Нешка Робева – спомени от гимнастиката

Начална страница | Интересно | Cпорт | Нешка Робева – спомени от гимнастиката
image

/Продължение/

Скъпи наши читатели,

След "Зимната почивка" отново ще Ви предоставяме нови страници от прекрасните спортни мемоари на една от най-добрите български и световни състезателки с много шампионски титли и отличия, и с още по-голям принос в българската и световна художествена гимнастика като треньор, като откривател и създател на основата и високите монументи на този спорт!
Благодарности и на Цветана Божурина, великолепната българска, европейска, световна и олимпийска състезателка и медалистка с Българския национален отбор по волейбол, с клубните шампионски отличия в ЦСКА и, разбира се - Перник!... С чиято помощ и присъствие, с Нешка Робева и в. "България СЕГА", Чикаго, затваряме един динамичен и емоционален триъгълник от спортни знания и страсти, посветени на българите и българския спорт в родината и по света!

в. "България СЕГА", Чикаго


За двете Дунавски...


Обърнали ли сте внимание, че когато известно време задържате у себе си това, което искате да напишете, за да го премислите и поставите на хартия, колкото се може по-добре – не се получава. В случая това се случи и с мен.
Реших да се върна назад в спомените си и възобновя всичко, което съм преживяла с двете близначки – от самото начало - до днес... Спомените, обаче, ако сте обърнали внимание, никак не обичат реда. По никакъв начин не искат да се подчинят на това, което наричаме хронология. 
Обърнах се към Ади за помощ – тя веднага ми отговори, че не бива да занимавам хората с тях?!
Камето, която в сравнение със сестра си е „пей сърце“, беше по-благосклонна, като смеейки се, ми даде разрешение: „Пишете, госпожо, пишете, каквото си спомняте, а ако сгрешите? Е кой, освен вас знае истината?“
При подобна „помощ“ реших, че ще пиша това, което се е запечатало най-силно в съзнанието ми, което ме е развълнувало толкова силно, че времето не е успяло да го заличи. Ако объркам някои факти? Толкова много мои момичета четат това, което пиша, все някоя ще ме поправи или припомни, или допълни…
Когато за първи път видях двете близнета в залата, си казах: „Още две мишлета“, защото и двете бяха толкова кльощави и чернички, че нищо друго не ми дойде наум. Аз работех с по-големите на единия килим, те със Светла Колчевска на другия… Нямам никакъв спомен за това какво играеха, освен един – топката на Камелия… Обичам лиричните състезателки, обичам амплитудата в играта им. Камето беше точно такъв тип. Наблюдавах играта й и изпитвах истинско удоволствие и радост… И въпреки това, когато трябваше да избирам между двете избрах Адриана… Натоварванията в индивидуалното бяха тежки, изискванията много по-високи, от тези при ансамбловите състезателки, здравето на Камето бе крехко и по никакъв начин нямаше да издържи…
Избрах Адриана.
Две близначки – колкото еднакви, толкова и различни. Дори коренно различни по темперамент, чувствителност, устойчивост, а по-късно и по възгледи и философия в живота…
В играта си Адриана беше стихия, истинска стихия... Трудно ми беше да я обуздая, да я ориентирам така, че публиката и съдиите, разбира се, все пак да могат да си поемат дъх и осъзнаят, че това не е природно бедствие и с нищо не ги застрашава… Исках да разберат и приемат част от заряда, който носеше, исках да ги накарам да крещят от възторг, когато чуят последния акорд…
Работех с Адриана невъобразимо много. Имаше една крива ръка, която така ме дразнеше, че отделях часове и го правех до тогава, докато не постигнах желания резултат… У Адриана, отчасти виждах себе си… Исках да видя у нея това, към което съм се стремяла, като състезателка, но не успях да постигна… Ади стократно надхвърли очакванията ми. И ако журналистите ме определяха, като „българската вихрушка“, то Ади наистина бе заслужила да бъде наречена „огнената стихия“. Много често, когато говоря за дуендето, ме питат, какво е това. Не искам да преразказвам Лорка, но Адриана играеше с дуенде… Дори на видеозаписите личи изгарящата страст, с която се хвърляше във всяка композиция... Безрезервно! До край! Без дребни сметки и вечното „ако“. При нея не съществуваха уговорки. Тези, които са имали щастието да я гледат на живо, не могат да не помнят. Аз помня. И помня най-силно очите й. Черни, силни, изгарящи…
Скоро гледах играта й с топка, обръч, лента и онези нечовешки трудни бухалки, които я лишиха от Олимпийското злато…! Зададох си въпроса, аз ли съм правила тези съчетания!? Моя състезателка ли ги е играла!? Така ли е било?... 
Нека ми простят феновете. Разбира се, че ги чета… Не коментирам, защото това е тяхното пространство и те имат право на него. Но няма да скрия, че понякога се развеселявам, особено когато се говори за изразителността на лицето и „идеята“ на композициите?!
Това е дълга и интересна тема за разговор и спор… Но, ако нещо не понасям, то е гримасниченето в играта и жестикулациите, които най-често са съвсем не на място и говорят за безсилие в изразяването на гимнастичката, както и за нивото и културата на треньора… Така „силно застъпената“ в правилника „изразителност“ се явява мъгляво понятие, както за съдии, така и за голяма част от треньорите и най-вече за състезателите. Истинската изразителност, не е маската с разтегнатите черно-червени уста, истинската изразителност идва да озари лицето, вследствие на дълбоко вътрешно преживяване – тъга, радост, гняв, тревога….
Палитрата на човешките чувства е огромна... На това учех и се опитвам да уча състезателките си. Адриана носеше всичко това у себе си, не защото аз съм я научила, а защото Бог й го беше дал… И още нещо – тя и повечето от тогавашните момичета, бяха открити към изкуството. Четяха, гледаха, слушаха музика, контактуваха с хора, които бяха готови и ги водеха по пътя на познанието… Стремяха се към една много по-различна от сегашната чалга култура…
Увлякох ли се – да.
За да не ви отегчавам, ще продължа след празниците.
Но ще продължа – без да мисля как да подредя спомените си или как да украся събитията…


Нешка Робева
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7