Урок: Хималайска история на България

Начална страница | Интересно | Cпорт | Урок: Хималайска история на България

Сандю Бешев е легендарният хроникьор на българския алпинизъм. Уважаваме го безкрайно, не само защото е най-възрастният ни автор (на цели 85 години), а заради многобройните му постижения. Той наскоро се завърна от 51-вото си изкачване на Олимп – “върхът на боговете”, неколкократно е катерил в Татрите, Алпите, Кавказ, Памир. Има изкачвания на върховете на Андите и в Монголия. Освен това, доцентът е бил 7 пъти на Монблан - 4810 м., 7 пъти на Елбрус - 5642 м. Подал е първите стъпки в алпинизма на хора като Христо Проданов, Боян Петров и още десетки алпинисти със сериозни постижения. Работил е като кореспондент за БНТ, БНР, за федерацията по катерене и алпинизъм БФКА и е автор на множество книги, като лично е проследил голяма част от случилото се в тази сфера за последните 70 години. И това е само малка част от приноса му за българския алпинизъм и историята му. Трудно може да срещнете по-голям авторитет в дадена област от Сандю Бешев, който ни радва и с голямата си усмивка и несломим дух. С удоволствие ви предлагаме един урок по хималайска история, предаден от този забележителен човек, историк и учител.
Можете да прочетете повече за него на сайта на 360°: www.360mag.com
Българските алпинисти попаднаха в Хималаите много по-късно от другите страни, наречени от специалистите „развити алпийски страни”, не по своя вина. Когато, през 50-те и 60-те години на миналия век най-добрите алпинисти смениха Алпите с Хималаите и Каракорум, където са 14-те най-високи върхове на планетата, за страните от социалистическия лагер „желязната завеса” бе непреодолима пречка.
Това обаче не се отнасяше за полските алпинисти, които много по-рано откриха големите върхове, поради което днес са водеща сила в световния алпинизъм и твърдо държат първото място при изкачванията на осемхилядниците при зимни условия.
За организиране на хималайска експедиция в редиците на българските алпинисти се заговори едва през 1977 г., когато те вече имаха значителни успехи, както в Алпите и Кавказ, така и по седемхилядните върхове на Памир и Хиндукуш. На редица свои заседания бюрото на Българската федерация по алпинизъм обсъжда „Хималайския въпрос” и едва в края на годината взема единодушно решение за организиране на хималайска експедиция.
Запитването, което бе направено от българска страна пред Министерство на туризма в Непал, обаче измени решението ни, тъй като за пролетта на 1981 г. вр. Анапурна бе вече зает (по това време правилото за една единствена експедиция строго се спазваше). За исканото от нас време свободни се оказаха само три върха – Кангчендзьонга - 8586 м., спътникът му Ялунг Канг - 8433 м. и Лхотце - 8516 м.. Тъй като експедицията бе посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава, тя трябваше да се проведе точно през 1981 г. Така изборът падна на вр. Лхотце и за него със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП, от 25 юли 1977 г., на ЦС на БТС се разрешава да започне подготовката на българска експедиция до вр. Лхотце като част от честването на 13-вековния юбилей на българската държава.
Първата българска национална хималайска експедиция „Лхотце-81” започна на 25 февруари 1981 г. и в нея взеха участие 21 алпинисти, в това число двама оператори, лекар и ръководител. Експедицията завърши успешно, като до върха достигна само ръководителят ѝ Христо Проданов, без да използва кислороден апарат. На 30 април 1981 г., в 13.55 часа, на връх над 8000 метра, за първи път се развява българският трикольор и от 8516 м прозвучава българска реч
„АЗ СЪМ НА ВЪРХА, НА ВЪРХА СЪМ! – Христо”.
Три години по-късно – на 20 април 1984 г., отново чрез Христо Проданов, българският алпинизъм завоюва най-големия успех в своята 80-годишна история. На най-високия връх на планетата - Еверест - на 8848 метра, стъпи български крак. И на рекордната за планетата ни височина също се развя българският флаг. От този си подвиг Христо не се завърна, но седмица по-късно още четирима българи затвърдиха успеха на експедицията. На 8 май - Иван Вълчев и Методи Савов, и на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков. И може би тук е мястото да споменем Людмил Янков, който не стъпи на Покрива на света, но се изкачи много по-високо от Еверест в нощта на 20 април 1984 г., в опит да помогне на Христо Проданов. Самият той загина на 17 април 1988 г. на вр. Камилата в Рила по време на тренировъчен лагер за експедиция до вр. Анапурна.
Пътят и на България към „Хималайската корона” бе открит. Бавно, но сигурно се заредиха следващите ни хималайски и каракорумски успехи: Анапурна - 1989 г., Чо Ойю - 1991 г., Гашербрум II - 1992 г., Нанга Парбат - 1993 г. Последва 8-годишно затишие, прекъснато от Броуд пик през 2001 г., Хидън пик (Гашербрум I) - 2009 г., Кангчендзьонга - 2014 г., К2 -2014 г. и Манаслу - 2015 г. Остана ни само Шиша Пангма...
Така, започвайки с Христо Проданов с Лхоtце и Еверест, България се изправи пред завоюването на голямото отличие. Финалът на това отличие тази пролет, през 2019-а трябваше да сложи Боян Петров. За съжаление, експедицията имаше неочакван и тъжен обрат. Шиша Пангма се разгневи и остави по склоновете си топ алпиниста ни, който с 10-те си осемхилядника бе направил най-много от всички българи в Хималаите. И така се отложи моментът, когато знамето ни ще се развее и на най-ниския от 14-те надоблачни гиганта.
Междувременно на посочените върхове българските алпинисти осъществиха още по няколко изкачвания. Tака 30 наши алпинисти записаха 67 пъти имената си на върхове над 8 хиляди метра и затова днес да ги наричаме „Българските осемхилядници”. В числото на 30-тe ни алпинисти с гордост можем да споменем и трите българки, погледнали света от върховете на космическите гиганти. На 1 октомври 1991 г. Йорданка Димитрова записа първия български женски успех на осемхилядник - на вр. Чо Ойю. После, на 1 май 1999 г. на вр. Шиша Пангма, само че на Централния връх - 8008 м, а не на Главния връх - 8027 м, стъпва д-р Карина Сълова. Съгласно изискванията на Международния съюз на алпийските асоциации /УIАА/ обаче, изкачването на д-р Сълова не се призна за посочения връх, а само за неговия „спътник”. Петя Колчева пък записа името си на два осемхилядника – първо на Чо Ойю на 4 май 2007 г. и на Еверест на 22 май 2009 г., като с това официално стана първата българка, стъпила на покрива на света.
Сега, когато на България ѝ остана само един връх – Шиша Пангма, можем и трябва да направим равносметка на приноса на алпинистите ни, допринесли най-вече с това, че са участници в първите български изкачвания на най-високите върхове на планетата – осемхилядниците.
Преди това считам, че е необходимо да изясним едно от най-важните условия, които е записал в правилника Международният съюз на алпийските асоциации /УИАА/. Това е, че изкачването на даден връх се зачита тогава, когато е осъществено само на Главните им върхове или казано по-точно, на най-високите им точки. Или до там, от където всяка следваща крачка е само надолу. Не се признават за успешни изкачванията на никакви върхове спътници, каквито имат повечето от 14-те върха.
С най-голям принос за първо българско изкачване на хималайските гиганти е Боян Петров, осъществил това на 4 върха, като на Хидън пик през 2009 г. беше един от четиримата участници, а на Кангчендзьонга - 2014 г., К2 - 2014 г. и Манаслу - 2015 г. това е направил сам. На второ място е Христо Проданов, осъществил първо българско изкачване на два върха – Лхотце през 1981 г. и Еверест през 1984 г. Първо българско изкачване на два върха имат Радко Рачев от Айтос - на Гашербрум II - 1992 г., заедно с Господин Динев, и на Дхаулагири - 1995 г. с Тончо Тончев. Преди това Тончо направи соло изкачване и на вр. Нанга Парбат през 1993 г.
По едно изкачване имат Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков - на Анапурна през 1989 г., Йорданка Димитрова и Борислав Димитров на Чо Ойю през 1991 г., Господин Динев на Гашербрум II през 1992 г., Иван Вълчев, Дойчин Василев, Запрян Хорозов и Здравко Петков на Макалу през 1998 г., Петко Тотев и Станимир Желязков на Броуд пик през 2001 г., Николай Петков, Дойчин Боянов и Николай Вълков на Хидън пик през 2009 г.
Както се вижда от горния списък, на върхове над 8-те хиляди метра са се изкачили 30 български алпинисти. Тъй като някои от тях са осъществили по повече от един връх, то изкачванията ни са общо 67. С най-много изкачени върхове е Боян Петров - 10. Със седем върха и едно повторение на Еверест е Атанас Скатов. Четири върха и едно повторение на Еверест има Николай Петков. С по три изкачени върха са Петко Тотев, Дойчин Боянов и Иван Томов. Три изкачвания има и Тончо Тончев, но на Дхаулагири той повтаря изкачването си. Девет алпинисти са с по два върха, а 14 с по един. Според нас, с тези си постижения България се нарежда в „златната среда” сред всички страни с алпинисти, стъпили на осемхиляден връх.
ПО ГРАДОВЕ СПИСЪКЪТ БИ ИЗГЛЕЖДАЛ ТАКА:
От София – 17 души, от Сливен – 2, от Пловдив 2 и по един алпинист имат – Варна, Русе, Стара Загора, Смолян, Велико Търново и Айтос, Лом и един живущ във Франция.
Тъй като никой нито потвърди, нито отрече възможността Мариана Масларова да е изкачила Еверест през 2004 г., приемаме да я споменем, защото считаме, че по-честно би било да сгрешим в това, отколкото да ѝ отнемем правото, ако тя наистина е била на 8848 метра. Приемаме го като възможно, но не потвърдено (доказано). Лично аз я познавах много добре и знам, че щом е видяна в границите на около 8700 м., тя не би пропуснала своя шанс. Та тя беше пълно копие на своя чичо Христо Проданов. За нейното евентуално изкачване на вр. Еверест нямаме доказателства, но на 22 май 2004 г. е видяна в границите на 8760 м. После пада мъгла, а тя не се завръща. Остава вечна пленница в снежно-ледените обятия на Еверест.
Въпреки горното изложение, Петя Колева официално може да се приеме като първата българка, стъпила на световния първенец Еверест, тъй като нейното изкачване не подлежи на съмнение. То е заснето и за него е издаден официален документ – сертификат от Министерството на туризма в Непал.
СПИСЪК НА АЛПИНИСТИТЕ, ИЗКАЧИЛИ ПРЕДВЪРШИЕ НА ДАДЕН ОСЕМХИЛЯДНИК:
Минко Занковски
▲ Броуд пик/Роки Съмит -
8035м - 1.07.1990 г.
Емануил Деянов
▲ Броуд пик /Роки Съмит -
8035м - 1.07.1990 г.
Тодор Минков
▲ Броуд пик /Роки Съмит -
8035м - 1.07.1990 г.
Господин Динев
▲ Броуд пик /Роки Съмит -
8035м 22.07.2001 г.
Дойчин Василев
▲ Шиша Пангма/ Центр.връх -
8008м - 1. 05.1999 г.
Карина Сълова
▲ Шиша Пангма/ Центр. връх -
8008м - 1.05. 1999 г.
СПИСЪК НА АЛПИНИСТИТЕ С НЕДОКАЗАНИ /ОСПОРВАНИ/ ИЗКАЧВАНИЯ:
Дойчин Василев
▲ Дхаулагири (до 7995м )
14.10.1995 г.
Запрян Хорозов
▲ Дхаулагири (до 7995м )
14.10.1995 г.
Дойчин Василев
▲ Чо Ойю (до 8000м )
17.05.1999 г.
Мариана Проданова-Масларова
▲ Еверест /до около 8700м / 22.05.2004 г.
И тук е добре да споменем Д-р Стайко Кулаксъзов, който е изкачил само два седемхилядника – вр. Авицена и вр. Корженевска, но е обезпечил медицински 23 високопланински български експедиции – 7 в Хималаите, 6 в Памир, 5 в Кавказ, 3 в Алпите и 2 в Каракорум. Загина нелепо в пътно-транспортен инцидент, в района на гр. Севлиево на 24 декември 2002 г.
N.B. Предоставената информация е от автентичните документи, от архива на мис Елизабет Хоули, съхранявани от доцент Бешев, доказващи достоверността на горните два списъка.
А ето и изкачените ни осемхилядници по години:
Oбщо 67
1981 г 1
1984 г 5
1989 г 3
1991 г 2
1998 г 4
2001 г 2
2004 г 4
2006 г 2
1992 г 2
1993 г 1
1995 г 3
1997 г 3
2007 г 4
2009 г 6
2014 г 6
2015 г 2
2016 г 5
2017 г 6
2018 г 3
2019 г 3
Статията е публикувана през юни 2019 в сп. „360 градуса“

добавки





Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7