На мен,определено, ми е мъчно...

Начална страница | Интересно | Cпорт | На мен,определено, ми е мъчно...
image
Цветана Божурина - сдилната и красива пернишке звезда в световния волейбол.

Цветана Божурина поздравява горещо  всички приятели наволейбола, който ни събира и сдетга, с тази странрица, смиралите и с бъдещите събития, свързани с нетго - един от найз- разпространените спортове по света.
- Здравейте, приятели на любимия ВОЛЕЙБОЛ!
- Но любим ли ми е все още  волейболът? - веднага сама сди задава въпроса...
- О, да, в сърцето ми е, защото е там от наистина много време - повече от 45, 50 безкрайно дълги години!
Който е усетил вкуса на победата, пял е химна и е видял националното си знаме да се вдига на най-високия пилон в негова чест, колкото и отдавна да е било, няма шанс да го забрави !
Та така и аз, но  вече от известно време не съм толкова близо, поне до зоната на сервиса, където обикновено седят журналистите, защото волейболният специалист  (и то един от най-добрите, вярвайте ми) вече е далеч от залите. Сега той се е посветил изцяло на алпинизма и става въпрос за съпруга ми Алесандро Филипини, журналист, който заедно с неотдавна напусналия този свят Петър Атанасов, са “уикипедията” на екстремните спортове!
Естествено,  той няма да одобри тези мои оценки, които наистина са бая пристрастни, но всеки може сам да се убеди в това, ако посети блога му в Gazzetta dello sport. А там може да се научи много, както  за невероятни постижения и подвизи, така и за покъртителни трагедии!
Там почти на живо са проследени историите на Боян Петров и Иван Томов, на Стефан Стефанов и Дойчин Боянов, на Денис Урубко и Alex  Txikon ( Алекс Чикон), на  Simone Moro и Hervé Barmasse  (Ерве Бармас), на Alex Honnold  и Tommy Kaldwell, на Gess Roskelley и на...
 Ето, затова не мога да коментирам, например,  постиженията на младежките ни гарнитури, макар че това което правят е обнадеждаващо...
Както "обнедаждаващи" бяха  и първите два гейма във вчерашния мач...България - Бразилия...
Цветана Божурина - силната и красива пернишка звезда в световния волейбол.Но, както мъжкият, така и женският ни отбор не успяха да си осигурят участие, поне засега, на Олимпийските игри в Токио през 2020.
 Мъжете, след като водеха с 2:0, имаха  мачбол в третия(!!) гейм, а жените/ в квалификационния турнир в САЩ/ в дома на американките  им поведоха с 2:1 гейма, но, уви,   и те загубиха . Това,  че и мъжете и жените, бяха съвсем близо до целта правят още по-осезаема горчивината на загубите.
На мен,определено, ми е мъчно!
Факт е, вчера бяхме близо до победата. Но след третия гейм, бразилските нападатели в зона 4,  си повярваха и набраха увереност, треньорът им Дел Зото спря да върти титулярите с резервините състезатели, усети се липсата на силния начален удар на контузилия се във втория гейм Скримов, с 20 %овото точно посрещане, нашият разпределител не можа да използва на макс центровете си, а и това което, мама му стара, най-много се усеща, от нас зрителите, е тази необяснима и дебнеща обреченост.
Въпросът е защо ТЯ е все там - на волейболното игрище, на футболните терени, на тенис корта?
Както виждате това което четете,  по-скоро е мое лично усещане на случилото се, отколкото спорно-техническо обобщение.
И като такова, няма как да не изкажа и личната  си болка  за това, че двама, които показаха, че също са обречени, но  на победата, ги няма на българското волейболно игрище. Да, тях ги няма и това са Радостин Стойчев и Матей Казийски, но затова пък там във ВИП трибуните са все същите “висококомпетентни” и не по-малко високогабаритни федерални шефове.
Цветана Божурина






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7