Поведение на боледуване

Начална страница | Интересно | Здраве | Поведение на боледуване
image

 

 

 

Във връзка с проявеният интерес към „Отношението към здравето”, наши читатели пожелаха да научат повече за поведението на боледуването. Как човек разбира болестта си, каква роля изпълнява когато е болен и как по-добре да разбираме нашите близки, които страдат.

 

Свикнали сме да разглеждаме болестта като отделно страдание, без да отчитаме нейния комплексен характер, който може да се изрази по следния начин:

 

- Когнитивен: дали разбираме същността на болестта, последствията от нея и прогнозата.

 

- Преживелищен: как се справяме с емоционално ниво по време на боледуване.

 

- Поведенчески: как реагираме на нивото на поведението и взаимоотношенията си.

 

Като поведение на боледуване означаваме комплекс от поведенчески и преживелищни реакции на личността към болестта и съпътстващата я прогноза. Боледуването като поведенчески образец се усвоява през детството чрез моделите, които имаме в семейството. С други думи, децата се „приучават“ от родителите си чрез проба и грешка (възнаграждение и наказание) как „трябва“ да реагират, ако са болни. Оттам в зряла възраст тези форми на поведение се възпроизвеждат в зависимост от това, какви социални „дивиденти“ или негативи може да получи личността от това да преувеличи, омаловажи или видоизмени своята болест.

 

Освен заучаването, друг възлов психологически механизъм, който определя поведението на боледуване, се нарича инсайт или съзнание за болест.

 

Една от реакциите на личността към вътрешната картина на болестта е явлението анозогнозия – непризнаване на болестта от болния. То се изразява в „непознаване на болестта”. Анозогнозията е проява и част от многобройните форми на психологична защита, тя зависи от редица особености на личността.

 

Докато съзнанието за болест е свързано с по-изразена интровертност, анозогнозията се среща по-често при лица с по-висока екстравертност и с по-ниска степен на образование. Психично болните, някои болни със синдром на алкохолна зависимост и др. нямат съзнание за болест (критичност) и не са съгласни да бъдат лекувани.

 

Нормалните (адаптивни) реакции на боледуване се характеризират с:

 

- съразмерност;

 

- своевременност;

 

- съответност на адаптивния отговор.

 

Абнормните реакции на боледуване се отклоняват от един или повече от изброените критерии.

 

Преживяване за болест. Основно психично преживяване на болния е отношението към собствената болест. То може да варира от нормално – реалистично изживяване на промени в жизнения стереотип, тревожност и несигурност, до патологично, поради интензивността или/и неадекватността на емоционалната компонента в преживяването. Най-често преобладават нормалните психологични реакции, в основата на които лежи загриженост и опасения за собственото здраве и живот и вяра в оздравяването. Реакции към болестта, които по своята изразеност и продължителност излизат извън нормата, са също психологично разбираеми за конкретната обстановка. Начинът, по който болестта се възприема от болния, неговата психологична преработка, дава отражение върху поведенческите му реакции. Отношението на соматично болния към болестта може да бъде твърде различно:

 

- Страхуващи се от болестта, с прояви на загриженост и опасения, но и с вяра и надежда в добрия изход.

 

-  Личности, които имат пренебрегващо, подценяващо или отрицателно отношение към болестта.

 

-  Личности, които се отнасят с безразличие или нехайство към своята болест или се срамуват от нея.

 

-  Личности, търсещи болестта, с прояви на „бягство в болестта”.

 

Основна задача на медицинския персонал е да сведе отношението на пациента към заболяването му до реалистична представа за него. За някои болни ще е необходимо да преминат от прекален до поне умерен оптимизъм, за да са в състояние, ако не да помагат, поне да не пречат на лечението. Хипохондрично настроените се нуждаят от повече обяснения и успокоение. Ако се касае за хипохондрични оплаквания без реално телесно заболяване, е необходимо известна деликатност при обяснението, така че психиатърът ще разграничи до каква степен в страданието им се наместват невротични и страхови прояви и това ще е в полза на правилната им диагноза. Не липсват и случаи, в които в основата на хипохондричното им свръхпредставяне на оплакванията им има реално телесно страдание, което може да се пропусне.

 

Пациентите с фаталистична нагласа към лечението са скептични към предписанията. Не може да се разчита, че ще ги изпълняват с необходимата съзнателност. Възможно е дори да симулират съгласие за сътрудничество, но всъщност да търсят нетрадиционни методи за лечение или изобщо да не провеждат предписаната им терапия. Проблемът за представата на болния към болестта му е дълбоко проучван през последните десетилетия. Нарича се още „вътрешна картина” на заболяването и за разлика от „външната” (симптомите на болестта), представлява отражение на болестта в преживяванията на болните. Очертават се три взаимодействащи си страни на представата на болестта: сензитивна (сетивна), емоционална (страх, тревога, надежда) и рационална, информативна (познание и оценка на болестта). Познавателната представа на болестта, конструирана от болния и неговото самосъзнание, се създава чрез кодиране и преработване на информация, свързана с болестта, получена от различни източници – близки, медицински персонал, интернет, друга литература и пр. много е важно какво е емоционалното състояние на пациента в момента, в който му се поднася информацията, както и нагласата му спрямо източника.

 

Представата за собствената болест обхваща всички гледни точки, възгледи, предположения, очаквания и предубеждения на личността, които отразяват настоящ или преживян болестен период. Тук се взимат предвид и способността на пациента да тълкува болестните си симптоми. Представата за собствената болест обхваща и ограниченията на личността, а също и измененията на социалния статус на пациента по време на боледуването, лечението и възстановяването му. Познавателната представа за болестта обуславя отношението към заболяването, участието в лечението и рехабилитацията, както и взаимоотношенията между болния и медицинския персонал. Когато се познават възможните психични реакции в процеса на боледуването и широката гама от личностни характеристики, лесно може да се даде обяснение на разнообразните начини на поведение на пациентите в болнична обстановка.

 

 

 

Нормално и абнормно поведение на боледуване

 

Уравновесено, спокойно и търпеливо поведение. Пациентът показва готовност и умение за комуникация и партниране, овладява екстремни прояви в преживяванията си. Персоналът трябва да е наясно, че това е процес, в който има двама участници и който изисква време.

 

 

 

Ажитирано, тревожно поведение. Проявява се със суетливост, прекалена приказливост, охкане, тюхкане, настояване за обяснения. Тези пациенти ангажират всички да слушат техните оплаквания, преживявания и социални проблеми. Не са в състояние да се съобразяват с нуждите и страданието на останалите. Обикновено това са пациенти с по-ниска здравна култура и култура на общуване или имат значително тревожен характер. Те трудно могат да стигнат до волева себеорганизация и до опити за рационализация.

 

 

 

Затварящи се в себе си и необщителни болни. Те рядко предявяват искания и оплаквания, не търсят комуникация и преживяванията им са неразгадаеми, тъй като не са склонни да споделят и изразяват. Това може да се дължи на проблеми в комуникацията, сензитивност, страх от отблъскване, депресивност. Тези болни са трудни за установяване на терапевтична връзка.

 

 

 

Отричане на болестта. Това поведение може да се появи при индивиди с медицинско образование, особено при тежки заболявания. Дори опитен лекар може да бъде излъган, че няма рак, защото той несъзнателно желае да бъде излъган.

 

 

 

Пасивно-агресивно и враждебно раздразнително поведение. То е насочено към персонала. Чрез агресията се изтласква и прикрива непризнавания страх. Възможно е агресията да е резултат на съпротива спрямо прекомерно доминиращо отношение от страна на персонала, който се възприема като твърде авторитарна фигура или като заплашващ.

 

 

 

Регресивно поведение. Има пациенти, които не успяват да се справят с първоначалната дезорганизация след постъпването и да постигнат реорганизация в съответствие с новите, необичайни условия или в резултат на психично изчерпване от страданието приемат едно регресивно поведение – едно връщане на поведението към ранен стадий на съществуването, когато е имало пълна зависимост от грижите на другите.

 

В рамките на настоящото изложение особено внимание заслужава търсенето на първична и вторична печалба в болестта. Хронично болните в някои случаи са способни да агравират оплакванията си със съзнаваната или несъзнаваната цел да останат по-дълго в болницата. Дълбоката причина може да бъде, че няма да бъдат приети обратно в семейството, че се чувстват по-добре в среда на себеподобни, че получават повече внимание, отколкото биха имали извън болницата, привързаност към някой от персонала, особено при хора, които са самотни. В този смисъл под първична печалба разбираме търсенето на внимание и обгрижване, а под вторична печалба – облагодетелстване от страна на семейството – специални грижи от близките, създаване на чувство на вина в партньора, финансова изгода и т.н.

 

 

 

На основание на клинични наблюдения са обобщени и следните типични синдроми на абнормно поведение на боледуване:

 

 

 

Хипохондрия – такива болни са погълнати от мисълта за болестта, имат пожизнена склонност към безпокойство по отношение на здравето, капризи по отношение на определени храни, тревога за физическото състояние, както и страх от заболяване. Хипохондричните симптоми могат да имат характеристика на умствено предъвкване, свръхценни идеи или налудности.

 

 

 

Хистерия– да има несъзнателна симулация на болестни признаци, при която се нарушават нормалните, намиращи се под волеви контрол функции на ЦНС. Хистерията понастоящем е заменена като понятие с дисоциативно-конверзионно разстройство. При дисоциацията настъпва своеобразно „раздвояване“ на съзнанието, като от една страна болните са с подредено и разбираемо за околните поведение, а от друга нямат никакъв спомен за продължителни периоди от време (от часове до дни при фугата). При конверзията се наблюдава преработка на психичните преживявания под формата на соматични оплаквания (анестезии, парези, парализи, болки и т.н.). При дисоциативно-конверзионните реакции се установява неосъзнат стремеж към постигане на първична и вторична печалба (виж по-горе).

 

 

 

Симулация симулацията е сроден на хистерията феномен, но за разлика от него понякога е осъзнат и е свързан най-вече с получаването на вторична облага, т.е. предимно социални ползи, като например отпуски по болест или трайна нетрудоспособност. Твърде близък до него е симтомокомплексът, означаван като агравация (от лат. – утежняване), при който обективно болни хора често умишлено съобщават за по-тежки оплаквания, отколкото са в действителност. За разлика от соматичната медицина в психиатрията се наблюдават обратните феномени на омаловажаване или откровено отричане на болестта и нейните симптоми: диссимулация и дезагравация. Понякога дезагравация може да се срещне и в соматичната медицина, в случаите, в които болните имат реверсна (обратна) вторична полза от това, например да не изгубят работата си заради факта на боледуване. В други случаи дезагравацията може да бъде продиктувана и от първичнареверсна облага: да съхранят самоуважението и достойнството си.

 

 

 

Лъжливите разстройства се свързват с преднамерено себеувреждащо поведение и фалшификация на медицински документи с цел получаване на здравна помощ. Характерен пример е синдромът на Мюнхаузен и индиректният синдром на Мюнхаузен (синдром на Медоу), при който причиненото увреждане е насочено към дете. Това са психопатологични състояния, срещани рядко в ежедневната медицинската практика.

 

 

 

Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168

 

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7