Красивата, млада и скачаща Александра, която се готви за „Токио 2020“

Начална страница | Интересно | Cпорт | Красивата, млада и скачаща Александра, която се готви за „Токио 2020“
image

Увлечени, и даже направо "свлечени в партер" от пропадналите мечти, че българският ни национален футбол ще се появи отново на европейска или световната сцена, макар и не чак толкова "юнашки" като на "САЩ 94", ние пропускаме доста други красоти и емоции, които ни предлага великото човешко изобретение, скромно кръстено "Спорт"...
Затова и, водени от добри чувства, ще се опитаме да Ви запознаем с едно младо и красиво момиче от спорта, даже прекалено младо, /но обеща да се поправи/... И ако нещо Ви хареса и я придружите тук-там по континентите, където тази спортна дама постоянно пътува /ако не лично то поне по телевизионните екрани, или поне във в. "България СЕГА" - Чикаго, защото за Нея пак ще пишем/, има сериозната възможност да подобрите духовната си кондиция и дори да се усмихнете.
Става дума за Александра Начева.
Пловдивчани може да почерпят моментално - Саша е още един брилянт от скъпоценните достояния на този вековен град. Родена е на 20 август 2001 г. И още през 2017 година донесе на България сребърен медал от дисциплината троен скок на Световното младежко първенство /до 18 г./ по лека атлетика, състояло се в приказна обстановка в Найроби - столицата на Кения.. През следващата 2018 г. - участва на европейското първенство в Унгария и повтори успеха си. На 15 юли 2018 година спечели златен медал на световното първенство по лека атлетика до 20 години в Тампере Финландия.

Сега за 17-годишната пловдивчанка остава голямата цел да се добере и до участие на Олимпийските игри през 2020 година в Токио. Нормативът за участие е 14,20 метра, така че тя е доста близо до постигането му.

Александра Начева оглави световната ранглиста в тройния скок за настоящия сезон, след като отново премина границата от 14 метра на първенството на Румъния за юноши и девойки под 20 години, което се провежда в Питещ. Още в първия си опит Начева скочи 14,13 метра и така изравни най-добрия резултат в света за сезона, постигнат от кубинката Леянис Перес в Хавана.
17-годишната пловдивчанка бе избрана за „Изгряваща звезда на АБАФ“ за 2018-а година на церемония в столицата на Гърция – Атина.
През годината Александра спечели световната титла на троен скок при девойките под 20 години в Тампере, Финландия, стана първа на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, Аржентина и взе сребърен медал на еврошампионата за девойки под 18 години в Гьор, Унгария.
На балканските шампионати Александра завоюва три титли на троен скок при девойките под 20 години в зала в София, както и на скок дължина и троен скок на балканското за юноши и девойки под 18 години в Истанбул, Турция.
Постижението на Начева от световното първенство – 14.18 е най-добро в света за годината при девойките под 20 години и нов европейски рекорд за тази възраст.
Особено ценен е златният медал за България на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес! Александра Начева спечели олимпийска титла в тройния скок с резултат от 13.86 м. и общ сбор от двете фази 27.62 м. и стъпи на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Със среброто се окачи европейската шампионка Мария Висенте от Испания, а бронза остана за рускинята Мария Привалова. Медалът на Начева е трети за нея от голям форум през този сезон. По-рано през годината българката спечели сребърен медал на Европейското първенство за девойки под 18 г. в Гьор, а дни по-късно триумфира като световна шампионка при девойките под 20 г. в Тампере. 
След двете блестящи победи - Световната титла в тройния скок до 20 години и Олимпийското злото на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес - Александра стана една от основните надежди за добро класиране на Олимпийските игри в Токио.

Макар и само на 17 години, тя разбира и усеща силно, но не и уплашено, своята мисия и отговорност. "За мен е чест това доверие към моите сили и възможности", казва нашата лекоатлетка и показва с труда си своята зрялост и убеденост. Вижда себе си като "боец", който е на първата линия и място за отстъпление няма никакво.
Тя е чудесна в своята младост и със спокойното и разумно възприятие на младия си живот, измерван не с дискотеки, плажове и безгрижие. И даже не смята, че е ограбена без тях. Говори с въодушевление за месеците, в които с треньора си са направили "хубава тренировка".
А треньорът й – Стойко Цонков, сериозно коментира с нея съставената с немска прецизност "система за ремонта" на засилването до отметката, от която се отскача... 
Според него скоростта на засилването й все още е ниска и предстои много работа, за да отскача тя със скорост, примерно с 40, а не само с 30 км в час. Тренировъчните лагери ще се редуват, разбира се, и с атрактивни и с по-спокойни стартове, като едно ново Световно първенство по лека атлетика в Кения и, примерно, Европейско в Австрия... но целта е "Токио 2020"!
***
Леката атлетика, и най-вече тройният скок, като че са една специална територия за нашите атлети... Почти куриозно е как такава малка страна като България вече два пъти печели олимпийското злато и лавров венец в такава трудна дисциплина, и готви трета състезателка отново да направи това.
Припомням си финалните скокове на Игрите в Сидни. Помня първия скок на Тереза Маринова, която регистрира прекрасно постижение 15.20! И коментирам по-нататък само за да подскажа, в този случай с победата, дошла с помощта на щастливи обстоятелства, ни предпази от необосновани критики, когато наши фаворити губят очакваните от тях победи... дошли при нещастни, понякога и необясними, обстоятелства. Изненадите в спорта са много и необятни! Понякога загадъчни.
Като олимпийски пратеник на невероятния за времето си в-к "Старт", имах щастието да проследя и коментирам седем летни олимпиади. Една от най-атрактивните беше "Сидни 2000". Там присъствах на финалните в тройния скок. Видях и останах възхитен от първия скок на Тереза Маринова. Прекрасен скок - 15.20 метра!... Донесе олимпийска шампионска титла. Защото после почти веднага ливна дъжд. Пътеката за засилване стана хлъзгава и скоростта на скачащите падна главоломно... Рускините скачаха и плачеха, Татяна Лебедева препълни Байкалското езеро...
И идва ред на още една подобна олимпийска случка.
Беше 24 септември 1988 г. Това е датата, която е записана в българската спортна история с вечни букви. На този един единствен ден на олимпийските игри в Сеул, българите отвоюваха три златни, един сребърен и един бронзов медал. Ние журналистите полудяхме - къде да идем, какво да гледаме, какво да пропуснем... Този ден роди и златния олимпийски медал на Христо Марков в тройния скок.
Христо имаше резултат от 16.91 м. при пресявката в предишния ден и беше четвърти - след трима руснаци, първия от които - Игор Лапшин му водеше с почни половин метър - 17.37 м.
Но, случайно или с помощ от Небето, на финала в деня на истината организаторите леко промениха пътечката за засилване, удължавайки я с 4 метра и двадесетина сантиметра. И с този нов пробег, допаднал моментално на нашия състезател, в първия опит още, Христо Марков закова 17.61 м. Нов олимпийски рекорд и шампионска титла! След него останаха страхотните руснаци, световният рекордьор Уили Бенкс (САЩ) и пр.
Мисля, че и най-новата ни олимпийска шампионка Александра Начева, на своята първа младежка олимпиада, е спечелила с резултата от първия си опит, при абсолютно еднакви за всички участници условия, та значи...
С дъжд или без дъжд - побеждавайте отведнъж!

Александра е израсла в спортна среда. Баща ѝ е бивш лекоатлет. Живеят до стадиона в Пловдив. Това е много важно.
*** 
Александра е убедена, че не тя е избрала тройния скок като своя дисциплина, а тройният скок си е избрал нея.
Разказва, че е била в една детска градина с дъщеря на Ива Пранджева – Никол… Когато двете минават във втори клас, Пранджева казва, че ще тренира. Започва лекичко с игри. Никол после постепенно преминава във волейбола, а Саша си остана в леката атлетика. И започнах да участва на републикански състезания.
Саша вижда себе си и своите връстници в спорта като деца, които са въодушевени главно от спортното събитие. Има в сърцето си огромна любов към майка си и баща си, които с първия звън след състезанията питат: "Здрава ли е?", а за класиране - после, за резултати в сантиметри - никога.
Александра никога не избира да каже нещо, с което да се похвали. Гледа на тренировките си като на безпрекословно задължение, което не може да се отмени, да се забави, да се не направи качествено, както добрите деца не забравят никога да нахранят котката в къщи или не допускат да й се дава нездравословна храна... Изповядва се без всякаква умисъл - че обикновено си почива "само след като падне от умора". Какво да искаме повече от младата надежда на българската лека атлетика Александра?

Климент ВЕЛИЧКОВ,
в. „България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7