Д-р Арабаджиев за паническите разстройства

Начална страница | Интересно | Здраве | Д-р Арабаджиев за паническите разстройства
image

Следващият материал е отговор-разяснение на читателски въпрос отправен към д-р Златослав Арабаджиев. Ако и вие имате въпроси, притеснения или тревоги, пишете на editor@bulgariasega.com за рубриката „Попитай д-р Арабаджиев“.
Очаквайте отговорът да бъде публикуван на страниците на вестник „България СЕГА“.

Сигурно има безброй мнения за паническото разстройство. Психолозите биха могли да споделят опита си с този много чест проблем. Лекарите в общата практика, невролозите и психиатрите също имат своята гледна точка. Страдащите от това психично разстройство могат да разказват за своите преживявания и страха, в който живеят. От друга страна, близките на засегнатите ще кажат как се чувстват да живеят с любимия си човек докато той страда, как те му помагат, а много често се случва и те да не проявяват разбиране и обвиняват любимите си хора в „преиграване”, дават им съвети да се „стегнат”, да се „разсейват с нещо”, да „си намерят работа” и какво ли още не. Но проблема си остава, дори се влошава. Засегнатите хора обикалят от лекар на лекар, от кабинет на кабинет, на гледачки – „за да си развалят магията”  или при други специалисти по алтеранативна медицина. Поставят им се диагнози като: артериална хипертензия (високо кръвна налягане), астма, нарушение на сърдечния ритъм. Назначават се различни лекарства: за сърце, за кръвно или друго. Проблемът обаче продължава да съществува, а функционирането се влошава. Страдащите все повече се изолират и живеят единствено, за да обслужват страховете си. Ангажират близките си. Социалния им живот се ограничава. Дори може да се превърне в пълен отчелник. Браковете се разрушават, защото близките не разбират как е възможно едно толкова субективно страдание да те направи социален инвалид. А горките болни от паническо разстройство остават неразбрани, пропити с очакване от следващата криза. Стават безучастни свидетели как симптоматиката подобно на снежна топка с годините набира скорост и ги затрупва като лавина.
Бих могъл да споделя моят опит с паническото разстройство и разсъжденията, които имам вурху него. Господин „Х” си живее един нормален живот. Попада в ситуации, в които не е способен да задоволи потребността си да бъде чут, да бъде разбран от значимите си хора, от началника си или колегите... Понякога сигурно не закусва, пуши цигари и пие кафе на гладно, не си доспива, защото иска да е успешен, дава 100% от себе си. Амбициозен е, иска да е баща, приятел и съпруг за пример. Много често пренебрегва собствените си потребности, за да задоволи тези на своите значими хора. Когато има скандал в някоя социална ситуация често оставя безмълвен или не може да каже това, което му се иска. Често има неизказани мисли и емоции към хора от обръжението си. Иначе си функционира добре. Има си приятели, работа, семейство и в много области е успешен. Понякога полага много усилия, но не може да „пожъне успех”, просто по стечение на обстоятелствата, това го преживява много травмиращо. И така с времето господин „Х” натрупва преживявания, разочарования, неисказани думи и впечатления. Понякога кръвното му започва да „играе”, доста често е ниско и може да му се вие свят. Защото не се храни редовно може и кръвната му захар да пада, „корема му стърже”. И ето днес идва денят, в който всичко което не е могъл да изрече, да покаже на важните за него хора - че и той е личност и той има чувства и страда като всеки друг и се случва нещо: прилошава му, вие му се свят, кръвното му е ниско, сърцето му бие учестено, изпотява се, гади му се и даже тича в тоалетната, за да повърне всичко, което не може да изрече, като че ли чува гласовете на всички около него далечни, вижда ги размазано, започва да се задушава, мисли си че умира, ще получи удар, инфаркт или ще полудее. Това е денят, в който последната капка е преляла чашата. Насъбрало му се е. Човекът е преживял първата си паническа атака. Той никога няма да я забрави, това е време което не тече, той се страхува че умира, че никой не може да му помогне, бори се за всяка глъдка въздух, мисли си, че всеки удар на сърцето му е последният и се бори с мисълта, че още нищо не е видял от живота, а може това е краят. Колегите викат линейка. Времето докато дойде лекарят е много дълго, минутите се виждат като часове, даже дни. Екипът идва, карат го в болницата, правят му изследвания, той си мисли, че е нещо много сериозно, накрая му правят Диазепам, отпуска го и вече може да си отдъхне. На следващия ден всичко като че ли е по старо му, но той помни преживяното. Мисли си дали няма да се случи отново. Мисълта, че това може да се повтори го измъчва. След известно време се случва отново в автобуса. Той започва да се страхува да се вози в автобус, особено сам. После се случва в мола, идва страхът да се върне там, за да не му прилошее и да няма кой да му окаже помощ. После се случва докато е сам в къщи, започва да се да бъде сам, затова отива да спи у приятели. Понякога се събужда от сън с усещане че умира и всяка вечер заспива със страх. Тялото му започва да говори вместо него, това което не може да „излезе” от устата му се „разтоварва” през тялото. Това се оказва единствения начин, по който може да се справи с житейските си ситуации. Постепенно всичко излиза от контрол и това разстройство започва да ограбва живота на засегнатите и да ги изолира от всичко и всички. Една черна мисъл се е загнездила в съзнанието им – „Кога ли ще е следващата атака”?
Гореописаното е съвсем бегла илюстрация на това страдание. То започва често след един чисто телесен проблем, като рязко падане на кръвното налягане или на кръвната захар, или след психо-емоционално напрежение. Тогава човек преживява първата си паническа атака. Най-честите симптоми са:
-    Сърцебиене, повишаване на кръвното налягане;
-    Изпотяване;
-    Чувство на прималяване и вълни, които преминават през тялото;
-    Чувство за задух и затруднено преглъщане;
-    Мравучкане по тялото, изтръпване на крайниците;
-    Гадене и дори повръщане;
-    Чувство за дереализация – околния свят, хората, гласовете се възприемат нереало;
-    Страх да не умрем, да не получи удар или сърдечен пристъп, страх от полудяване;
-    Ускорено дишане, което още повече влошава положението им.
Понякога паническите атаки имат всичките описани симптоми и тогава се наричат пълни атаки, дръг път имат по-малко симптоми, само един два - тогава се наричат непълни. Могат да се дневни, нощни, които да будят човек от сън. В периодите, в които няма атаки, индивидът си мисли за следващата криза и това го притеснява – нарича се антиципираща тревожност. Започва да се наблюдава избягващо поведение. Ситуациите, в които са се появявали започват да се избягват от хората или се понасят с голямо напрежение и то, ако са придружавани от близки.
Когато паническата атака се появява без въшна причина, неочаквано, по всяко едно време и място, като „гръм от ясно небе”, то тогава се касае за диагноза паническо разстройство. Има случай които пряко провокират поява на панически атаки, например: изпит, изнасяне на реч, хранене пред хора – тогава може да се касае за социална фобия; при други хора паническата атака се повява при вида на змии, височини, при затворени пространства и др. Тогава са касае за фобийно тревожно разстройство. Общо казано, ако паническата атака се повява в определен контекст, то това е друго разстройство, а когато се повява спонтанно без определена причина се категоризира като паническо разстройство. Това са малки, но много важни разлики за терапията.

Как се лекува?
Лекува се трудно. Пациентите се страхуват много от антидепресанти, а те са основно средство на избор и всъщност са безопасни медикаменти. В медицината има определени правила при назоваването на групите медикаменти, наприемер:
-    Антипиретици – медикаменти за понижаване на температурата;
-    Антихипертензивни – за понижаване на кръвното;
-    Антибиотици – за лечение на бактериални инфекции;
-    Антиконвулсанти – за епилепсия;
-    Антимитотици – за определени ракови заболявания;
-    Антивирусни – за лечение на вирусни инфекции;
-    Антипсихотици – за лечение на психоза;
-    Антихелминтни – за лечение на някои паразити;
-    Антимикотици – за лечение на гъбички;
-    Антидепресанти – за лечение на депресия и паническо разстройсвто.
Това не нищо повече от една фармакологична класификиция на лекарствата, която е създадена за удобство на медицинските специалисти, за да имат единен език, но на пациентът често може да прозвучи страшно името на групата медикаменти.
Та да се върнем към лечението, то е основно с антидепресанти при това за определен период време, случва се да бъде с години. Понякога в началото на терапията се започва с антидепресант и някое друго успокоително, защото докато подействат антидепресантите може да мине и месец, като през това време пациентът да се успокоява като взима наприемр Лоразепам. При тези пациенти психотерапията и консултирането е много важно. Нуждаят се от обучение и от нови поведенчески модели за справяне с различните житейски ситуации, за да могат да задоволяват потребностите си и да се освобождават от напрежението по физилогичен начин, а не чрез тялото си. Естествено, преди да се предприеме лечение трябва да сме сигурни дали не се касае за проблем с щитовидната жлеза или друга телесна болест, затова допълнитените изследвания и консултации с други специалисти са задължителни. Пациентите трябва да знаят, че колкото и да е страшна паническата атака, от нея няма да умрат, няма да полудеят, че трябва да се опитат да запазят спокойствие, в никакъв случай да не ускоряват дишането си, защото това ще влоши положението. По възможност да седнат или легнат, да дишат бавно и равномерно, ако имат в себе си успокоително да го изпият и да изчакат атаката да отмине. В някои случаи, паническите атаки не се поддават на нито едно от известните терапии и оставят пациентите социални инвалиди, за щастие това се случва много рядко.
Като заключение искам да препоръчам на всички засегнати: Обичайте се, не пренебрегвайте своите потребности, за да задоволявате тези на другите. Вие също сте важни колкото тях и ако не дадете заявка на емоциите си, то тялото ви ще го направи в един момент. Паническото разстройство е страшно, но се лекува напълно. Ако се противопоставите и не преглъщате обидите непрекъснато, то ще победите това разстройство.

Д-р Златослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7