Д-р Арабаджиев за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)

Начална страница | Интересно | Здраве | Д-р Арабаджиев за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)
image

Тази седмица публикуваме отговора на д-р Арабаджиев, на въпрос зададен му от наш читател с ник carbon_tg. Ако и вие имате притеснения или въпроси, можете да се свържете с д-р Арабаджиев на editor@bulgariasega.com или на посочените координати под материала.
Ред. Бел.

Преди да започна да излагам гладната ми точка за ОКР, така както аз съм го разбрал с годините практика и при срещата ми с пациенти страдащи от тази кошмарна болест, бих искал всеки един от нас да си отговори на следните въпроси: Случвало ли ви се е да проверявате външната врата дали е заключена? Случвало ли ви се е да проверявате колата ви дали е заключена? А може би сте проверявали дали сте изключели фурната, машата за коса, ютията? Случвало ли ви се да нахлуе една песен в главата и да си я тананикате постоянно? Може би някой от вас почуква с обратната страна на ръката по масата, за да не му се случи нещо? Някой хора слушат определена песен преди важни събития, носят едни и същи дрехи на изпитите или на интервютата си. Палят по три свещи в църквата и т.н. Бих могъл да изброя дълъг списък от примери, в които по един или друг начин сме ритуализирали живота си. Е, хората с ОКР имат същите ритуали, но с една огромна разлика – те никога не са сигурни дали вратата е затворена, фурната изключена, дали ръцете са чисти или бебето е живо. Целият им живот обслужва натрапливостите им, те осъзнават нелепостта на това което вършат, но са безсилни да вземат отново контрола върху живота си. Стават просто наблюдатели на собствения си живот и всяка намеса или опит да се противопоставят е свързана със силна тревожност и дискомфорт, така че предпочитат да слугуват на болестта си.
Обсесивно-компулсивното разстройство, или както се е наричало в миналото „натрапливата невроза”, е доста често срещано психично разстройство. Засяга основно младата възраст, но се среща и при хора от всички възрасти. Обикновено, от началото на оплакванията до първата среща с психиатър минават средно до 10 години, но напоследък с повишаване на здравната култура на българското население и не дотолкова голямата стигма от посещението при психиатър, засегнатите индивиди търсят помощ от специалист по-рано.
ОКР е хронично, психично разстройство. Началото му обикновено е в тийнейджърските години, като пациентите много ясно си спомнят деня и часа на първите му прояви. Характеризира се с натрапливости, които могат да бъдат натрапливи мисли, натрапливи ритуали, натрапливи умствени предъвквания, натрапливи действия и натраплива забавеност. Обикновено засегнатите индивиди притежават някои личностни особености като: добре представени ценности, морал, добро възпитание, естествено, има хора и с противоположните черти.
Първата група симптоми са натрапливите мисли (обсесиите). Те са най-често с неприлично, агресивно или религиозно съдържание. Преживяват се от хората като неприятни, насилствени, нахлуват в ума против волята им, като плод на собственото им съзнание, опитват се да им се противопоставят но е безуспешно. Съдържанието им обикновено е в противоречие с ценностната система на индивиди, поради което те много страдат и изпитват чувство за вина от собствените си мисли, които са обикновено насочени към близките им хора. Например, мой пациенти са споделяли, че имат натрапливи мисли и думи: да обиди и нагруби майка си; да не се изпусне по голяма нужда; да не изрече нецензурна дума на учителката си; непрекъснато натрапващи се образи за извършване на инцест с детето си или сексуален акт със свещеник, за симетрия, за подреденост, за нещо ужасно което ще се случи, за замърсяване от другите хора или от предмети от околната среда и др.  Понякога се променя критичността на индивидите и те престават да възприемат тези обсесии като собствени, интерпретират ги като външно въздействие и съпротивата към тях спада. За щастие това е много рядко да се получи психотично ниво на ОКР.
Втората група симптоми са натрапливите действия (компулсиите). Това са  двигателни актове или непрекъснати ментални актове, които най-често са в отговор на натрапливите мисли. Те имат функцията да намалят тревожността,  която предизвикват натрапливите мисли, също така може да имат защитен смисъл за пациентите. Например, пациент който има обсесия за замърсяване може да развие компулсия за миене на ръцете. Понякога се натрапват числа. Например всичко да се прави по 5 пъти. Пациентът отваря и затваря вратата по 5 пъти преди да излезе от дома си, слага по 5 лъжички захар с 5 различни лъжици в чая, 5 пъти си мие зъбите и пр. Други пациенти ходейки по улицата броят прозорци, стълбове, плочки по тротоара, ако видят черна котка или мъж със синя шапка трябва да се завъртят по 3 пъти. Изобщо цялото ежедневие започва да се ритуализира. Цялото време и съзнание на пациентите се ангажира с мислите и ритуалите им. Постепенно цялото семейство става участник в това поведение. Една пациентка си миеше косата с цяла разфасовка шампоан от 200 мл всеки ден, а ако някой я пипнеше по косата, веднага тичаше в дома си да се изкъпе отново. Други пациенти стават много драстични в почистващите си ритуали, като използват пясък, вар, белина или други абразиви за „почистването“ си. Всичко това води до увреждане на кожата и лигавиците. Влошава се и социалното им функциониране.
През изминалата година имах няколко случаи с пациенти, чийто натрапливи мисли бяха, че ще се изпуснат по голяма нужда и така ще се изложат. Пациентите ставаха сутрин за тоалетна и хигиена. Винаги ходеха по един и същи маршрут и навсякъде знаеха къде има тоалетна, като умишлено отказваха да ползват градския транспорт. Не ходиха извън града преди да са проучили къде има заведения с тоалетни или поне публични тоалетни и чак тогава напускаха града си. Никога не се возеха на самолет или метро, защото няма как да отидат до тоалетна по време на излитането и кацането на самолета, а в метрото няма тоалетни. Всичко това дълбоко разстройва живота и функционирането на пациентите. Те стават изолирани. Напълно са критични за това, което става с тях. Наясно са, че то е болест и че е плод на тяхната собствена психика и се опитват да се противопоставят, за жалост безуспешно. Една от пациентките ми имаше натрапливи мисли, че е удушила малкото си бебе и непрекъснато ходеше да проверява дали е живо, в последствие този страх се прехвърли към други хора, които непрекъснато  проверяваше дали не са увредени от нея. Животът ѝ се превърна в истински ад. Не можеше да комуникира с никой, постоянно се налагаше да проверява дали познатите ѝ са живи, а в последствие ангажираше и близките си да проверяват заедно с нея. Стигна се до състояние, в което тя вече не можеше да си вярва и се налагаше да бъде уверявана от останалите. Голямото наказание на тези пациенти е, че те напълно осъзнават нелепостта на това, което извършват или мислят, но не са способни да се спрат или да се въздържат да го направят. Понякога болните развиват обсесия да не се хвърлят от високо и избягват всякакви височини, не могат да ходят по излети с близките си, защото всяка една височина ги привлича и имат мисли, че всеки един момент ще скочат. За щастие натрапливите мисли с агресивно и нецензурно съдържание почти никога не биват изпълнени, т.е. не изричат нецензурната дума,  не скачат от високо, не намушкват колегата си… Има само изолирани случай, в които тези действия са реализирани.
Натрапливата забавеност е третата група от симптоми при ОКР. При това състояние, мозъкът на пациента е блокиран от непрестанна борба на мотиви и противомотиви по отношение на някакво действие, че накрая то не се извършва. Пациентите изглеждат много нерешителни и забавени. Могат да прекарат с часове в коридора или тоалетната, защото не могат да вземат решение какво да направят.
Натрапливото събиране на вещи е една от най-злокачествените натрапливости. Смята се, че при нея има съвсем друг патогенетичен механизъм на формирането и поради тази причина е резистентна на лечението с антидепресанти.
Съвременните класификации разглеждат т.н. обсесивно-компулсивен спектър. В него са включени редица психични разстройства като: ОКР, фобии, зависимости от психоактивни вещества, хранителни разстройства, трихотиломания (отскубване на косми от различни части на тялото) и др.
ОКР е едно изключително сложно психично разстройство. Терапията му е комплексна и въпреки съвременните методи, все още пълното излекуване е рядко. Често след кратки светли периоди симптомите се връщат, а при голяма част от пациентите въпреки терапията остават да персистират, но като че ли пациентите свикват с тях и вече не им предават такава важност. За лечението се използват основно антидепресанти, при това в максимално високи дози и за по-дълги периоди отколкото при депресия. Когнитивно-поведенческата терапия е с доказана ефективност при тези случай. Много често когато пациентът не се повлиява от стандартните антидепресанти, се опитва лечебен курс с Кломипрамин, ако не помогне се ползват различни комбинации от антидепресанти, антипсохотици и психотерапия. Останалите психотерапевтични школи също биха били ефективни при решаването на определена психологична проблематика, което да е в основата на генериране на натрапливости. Транскраниалната дълбока мозъчна стимулация също се проучва като метод за помощ.
Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7