Д-р Арабаджиев споделя една истинска история за клиничната депресия и тормоза

Начална страница | Интересно | Здраве | Д-р Арабаджиев споделя една истинска история за клиничната депресия и тормоза
image

И тази седмица публикуваме в „България СЕГА“ отговор на зададен въпрос към д-р Арабаджиев. В този случай той реши да отговори на читателя като разкаже историята на свой пациент. Ако и вие имате притеснения или въпроси, можете да се свържете с д-р Арабаджиев на editor@bulgariasega.com или на посочените координати под материала.
Ред. Бел.

Настоящето изложение е един кратък преразказ, направен с изричното разрешение на реалната пациентка, като са променени много детайли, с цел да се запази максимално нейната анонимност. Контекстта е променен на места, като ръководната идея е запазена, но е украсена така, че да не бъде разпозната. Идеята и на двама ни с пациентката ми е всеки, който страда от клинична депресия или е подложен на тормоз, било то в реалността или в киберпространството, да има смелостта да се свърже с мен и да потърси съвет.
Преди няколко години Таня дойде при мен на преглед придружена от нейна колежка. В първия момент видях една много изплащена и страдаща жена. Тревожността ѝ я беше пропила и мъка  беше изписана на лицето ѝ. В първия момент си помислих „Каква красива жена, а колко изплашена изглежда, какво ли преживява”? Така започнаха нашите терапевтични срещи. Първоначалната заявка на Таня беше да ѝ помогна да пребори депресията, в която бе изпаднала, но когато ѝ предложих да се срещаме регулярно всяка седмица, за да поработим психотерапевтично тя прие предложението ми и се отнесе изключително сериозно, започвайки редовно да идва в Пловдив за нашите срещи. Първоначално беше изключително потисната, тъжна, безрадостна, гласът ѝ трепереше от тревога и отчаяние. През целия ден изпитваше напрежение, безпокойство и вина. Въпреки че ѝ се случваха хубави неща, тя не можеше да им се зарадва, нищо не ѝ носеше удоволствие, не изпитваше никаква радост. Вечер трудно заспиваше, нямаше апетит, беше отслабнала и нямаше желание и сили нито за работа, а за социални контакти и дума да не става. Поради тази причина първоначално реших да „атакувам” тези депресивни симптоми с комбинация от антидепресант, ниски дози Кветиапин и малко Ксанакс. Много скоро след това Таня се успокои и беше готова да се изправи пред лицето на страха, като започна да работи усърдно, за да израстне личностно и да развие качествата, които с времето беше позабравила.
В хода на нашата работа успя да осъзнае, какви чувства изпитва към родителите си. Даде си сметка за много решения, които беше взела в живота си. Изследвайки миналото си осъзна, колко е била подтискана от бившия си съпруг, но въпреки целия морален тормоз, на който е била подлагана, тя винаги е намирала сили да представя съпруга си в една социално желателна светлина пред приятелите и родителите си. Толкова е била зслепена от желанието си той да бъде добър и достоен за нейните близки, че майсторски е прикривала всичко което ѝ е причинявал, наред с цялото си страдание.
Таня е една изключително доблестна и борбена жена. За да оцелее в тази обстановка и да успее да се грижи за сина и за работата си се е пренесла в морална жертва. Един ден съдбата я среща с известен репортер, който става единствената ѝ подкрепа в тази сложна обстановка. Той ѝ дава любов, разбирателство и мъжко присъствие, което тя не изпитва в живота си. Скоро  става решителна и се изправя пред съпруга си и му съобщава, че не може да живее в лъжа и го напуска, защото е срещнала друг мъж и иска да продължи живота си с него, без да се ангажира с имоти и наследство. Никой не приема решението ѝ, всички се чудят как е възможно да постъпи така с „този прекрасен човек” – един илюзорен образ, които тя самата е изградила за него пред всички. След развода тя започва живота си наново. Оказва се обаче, че животът на самотната жена не е лек. Никой не може да я защити от продължаващия тормоз на вече бившия ѝ съпруг. Отношенията със сина ѝ в един момент започват да се обтягат. В същото време разходите се покачват, тя трябва да плаща голям заем на банката, да плаща за медицинското обучение на сина си в София, да зарежда стока за магазина си и да покрива всички останали битови сметки. Животът ѝ продължава да се разпада…
Първоначално подкрепящият я журналист, постепенно се превръща в себелюбив и дистантен. Не след дълго я напуска, защото не може да потиска повече хомосексуалните си желания и започва връзка с по-млад мъж. Таня е съсипана. Тя не спира да приема лекарствата си, ходи и на терапия. Справя се с живота. Трудно ѝ е, но не скаланя глава. Продължава напред. Намира сили за всичките битки които води. Работи, плаща наем, помага на родителите си и на брат си. Плаща разходите на сина си в университета. Справя се с всички задължения на работа. Малко по-малко започва да се чувства все по-добре и по-здраво стъпила на краката си. Разширява социалния си кръг. Съвзема се от всички несгоди в живота и започва да се интересува от много неща. Работата ѝ потръгва добре. Записва се на различни курсове. Пише есета, представя ги пред публика. Чувства се така сякаш най-накрая е намерила мястото си и правилните хора, с които да комуникира.
Един ден и предложих да ѝ спра лекарствата, за да я „разтреса малко емоционално”, което беше прието от нея с много голяма охота. На следващата ни среща дойде леко приповдигната и щастлива. Спомена ми, че от доста време не се е чувствала толкова истинска и щастлива. Сподели ми, че лекарствата са махнали мъката ѝ, но сега, след като сме ги спрели се чувства както преди болеста, че е вече себе си. Започна да се занимава със скулптура и да подрежда жилището си, даже ми донесе подарък, който е направила сама. Започна нова сексуална връзка. Чувстваше се щастлива. Нещата с кредита не вървяха изобщо, но Таня беше щастлива, оценяваше светлината в живота си, здравето си, смяташе, че това е най-важното. Естествено търсеше възможности да се справи фнансово, но беше осъзнала, че това не е най-важното и не е на всяка цена.
На една от поредните ни срещи ми призна, че е скрила от мен за виртуална връзка с по-млад от нея мъж, софиянец, работещ като инструктор по йога в Германия. Взаимоотношенията им започнали преди три години, като в наалото си пишели инцидентно през няколко месеца, но в последно време зачестили контактите им и той ѝ казал, че се прибира в България и иска да се видят на живо. Таня се развълнувала, защото най-накрая е срещнала добър и грижовен мъж. Романтичен и всеотдаен. Веднага след като се прибрал Марин я посетил в Търговище, където всъщност живее Таня. Били на ресторант, разговора бил чудесен и лежерен. Тя усетила привличане, което очевидно било взаимно. Прекарали една роматична и страстна вечер. След няколко дни той я посетил отново. Този път тя го поканила в дома си. Прекарали поредната хубава вечер. Марин приготвил вечеря, сервирал трапезата и после всичко измил, за да може Таня да си почива след дългия работен ден.
Тя си помислила, че е странно един мъж да прави всичкото това за нея. Направило й впечатление, че през нощта ѝ е ровил в телефона. След няколко дни се срещнали отново. Но тя видяла друг човек. Истеричен, агресивен, страшно възбуден. Обвинявал я в изневери, в нечестност, непочтеност. Започвал да я заплащва, че ще я нарани. След което се успокоявал и заспивал. Тя започнала да се страхува от него, да се страхува и за живота си, понеже дори и не искал да си тръгва от дама й. Непрекъснато ходел след нея. Никъде не ѝ позволявал да бъде сама. Ревнувал  я от всички и всичко. Непрекъснато я навиквал без да се съобразява от мястото и хората около тях. Излагал я навсякъде.
Таня стана отново потисната и тъжна. Марин я придружаваше в клиниката в Пловдив и я чакаше отвън докато свърши срещата ни. Предложих ѝ да го излъжем, че ще я хоспитализирам, за да се освободи от него и да отиде да го изпрати до автогарата, като после се върне при мен в болницата. За щастие той се хвана на елементарната ни и отчаяна лъжа и си тръгна за София. Таня остана при мен в псиахиатрията до края на работния ми ден, след което я изпратих до автогарата. Още същия ден отново започна кошмара ѝ. Непрекъснати обаждания, заплахи, дебнене пред работата, пред апартамента ѝ. Таня започна да спи при приятели и колеги, страхуваше се и от сянката си. Той беше навсякъде, непрекъснато я следеше. Един ден я нападна пред работата ѝ пребивайки пред свидетели „посред бял ден”. На където и да погледнеше той беше там. Стоеше в студа и я чакаше…  Съсипваше живота ѝ. От прокуратурата и полицията не успяха да и осигурят защита. Проверката, която направиха установи, че е осъждан и за други престъпления. Съобщиха ѝ, че всичко е процедура, всичко си има своя ред.
Този човек открадна целият живот на Таня. Изолира я от всичко и всеки. Отмъкна щастието и свободата ѝ. Навсякъде се страхуваше и никъде не се чувстваше сигурна. Един ден получи съобщение, с което я уведоми, че е отново в Германия и като си дойде ще я убие заедно с човека, който е до нея. Непрекъснато ѝ звънеше от нови номера и я тормозеше във Фейсбук от различни фалшиви профили. От тях предлага приятелство на нейните приятели. Проучил бе до основи миналото ѝ и знаеше всички подробности за нея, близките и най-добрите ѝ приятели. Таня се чувстваше се като мишка в капан. Тя събра сили и каза на сина си и близките си приятели, които я подкрепят. Нашите срещи продължават. Магазинът върви добре, борим се и с кредита. Надяваме се, че полицията и прокуратурата ще я защитат и тя отново ще живее свободна от страха и терора.
Понякога изолацията от клиничната депресия, личната съдба на човек и всички последствия, които трябва да преживее, води до прекалена доверчивост в намеренията на хората около нас. За съжаление има хора – „хищници”, които не могат да живеят без да бъдат подхранвани от болезнено възхищение на другите. Обичат да ги контролират във всяка една ситуация. Използват другите като публика без която не могат да съществуват. Те не са склонни да ги пуснат от живота си и са готови на крайност. Това състояние може да се дължи на тежка личностна патология, която да съчетава в себе си нарцистични, антисоциални и зависими черти. Тези индивиди нямат съчувствие и не разбират чуждите потребности. Единственото от което се интересуват е някой да ги боготвори и да им бъде предан по начин, който само те разбират. Спасението е да се избягват всякакви контакти с тях, да се търсят всички средства на закона за защита, да не се конфронтира пряко и да се оттегли леко и незабелязано. За същаление има много примери на жени и мъже, които са станали жертви и са загубили живота си след среща с подобна психопатна личностна структура. В момента има много литература на тема: „Морален тормоз”, „Нарцистична личност”, „Манипилатори” и много още ключови думи. Нека всеки, който е срещал в живота си нарцистична личност да пази в съзнанието си рисковете, на които може да бъде изложен. Ако предполагете, че сте жертва на морален тормоз, не се колебайте, потърсете съмишленици, подрепа на приятели, не оставайте сами в такава ситуация. Винаги е по-добре да има някой около вас и да ви подкрепя или да ви даде приятелски съвет.

Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7