На Ванкувърската странна и красива олимпиада

Климент ВЕЛИЧКОВ
Специално за „България Сега”
www.BulgariaSega.com

Еван Лисачек с Олимпийско злато за... Чикаго!

Най-сензационният златен олимпийски медал на Игрите във Ванкувър бе спечелен от Evan Lysacek  /Ииван или Еван Лисачек/, който има чешки и италиански корени. Прадядо му Франтишек Лисачек емигрира от Чехия в Чикаго през 1925 г. Той е православен християнин със здрав морал и твърди правила в живота. Нашият олимпийски шампион от „Ванкувър 2010” е роден под артистичния зодиакален знак на Близнаци през 1985 г. в Чикаго. Израства и се запознава с фигурното пързаляне също в Чикаго. Още по-точно – в събърба Naperville, където баща му Дан работи в строителството, а майка му Таня е учителка в местното училище,  сестрите му - Лора и Кристина пък са волейболистки. 
На 8 години започва да се занимава с кънки, първият чифт са от баба му – като коледен подарък. По това време тя не знае какъв смъртоносен удар нанася на Русия и специално на Плюшченко. Детето в началото, естествено, се хвърля в хокея, но писаното си е писано... Започва да тренира в Du Page Figure Skating Club. И удивителното е, че в своя 25-годишен живот досега Лисачек попада или сам търси и намира най-доброто, което може да го направи олимпийски шампион. Негови треньори са едни от най-големите световни фигури в кънките. Един от първите е Виктор Кудрявцев, който при свое гостуване в Чикаго го вижда, започва да го тренира, после го взима и в своята школа в Москва за един сезон. Друг негов треньор е световно известният Франк Карол с когото работи в El Segundo – Калифорния. Неговата пластика на леда не е случайна – за това го е подготвила руската балерина Галина Баринова. Работил е много и с хореографите Олег Епщейн и Кърт Броунинг. Но изключителен шанс в живота му е двегодишният му стаж при Татяна Тарасова. Това е периодът именно преди Игрите във Ванкувър – 2008 – 2009. Тарасова е дъщеря на прочутия съветски хокеист и треньор Анатолий Тарасов, който я качва на кънките, когато е само на 5 години. Тя има най-много от всички други треньори световни и олимпийски шампиони. Допреди 6 години възпитаниците й бяха събрали 41златни медала от световни първенства и 8 – от Олимпийски игри. Сега олимпийските й шампиони са със сигурност 9...
Лисачек, както видяхте, проявява тънко чувство и към музиката за своята игра. Започнал в по-младите си години с Джипси Кинг, постепенно преминава към Сергей Рахманинов, Бизе, Равел, Гершуин, Игор Стравински през 2009 и Николай Римски-Корсаков през 2010, с когото спечели олимпийското злато.
„Вкусът му” е безспорен и извън спортния живот. Негова приятелка е блестящата гимнастичка Настя Люкин – донесла златен олимпийски медал за отбора на САЩ от „Пекин 2008”. Тя е родена в Москва през 1989 г., но когато е само на 2 години родителите й се преместват в САЩ. Майка и Анна е световна шампионка по художествена гимнастика, баща и Валери Люкин – световен шампион по спортна гимнастика. Сега и двамата са треньори в Тексас. Настя и Еван се срещат през 2008 година в Rapid City  на един „Кънко-Гимнастически Фест”, организиран от NBC. От тогава са винаги заедно на големите състезания в своите спортове – единият на терена, другият на трибуните. Те са една от най-ярките спортни двойки в света.
Високият 188 см два пъти шампион на САЩ, световен /2009/ и олимпийски /2010/ шампион Еван Лисачек учи сценично майсторство в Санта Моника и в частно актьорско училище в Бъвърли Хилс. Във филма “Skate Great” играе в ролята на руски олимпийски шампион по фигурно пързаляне. Ето че му се наложи да изиграе с изключителен успех и ролята на американски олимпийски шампион на Игрите във Ванкувър...

Нощта, в която убиха фигурното пързаляне

Елвис Стойко, сребърен медалист при мъжете във фигурното пързаляне от Игрите в Лилехамер и Нагано.
„Извинявай Еван Лисачек. Ти си чудесен фигурист, но съчетанието ти не бе за олимпийска титла.
Във волната програма в четвъртък вечер Лисачек се пързаля бавно. При скоковете нямаше нищо общо с техниката на бившия златен медалист Евгений Плюшченко. Как може да станеш олимпийски шампион, без дори да опиташ четворен скок? Щом може и без него, защо не се махне и тройният аксел? Така фигурното пързаляне ще се превърне изцяло в изкуство, вместо в спортна надпревара.
В четвъртък Евгений Плюшченко се представи чудесно. Работата му с крака беше перфектна. Може би пируетите му не бяха толкова добри като на Лисачек, макар че имаше и такива, които бяха по-бързи. Евгений Плюшченко изпълни четворен и троен скок, което не бе показано от никой друг. Той направи два тройни аксела, което запълни програмата му с всички възможни скокове. Оценките на съдиите обаче бяха смешни. Така спортът направи крачка назад. С подобно техническо изпълнение Брайън Бойтано стана шампион през 1988 г. Сега има деца фигуристи, които могат спокойно да изпълнят програмата на Лисачек. Критериите на съдиите може би убиха фигурното пързаляне. Децата сега ще си кажат: "Защо да се уча да правя четворен скок? Трябва ми само добра работа с краката, няколко пируета и ето, станал съм олимпийски шампион."
При това оценяване няма смисъл да се поемат рискове. Сега може да се играе на сигурно и да се спечели злато. В кой спорт е възможно да се скатаваш и да победиш? Лисачек може и да има класа в своето пързаляне, но няма база за сравнение с Плюшченко. Не ми се връзва Еван да е олимпийски шампион, при положение че извади всякакъв риск от програмата си. Нищо лично. Харесвам Лисачек. Но подобни случаи дърпат спорта назад. Болно ми е да го кажа, защото обичам фигурното пързаляне. Но съдиите измамиха, давайки златото на Лисачек.
Не искам да развалям радостта на никого, защото все пак за това Еван няма никаква вина. Системата е грешна. Шефовете на фигурното пързаляне искат да контролират победите и загубите. За мен изводът от вечерта в "Пасифик Колизеум" е разочароващ”.

Спорт или изкуство?

Какво е по-важно при фигурното пързаляне – артистичното излъчване или атлетичните скокове на ледената площадка? „Студената война” между двата лагера стана много гореща.
В САЩ предпочитат артистичната красота. Но тук трябва да споменем нещо, за което много не се говори. Почти сигурно е, че Лисачек също би направил скок в четири оборота, ако не се боеше от своята травма в глезена. На едно състезание преди Зимните Игри го опита, падна и правилно реши, че по-добре е във Ванкувър да не рискува. И започна да говори, че зрителите харесват и помнят красотата от цялостното изпълнение, а не скоковете. В което има и много истина. Но треньорът на Плюшченко Алексей твърди, че „Фигурното пързаляне без четворния скок е връщане към каменната ера”. Журналистът  Кевин Блекистоун подчертава, че неочакваното съдийско решение е провокирало отново дилемата – е ли фигурното пързаляне спорт или изкуство. Ако е второто – то неговото място не е на Олимпийските игри.

„Това ли са най-лошите игри?”

Олимпиадата във Ванкувър рискува да стане най-лошата в историята на олимпийското движение - пише The Guardian. – Трудно е да се повярва, че някой може да надмине лошата организация и неприкритата жажда за пари, които царяха на Олимпийските игри в Атланта през 1996, или трагичната история с финансовата катастрофа на Игрите в Монреал през 1976, но Ванкувър като че всеки ден  се опитва да ги надмине, - казва журналистът Лорънс Донеган.
Олимпийската шампионка във Ванкувър Магдалена Нойнер, носителка на два златни медала в биатлона, нападна директно допинг-службите на Игрите:
- Ние завършваме тежко бягане сред мокрия сняг по планините, едвам си поемаме дъх, а те тичат след нас и ни третират като прасета, които ги напъхват в месомелачката. Бяха пет човека, които ни подгониха с крясъци след финала. В момента се почувствах като престъпник, а не Олимпийски шампион, за когото древните са казвали, че славата му е вечна. Тези хора не проявяват уважение към спортистите и считам това за  възмутително!
Може би президентът на МОК Жак Рок е добър професионалист като зъболекар. Но когато човек е стигнал до такъв  висок и отговорен пост на друго място той би трябвало с време да усеща значимото и непреходното в духа на Олимпизма. Всичко досега, което е оставил след себе си в своята кариера са показни медийни акции. През 2002 г. той провъзгласи борбата с допинга за главен приоритет. Малцина си представяха до какви уродливи размери ще се развие тази мания. Световната  допингова индустрия, обаче, не пострада от това. Тя стана още по-изобретателна и скъпа. И сега, както винаги,  спортистите под чадъра на гигантските спонсорски компании се чувствуват комфортно. Употребяват само ултрамодерните възстановяващи и придаващи нови сили у тях препарати. Те са сред най-новите, още не вписани в забранените средства и машините не ги разчитат. Ловят тези, към които има специален интерес или бедните, които употребяват допотопен допинг.
Мрачни мисли у спокойните финландци
Идва време, в края на Игрите, да похвалим изключително силните и щастливи американци и немци. Засега обаче на дневен ред са провалите. Сред тях са и тези на една страна с досега непоклатимо самочувствие и авторитет. Финландия. 11 дни след началото техните спортисти имаха само 1 сребърен медал – сноубордистът Пети Пийройнен, което е пълен провал. Фините очакваха 12 награди. Ще бъде интересно как ще реагират – ще хвърчат глави на спортните чиновници или ще го направят по скандинавски...
Най-слабата „Сборноя” в историята на руския спорт

Сред руските „болелщики” се надига истерия. Докато участниците обвиняват лошото време, лошият сняг, лошата храна, особеностите на спортните съоръжения и даже влажността на въздуха, запалянковците настояват веднага да се уволнят спортния министър и шефа на Олимпийския комитет. Ярко се поставя тезата, че срещу Русия отново има международен заговор. Нервността достига изключителен градус и защото  следващите Зимни игри са в Сочи.
Но истината е, че заедно с СССР се разпадна и спортната система на Съюза. До началото на старото хилядолетие и малко в началото на новото Русия се опираше на своите спортисти от „съветската школа”. Сегашната им смяна е от „изгубеното поколение” на „перестройката”. С укрепването властта от Путин правителството отново хвърля колосални средства в спорта, но образувалата се пропаст не може лесно да се запълни. Днешната олимпийска команда на Русия е най-слабата в цялата история на страната.

Историята на фаталния леден улей

Първоначално Организационният комитет на Игрите и съответните международни федерации били на мнение печално известният със смъртта на грузинския спортист  улей да се построи в планината Грауз – Северен Ванкувър. Но за да стане той „финансово изгоден” го построяват там, където може да се вземат добри пари от хората, които идват в курорт, работещ и зиме и лято – Уистлър.
Проектантът на трасето – 71-годишният Удо Гюргел от Германия изразил опасенията си, че теренът е неприемливо стръмен и тясен, невъзможно е да се построят необходимите дълги виражи, където скоростта намалява. А към самия финал виражи въобще няма.  Гюргел, който е конструирал повечето улеи за шейни по света, в това число и на 6 зимни олимпийски столици, няколко пъти тестир и преизчислява очакваната скорост и предупреждава, че тя може да достигне до 102 мили в час. Първите спортисти, които се спускат по трасето, също са обезпокоени. Но поради това,  че не е достатъчно ясно кой точно е отговорен за техническата безопасност на съоръжението и късото време за поправка на грешното решение нещата стават  непроменени... Решението на МОК е изненадващо  лекомислено: „Всички спортисти, участвуващи в Олимпийските игри, подписват декларация, че правят  това на свой страх и риск”...