрекъснат досег и работа с родителите. Ако е налице някакъв проблем при тях той трябва да се отстрани и да се осигури приятелска атмосфера в семейството, която да е изпълнена с доверие. Родителите са тези, които дават най-точна информация за постиженията в лечението, за напредъка или за провала му. При резистентните случай в последствие може да се стигне до операция за промяна на пола.

Случай на РПИ:
Касае се за мъж на 22 години от град Д. с инициали М.К. Роден от първата бременност на майка си, протекла без усложнения. Родителите се развеждат преди 7-та му година и М.К. остава да живее с майка си, като поддържа контакти с баща си два пъти в месеца. Първите спомени от детството му датират от около 5-6-та година. Пожелавал си да има кукла „Барби”, куклата да бъде с много дълга коса, да й шие рокли, да се събират с приятелките му и да си играят на кукли. В тези игри е заемал ролята на майка на куклата. Майката е знаела за поведението му (по данни на М.К. е бил по-близък с майка си и са си споделяли), бащата не е знаел. Появило се желание да бъде принцеса с голяма рокля и дълга коса, но тези си желания не ги е споделял с майка си, тъй като си е мислил, че тя не би ги приела. В училище играел предимно с момичетата, с момчетата по-рядко.
На 10 години е бил първият му сексуален контакт, с негов връстник. По време на сексуалните си игри М.К. не е позволявал на приятеля си да го докосва и да вижда половите му органи. Отъждествявал е себе си с красивата принцеса, а своя приятел с принц. В последствие той се превръща в критерий в изборът му на сексуални партньори.
След като сменили жилището си те прекратили връзката си, която е продължила няколко години.
На 17-18 годишна възраст започнал да се облича като жена, защото  харесал момичетата на бала си, колко  били красиви с роклите и прическите си. Пациентът съобщава, че иска де бъде  жена и говори за себе си в женски род.
На 19 години е имал сексуален контакт с жена от интерес, но не желае да има подобни в бъдеще.
Съобщава, че не се чувства комфортно в тялото си, заради високия ръст и половия си орган. Поради което, не се чувства пълноценна жена. Желае да си направи операция за смяна на пола.
В последните години попада в среда, където хората са като него, намира разбирателство, чувства се сигурен и защитен, че няма да има агресия срещу него. Разубеждават го да си направи подобна операция и в момента отрича да има подобни намерения, поради страх от усложненията в последствие. Един ден иска да има семейство и деца, тъй като това е неговата мисия на земята - да остави поколение. Едва тогава може да направи транссексуална операция.
  
Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7