Афективни разстройства

Начална страница | Интересно | Здраве | Афективни разстройства
image

От тази седмица стартира новата рубрика на вестник „България СЕГА“ – Попитай д-р Арабаджиев. Точно преди седем дена обявихме, че д-р Златослав Арабаджиев приема запитвания на нашия редакционен имейл (editor@bulgariasega.com), на които той лично ще отговаря. В момента въпросите към него се трупат. В този брой публикуваме отговора му на първото запитване, засягащо афективните разстройства. Читателят ни поиска пълна анонимност, желание, което ние ще уважим.
Ако и вие имате някакви притеснения или искате да разбере повече за конкретна болест, пишете ни и очаквайте отговорът публикуван на страниците на нашия вестник.
Ред. Бел.

Много бих искал да представя тази голяма група психични разстройства през призмата на моя опит и гледна точка. Естествено това е един много съкратен вариант, изчистен от излишни подробности свързани с хипотези, етиология, патогенеза, диагностики и схеми на терапия. Това опит да се даде яснота на засегнатите пациенти и на техните близки, с какво се сблъскват, като междувременно получат насоки какво още биха могли да прочетат.
Афективните разстройства са доста чести психични разстройства. За съжаление те нерядко хронифицират и придружават пациента до края на неговия живот, подобно на болните от високо кръвно или диабет. Те се срещат не само в психиатричната практика, но и при общо практикуващите лекари, невролози и други специалности. Пациенти с такива проблеми, естествено, се разболяват и от други болести и са обект на лечение от всяка една медицинска специалност. Те също раждат деца, боледуват от грип, високо кръвно, диабет и пр.
Афективните разстройства се наричат още разстройства на настроението. Най-общо казано те могат да протичат на отделни епизоди (пристъпи). Всеки един от епизодите може да има различна клинична изява, тежест на протичане и продължителност. Най-познатия на всички е депресивния епизод.
Всеки един депресивен епизод има някой задължителни характеристики и пациентите обикновено се оплакват от: потиснато настроение, липса на удоволствие от обичайните си занимания, лесна уморяемост, липса на енергия и желание за каквото и да е, мисли за вина, мисли за безнадеждност и безперспективност, а в по-тежките варианти мисли, намерения, планове и опити за самоубийство. При тези пациенти вниманието е отслабено, паметта е влошена, занемарен е външния вид, апетита е влошен, а в редки случай може да е завишен. Може да имат и други симптоми като безсъние или главоболие. При тежките случай на депресия може дори да са налице и т.н. халюцинации – пациентите да чуват гласове, които да ги обвиняват, че са непотребни и че трябва да умрат. Не рядко те се изолират в дома си от всички и всичко, прекарват времето си в леглото, занемаряват дори и личната си хигиена, говорят бавно и тихо. Чувстват се толкова потиснати и болезнено безрадостни, че предпочитат да умрат, отколкото да останат в това състояние. Много се измъчват, че не изпитват чувства към своите близки и дори родните си деца. Има описани случаи, в които родителят е възможно да убие първо своите деца – с цел да ги избави от страданията и след това да се самоубие. Това в съдебната психиатрия се нарича разширено меланхолно самоубийство. За щастие е рядко срещано.
За да се постави диагнозата депресия е необходимо да има няколко от тези симптоми и то за период от поне две седмици, а силата на тези оплаквания трябва да бъде такава, че да затруднява ежедневното функциониране на пациентите. Когато пациентите боледуват от повтарящи се само депресивни епизоди, то тогава те страдат от рекурентно депресивно разстройство. Обикновено те се възстановяват напълно между отделните епизоди и могат да функционират добре и да се върнат към работата и социалния живот.
Това е едно социално значимо разстройство и причинява страдание на пациентите, които са засегнати от него. Те отсъстват от работа, не могат да посещават университет, училище или даже да отидат на гости у приятели. Често губят работата и партньора си. Семействата им се разбиват и понякога губят и живота си. Депресията е причина да се влоши цялостното здраве на пациентите, защото когато са болни не полагат достатъчно грижи за тялото си.
Лечението на това състояние е с различни средства: може да се използва психотерапия и консултиране, антидепресанти, в миналото се е използвало лечение и със светлина и лищаване от сън. Посочените методи могат да се използват заедно или най-добре в комбинация. При по-тежките случаи пациентите постъпват в болница доброволно или задължително по закона за здравето, който е различен за всяка държава, след решение на съда, но това не се случва толкова често. Депресията трябва да се лекува задължително, за да се предпази пациента от самоубийство и други социални последици.
Освен депресивни епизоди, при афективните разстройства може да се наблюдават и напълно противоположни периоди, които се наричат манийни. Манията е състояние, при което пациентите могат да бъдат с повишено, приповдигнато настроение, понякога раздразнителни, гневни и дори агресивни и опасни. Те имат много енергия, непрекъснато са в движение, не се нуждаят от сън, гримират се, обличат се цветно, пазаруват излишни неща, сключват необмислени сделки и дори брак, подаряват вещи, имат мисли за повишени способности и особена значимост. Мислят се за избрани и специални. Скитат и пътуват извън дома си на различни места. Понякога могат да имат мисли, че са специални, че ги наблюдават и преследват заради голямата им значимост. В този период според тях другите им завиждат, че са най-красивите или най-талантливите, защото, например, говорят много езици перфектно. Говорят много бързо, често използват рими, скачат от тема на тема, пеят и танцуват. Понякога, когато настроението е гневно, стават агресивни към околните и могат да чупят и хвърлят, да участват в сканадали и сбивания. Да правят множество безразборни сексуални контакти и така да бъдат заразени със сексуално трансмесивни болести. Ежедневното им функциониране е много увредено. Често напускат работат си.
Така описания маниен епизод, може да се прояви самостоятелно или да се появи след като пациента вече е имал един депресивен епизод. Много по-рядко се среща да има само периодични мании. Обичайният вариант е да се редуват депресивни и манийни епизоди. Обикновено по-чести са депресивните епизоди. Когато има такова редуване на депресия и мания, то тогава се поставя дизагнозата биполярно афективно разстройство. Пациентите може да се възстановяват между отделните епизоди, но може и те да преминават един в друг без да има периоди, в които човек се чувства добре. Понякога разстройството започва като депресия, но при самото лечение с антидепресанти се стига до отключване на мания и така е възможно да се оформи биполярно разстройство.
Манията, за разлика от депресията, не се лекува с антидепресанти. Те са забранени при такива пациенти. Обикновено се препоръчват т.н. стабилизатори на настроението като валпроати, ламотрижин, литиеви соли. Те могат да се комбинират помежду си. Също така се дават антипсихотици (рисперидон, оланзапин), бензодиазепини (диазепам, лоразепам). Тъй като манията е доста драматично състояние, а  пациентите имат изключителна сила, те често са изолирани в болница и първоначално се лекуват с инжекционни форми на медикаментите и по-късно с хапчета. 
Най-честите нежелани ефекти от тези лекарства са:
-    Антидепресанти – сухота в устата, напрежение, напълняване, липса на сексуално желание, еректилна дисфункция, гадене, повръщане, кървене, затруднено преглъщане и др.
-    Антипсихотици – затлъстяване, повишаване на холестерола, труглицеридите, кръвната захар, дори диабет, силна седация, спадане в кръвното налягане, слюноотделяне, запек незадържане на едно място, дистонии, дискинезии и др.
-    Тимостабилизатори – напълняване, фоточувствителност, кисти в яйчниците, седация, косопад, запек, алергични и кожни усложнения и др.
Как да се предпазим:
Няма правилна рецепта, но превенцията и профилактиката никога не са излишни. Бих препоръчал добра хигиена на живот. Човек да се храни рационално. Да спи по 7-8 часа на денонощие. Да не прекалява с алхола, кофеина и други енергийни напитки. Да не се използват психоактивни вещества като: марихуана, амфетамини и др. Да не се преуморява с работа. Да има почивни дни и да ги прекарва по начин, по-който да разтоварва пълноценно. Да се проследява телесното здраве и при наличие на знаци, да потърси лекарско мнение. Бременността и раждането са рискови периоди, да не се подценяват промените, които биха могли да се наблюдават при една родилка.  Отслужването на военната служба също може да се окаже рисков фактор. Трудната адаптация в училище, тормоз върху детето от негови съучиници или в социалните мрежи също да се има предвид. Добрата социална подкрепа от страна на близки, роднини, колеги, приятели и психотерапевти е от първостепенно значение. Ако вече човек се е разболял, да не прекратява сам лечението си без надзор от психиатър, защото тези разстройства се връщат редовно в живота на засегнатите. Да се лекува „до дупка”, не трябва да бъде оставен нито един симптом от разстройството, защото увеличава риска от връщането му с 15-20 %.

Д-р Златослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7