Бразилските потайности

Радостта на Марадона

Внимание! Пише и предава за ВАС Вувузел – Чикаго! Продължаваме с мнения и творения за Футболната Вувузелия в Южна Африка

атериалите са подготвени от Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”, www.BulgariaSrga.com

Бразилците са единствените участници във всичките досега 19 световни първенства и 5 пъти са шампиони на планетата. В Южна Африка ги гледахме 4 пъти досега. Би трябвало да са най-познати по своята игра.
Но не е така.
Светът ги знае и почита преди всичко за виртуозната им игра в нападение. „Вие ни вкарвате колкото можете, ние на вас – колкото искаме” е мотото на  тяхното поведение.
Но вече не е така.
Карлос Каетано Вери, наречен Дунга, капитан на бразилския тим -  световен шампион през 1994-та, треньор на днешния национален отбор от 2006 година насам, пак позволява на играчите си да вкарват колкото си искат, но им забрани да получават голове в своята врата.
С една дума – недолюбваният в Бразилия европейски футбол с приоритет на отбраната  е заразил вече и бреговете на Амазонка.
Но видяхме ли го това досега в Южна Африка?
Като че да. Като че не...
Бразилските потайности са повече от друг път.
Смятахме, че Бразилия има играчи за три тима, които могат да станат световни шампиони. Прогнозата се оказа не съвсем точна. Имат за четири.
С кои от тях ще се представят на четвъртфинал, на полуфинал и, ако е писано – на финал?
Срещу КНДР в групата Дунга пусна отбора, с който стана шампион на Конфедерацията и спечели Купата на Америка. Практически никой от тези играчи нямаше опит от световни шампионати. Нерви, желанието да защитят своето място в отбора и още повече мястото на страната си в световния футбол, накара футболистите да играят малко неспокойно и припряно за скромното 2:1.
Срещу Кот Д’Ивоар друг отбор, успокоен от успешния старт, игра разкрепостено, проблеснаха светкавиците на бразилския футболен талант 3:1.
С Португалия равенството устройваше двата отбора, особено португалците, които мълчаливо, но охотно, го възприеха и то с радост. В дългия футболен маратон на световните първенства всеки треньор на добър отбор трябва да знае как да опази боеспособни играчите си за 4, 5, 6 или 7 тежки мача. Единствените две страни в света, където се говори португалски, изиграха срещата, плавно и в синхрон, за елегантното 0:0.
От видяното до тези срещи изглеждаше, че аржентинците играят по-добре. Холандците се движеха без грешка, а германските младежи, след разгрома над Англия, са сякаш по-бразилци от бразилците.
Тогава дойде времето за четвъртата бразилска версия. Срещу Чили отборът сякаш  отвори очи, показа ноктите си, и изигра третина от игровото време на висока състезателна скорост.  И стана страшно и красиво -  докато на таблото просветна сигурното 3:0.
Колко още могат бразилците, ако това, което показват досега е само частица от силите им?  Ще съумее ли някой да им се противопостави? Засега това е тайна.
Тайна е и доколко Дунга е променил облика на играта. Когато започна да учи играчите си на европейска отбрана цяла Бразилия, начело с феноменалния президент Лула Ди Силва  възропта и го подложи на яростна критика. Нито бразилски, нито европейски футбол правел. Булумач правел. Треньорът не обърна внимание никому. Като постигна известни успехи се реши да заяви откровено, че главното във футбола е не зрелищната игра, а резултатът, с което нарани чувствата на всички бразилци.
На този Световен шампионат  Дунга фактически прави бразилска футболна революция и добре знае, че загуби ли първото място – ще бъде низвергнат от страната си, а бразилците отново ще заиграят атрактивно и красиво. Но ще бъдат малко по-лесна плячка за европейците с техните тежки футболно- отбранителни доспехи. Ако пък Бразилия победи с новия  си футбол, страната някак си ще прости на Дунга  покушението срещу артистичното латино на футболната игра. Но ще бъде ли това добре за футбола?  Ще видим.

Пет звезди

Томас Мюлер /Германия/.
Основна фигура при германците. Няма кой знае каква техника, не е много бърз, нито пък силен. Непознат е още. Но така се получава – играе без грешка! Всеки негов пас отива точно там, където трябва. Практически всеки негов удар намира рамките на вратата. Има вече 3 гола и 3 голови паса! От всичките досега 9 гола на германците. Сега е на 20 години.

Ариен Робен /Холандия/
Изигра до сега само 89 минути в 2 мача. Но отборът на Холандия с него и без него е като два различни тима. Подайте му топката на дясното крило, после се полюбувайте какво ще направи. Той ще тръгне към центъра, играейки си с нервите на бранителите и когато усети, че е дошло времето стреля. После резултатът на таблото се променя. Всички знаят, че той ще направи точно това и странното е, че не могат да го спрат.

Гонсало Игуаин /Аржентина/
От аржентинския отбор е трудно да се изтъкне някой като по-добър от другите. Особено в нападението. Меси е гениален. Без него атаката няма облик. Тевес е като мотор на Ролс Ройс, мощен и бърз. Без него се губи остротата на атаката. Но Игуаин изпълнява основната роля във футбола – вкарва голове.  Вече постигна 4.  Истина – помагат му Меси и компания, за него сякаш е нужно само да си протегне крака, но фактът си остава факт: той вкарва головете.

Кака /Бразилия/
Кака – това е Бразилия. Без него Бразилия е като машина, с него – приказка. Той прави уникални пасове, минава леко през краката на  бранителите, те трябва да го фаулират и така се получават чудесните възможности за гол от статично положение. Кака кара всички около него да играят бързо, много бързо. Ако Кака се засили с топката в краката – положението за противника е вече катастрофално. Но най-опасни са неговите нестандартни решения, които и нашата Ванга не може да предскаже. Само той си ги знае и така вкарва многото от головете си.

Давид Виля /Испания/
Като че засега е най-добрият играч на Шампионата. Испанското нападение – това е Виля. Направи 4 от 5-те гола на отбора. Той е винаги на нужното място в точното време. Винаги надиграва защитниците на левия фланг. В 5-те си мача досега стреля 16 пъти в противниковата врата.

Залезът на Европа

Странна страна е футболното пристрастие. Човек улавя себе си в едно удивително постоянство в непостоянството си. До вчера е бил готов да се бие като Дон Кихот за честта на любимия си отбор, за играчите и треньора, а днес е готов да  сравни някого със земята и стъпче, защото ударът му във вратата на противника е бил с три сантиметра в аут или дори не той, а играчите му са загубили мача... Капело, Липи, Рехагел, Антич – величия във футболната стратегия до преди месец, а днес ругатнята по тях е признак на любов към футбола и познания в дебрите на играта. И като че не се стъписваме – не може да има в една среща двама победители! Но какво от това? Пак вече сме достатъчно възпитани и човеколюбиви. Преди векове индианците, играещи някакво подобие на футбола, режели главата на капитана на губещия отбор и изигравали с нея нещо като бонус-мач за зрителите! При решителния мач на Испания срещу Чили в груповата фаза, казват, запалянковци били готови да напердашат красивата приятелка на Касиляс  – твърде много време отнемала с любовта си на вратаря  и още повече му пречела, дори от разстояние, да се съсредоточи на поста си пред голлинията...
Негативните емоции тези дни са като че приоритет на Стария континент. Марадона не случайно предрече залеза на Европа. Пророчество излезе. Южна Америка играе футболната игра на това Световно видимо по-добре. И причините съвсем не са в умората на европейските асове, с което се мъчат да замажат пукнатините във Франция, Италия, Англия. Ако се вгледаме внимателно ще видим, че най-срамно се представиха тези, в чиято страна играят безчетно число наемници, легионери или казано на търговски език – чуждестранни трансфери. И в Италия, и в Англия все по-остро се чувства недостигът на местни футболни таланти. Немските футболни капацитети, които решават проблема в своята страна благодарение на футболните дарования у децата на имигрантите, говорещи немски и възприели немския манталитет като своя родна черта, преди мача Германия – Англия бяха пределно ясни: „Англия не прави свои футболисти. В Англия няма вече вратари. У нас, в „Бавария” има строго правило – вратата трябва да се защитава само от немец и никой друг! Така мислят и в другите отбори, ясно разбират, че иначе може и да се остане без национален отбор. Англия привлича все повече и повече легионери и националният им футбол става все по лош”.
Не може да не погледнем и в нашата нива, която е така запустяла, че на Световно едва ли ще стигнем скоро. Срамота е страна, която е била пълна със спортни таланти да пълни дори селските си отбори с легионери. Истинската причина са трансферните суми, които се разменят между купуващите и продаващите агенти и клубни чорбаджии, а успехите и израстването на отбора нямат никакво значение. Сега по футболната планета се продават и препродават тонове безперспективни, слаби и неподготвени играчи, а истинската  работа за създаването на млади таланти във футболните школи е пред колапс. Ако беше богата страна България, ако имаше огромна промишленост и технологичен, научен и културен потенциал, в който нашите младежи да бяха така увлечени, че да нямат време да ритат топка – да, да внасяме играчи отвън. Но какво прави, къде работи младият българин сега, та няма време и желание да става футболист? Получава се катастрофата с нашето селско стопанство. Българските градинари са научили цяла Европа как се сади пипер и домати, свалят им шапка в много страни за трудолюбието и майсторството, а днес България внася смилянски боб, домати, чушки и картофи от Турция, Македония и Полша. Засега вървят само българските проститутки, крадците на коли, майсторите на източване парични автомати и пренасяне на дрога.
Така вървят нещата. И вместо да се види хидрата, която изяжда футбола – отнасят го най-футболните хора – треньорите. Виновни са Липи, Капело, Пената, Петров, Стоянов... А това, че „благодетелите” на отбора въртят като виенско колело играчите и парите си чрез тях и не година, две, три има треньорът да сглоби истински тим, а отборът му е направо като хотел на гарата, където само се запознава и сбогува с посетителите.
Много тъжна тема. Но поне засега още се говори.