Как Хасково стартира в тениса – българския и световен…

Начална страница | Интересно | Cпорт | Как Хасково стартира в тениса – българския и световен…
image
Хасково

Драги наши читатели,
Редакцията на в. "България СЕГА", Чикаго, има удоволствието да Ви запознае със специално подготвените материали за нашето издание, както и за брошурата, посветена на юбилея на хасковския тенис, която се подготвя за печат. Автор на текста е Стратимир Димитров, понастоящем един от най-изявените окръжни съдии в страната ни, а преди години - един от „първопроходците“ в хасковския и български тенис, които поставиха началото на този спорт в Хасково и България.
Оказа се, че тенис кортовете на Хасково създадоха и един голям спортист за България, а и не само за България, защото хасковлията Григор Димитров стигна до голямата тройка в мъжкия тенис на планетата - един от спортовете с най-силна конкуренция в наше време.
Радваме се, че ще имате възможността не само да се запознаете с една история от "старта" на тениса у нас, но и че ще преживеете един емоционален стрес, зареден с най-здравословен хумор, с който завършва авторовия разказ...

Григор Димитров сред своите млади последователи на кортовете в ХасковоВ ония години състезателният спорт беше организиран в дружества за физкултура и спорт - ДФС. Те пък се състояха от секции по отделните видове спорт, които дружеството развива. Обичайно секцията по всеки спорт се оглавяваше на обществени начала от местен партиен функционер, или стопански ръководител. За да се постави началото на организиран, спортно-състезателен тенис в Хасково, беше нужно да се основе секция „Тенис“ към ДФС „Хасково“.
Учредителното събрание се състоя в края на м. януари 1979 год.  Основатели бяха състезателите от отборите по бадминтон – мъже и жени, тогава абсолютни хегемони в своя спорт, начело със знаменитите братя Касабян и изгряващата звезда Желязко Вълков, както и неколцина местни любители, които бяха удряли по някоя топка в студентските си години, във всеки случай не в Хасково, и познаваха правилата. Между тях бяха – Борис Михайлов, впоследствие треньор на начинаещите деца, Тодор Тодоров, по-късно дългогодишен съдия по тенис и шеф на местната съдийска колегия, както и вече покойните инж. Димитър Чапанов, който прие да изкара съкратен, шестмесечен курс за треньор, за да има дружеството дипломиран треньорски кадър, и актьорът от местния театър Петър Кузев, баща на звездата от филма „Вчера“ София Кузева. Естествено присъстваше и Румен Сербезов, първи секретар на ОК на БКП, без когото тенис в Хасково нямаше да има. Той доведе със себе си Иван Драганов, секретар на Окръжния народен съвет и го посочи за шеф на секцията.
И така стартът беше даден. Естествено това не радваше всички във физкултурното дружество. Още един спорт – още един кандидат за издръжка, за когото трябва да се заделят средства. Но д-р Пюзант Касабян - Пижо, както всички в Хасково го наричаха с любов, никога не си оставяше магарето в калта. Той веднага измисли начин да покаже, че тенисът няма само да взема, но и ще дава на хасковския спорт.
Големият шанс на Пижо бе, че през 1979 год. се провеждаше Петата републиканска спартакиада - най-важното вътрешно състезание, нещо като олимпийски игри, но на национално ниво. Спартакиади се провеждаха веднъж на пет години и включваха състезания по всички видове спорт, във всички възрастови групи, от юноши и девойки младша възраст до мъже и жени. На практика продължаваше през цялата година. Накрая се правеше генерално класиране между всички дружества въз основа на представянето им във всички състезания и спортове. В годините, в които се провеждаха спартакиади, спортните деятели полудяваха от амбиция. Нямаше по-престижно от това да си напред в генералното класиране. Имаше и солидни премии за ръководителите. Така че, всяка точица беше скъпоценна. А на спартакиада точки се даваха до осмо място.
Младата смяна в "Тенис-клуб Хасково"Тенисът тогава беше „бутиков“ спорт. Меко казано, не беше никак масов. На републиканските първенства за мъже и жени схемите често бяха от едва 16 участника и то допълнени от най-добрите юноши и девойки. В дългата си кариера Пижо се беше състезавал в отбори от „А“ група по четири вида спорт. Врял и кипял, в тази сфера за него нямаше тайни. Той беше наясно, че ДФС “Хасково“ няма никакъв шанс да класира до осмо място отборите си по футбол и баскетбол мъже и жени, например, но има всички изгледи да постигне това на състезание по тенис за юноши и девойки. Просто защото едва ли щяха да участват повече от осем отбора. Затова спусна директива – незабавно да се състави отбор по тенис за юноши и девойки до 16-годишна възраст, да се започнат веднага тренировки и да се вземе участие на състезанието от спартакиадата, която щеше да се проведе в Пловдив в началото на юли. За треньор беше определен брат му Арсен Касабян, който, по този начин, стана първият треньор по тенис на ДФС „Хасково“. По някакви техни причини, братята бяха решили да се насочат към интелигентни младежи и потърсиха състезатели измежду учениците от езиковата и математическата гимназии. Не се излъгаха, веднага намериха желаещи. Отборът от десетина момичета и момчета по на 15-16 години беше сформиран.
Добре, но къде да тренираме? В Хасково все още кортове нямаше. С височайшето разрешение на Румен Сербезов бяхме допуснати на двата корта на т.нар. „Партийна вила“ – представителна резиденция на ОК на БКП, сега комплекс „Романтика“ в местността „Кенана“. До началото на състезанието имаше точно пет месеца. Всички хващахме ракети за първи път. Арсен ни показа, каквото можа, Пижо също, помагаше и Желязко Вълков. Понякога през уикенда на Сербезов гостуваха братя Пампулови, от които попивахме всяко движение, дума и жест.
Бяхме ли луди? Не. Макар твърде млади, всички ясно осъзнавахме, че от нас тенисисти няма да излязат, защото този спорт не се почва на нашата възраст. Тогава? Ами, просто бяхме влюбени в тениса, искахме само да сме на корта и да играем, да играем, да играем… Впрочем никой от нас така и не каза „Ние тренираме тенис“, винаги казвахме „Ние играем тенис“. То си беше игра, а не тренировъчен процес.
Оказа се, че тенис играят и наши връстници в Димитровград. Направихме няколко контроли. Тяхното дружество нямаше амбиции да участва на спартакиадата и решихме да „картотекираме“ двамата им най-добри при момчетата. Както казах, за Пижо нямаше тайни в спортните „врътки“.
ПЪРВО УЧАСТИЕ НА ОТБОР ПО ТЕНИС ОТ ХАСКОВО НА СЪСТЕЗАНИЕ.
Покритите тенис кортове на КенанаИ така в началото на юли пристигнахме в Пловдив. За историята, ето кои бяха първите състезатели на ДФС „Хасково“, взели участие в състезанията от Петата републиканска спартакиада по тенис– при юношите: Мирослав Атанасов, Илиян Василев, Ангел Митев, Стратимир Димитров и двамата от Димитровград – Здравко Крушарски и Ярослав Милушев, а при девойките – Анелия Киричова, Люба Зекова, Ирена Къналиева и Гергана Чолакова.
Тук ни очакваше неприятна изненада. При юношите се бяха записали за участие девет клуба – ЦСКА, „Левски – Спартак“, „Локомотив“ Пд, Сливен, Бургас, Русе, Бяла Слатина, Габрово и Хасково. Ами сега? Осмото място изобщо не беше сигурно. Освен нас, другите, за които никой не беше чувал, че имат тенис, бяха Габрово.
„Омешахме се“ с другите състезатели, запознахме се, разговорихме се. Научихме интересни неща. Оказа се, че имало различни хватове, с които се държи ракетата. А пък форхенд и бекхенд се удряли с различен хват. Ти да видиш! Чувството, че сме толкова невежи, не беше приятно. Какво да правим? Започнахме внимателно да следим тренировките на останалите тенисисти. Установихме, че Габрово определено са по-зле от нас и ще е срамота, ако не ги изпреварим.
Регламентът на турнира беше уникален. Състезанието беше лично-отборно, т.е. с личното си представяне допринасяш за отборното класиране. Отделно победителят си е шампион на спартакиадата индивидуално. Това е единственият турнир, на който биеш – паднеш, продължаваш да играеш докрай. Схемата при момчетата беше от 56 участника с 8 поставени.  След първи кръг победителите играеха за 1-32 място, а падналите – за 33-56. След втори кръг състезанието се разделяше на такова за 1-16 място, 17–32, 33-46 и 47-56. И така, докато в последния ден се играеха мачове за 1-2, 3-4, …17-18,…35-36, та чак до 55-56 място. Накрая според класирането на всеки един участник се правеше отборно класиране.
Григор Димитрлов сред децата от тенис-школата в ХасковоЕстествено, всички паднахме в първи кръг, малцина взеха по някой гейм. Не знам как се теглеше жребия нататък, но извадихме голям късмет. Във втория кръг двама от нашите се паднаха помежду си и така класирахме човек между 33-46 място. А Габрово не успяха.
Тук е мястото да разкажа случка, която никога няма да забравя, защото илюстрира духа и същината на този турнир. След три загуби се оказах в последната група, която играе за класиране от 49 до 56 място. Естествено, бяхме състезатели само от Хасково и Габрово. Бих Ярослав от Димитровград в три сета и в последния ден трябваше да играя за 51-52 място с момче от Габрово. Казваше се Момчил Въгленов. Бях го запомнил добре и то не само заради името. Беше нисичък, слабичък, с гъста, къдрава, гарваново черна коса. Целият изтъкан от хъс, спортна злоба и амбиция. Готов да се разплаче след всяка загубена точка, но и да умре на корта. Технически беше доста по-зле от мен, но кой не знае, че в тениса менталната сила е най-важна.
Бяхме втори мач на най-отдалечения корт и започнахме към 11 часа. Имаше даже съдия на стола, чак да не повярваш. Първи сет. 1:1, 2:2, 3:3, бавно, протяжно и със сигурност досадно и скучно отстрани. Но на корта беше напечено. Първи сет 7:5 на мен. Започнахме втория. И пак 1:1, 2:2, 3:3… този път 7:5 за него. Съдията на стола беше Христо Колев – Цапето от Локо Пд, прекрасен тенисист, бивш юношески шампион, по това време войник, който година по-късно дойде треньор в Хасково. Лицето му изразяваше огромна досада, без съмнение се проклинаше, че се е захванал с този мач.
Трети сет. И пак – 1:1, 2:2… Всички останали мачове отдавна бяха свършили. Турнирът на практика беше приключил. Чакаха само нас, за да връчат медалите и да се разотиваме. Впрочем шампионът Теди Бачев от ЦСКА беше безапелационен и даде общо 9 гейма за целия турнир. По едно време при 3:3 или 4:4, някъде към 12 и половина се приближи треньорът на габровци и се обърна към съперника ми: „Отказваш се. Автобусът ни тръгва, ще го изпуснем“. Е, ние нямахме този проблем. Автобусите от Пловдив за Хасково бяха на всеки час и ни беше все едно дали ще хванем този в 14, 15 или 16 часа.
Със сълзи в очите съперникът ми промълви към съдията „Отказвам се“, дойде до мен и ми стисна ръката. Ура! Бях станал петдесет и първи. И завърших турнира с две победи и три загуби, прилично, нали ?
След няколко дни, вече в Хасково Пижо ни уведоми, че сме станали осми. Мисията беше изпълнена, точките бяха спечелени. Каква гордост! А в края на годината, в генералното класиране на Спартакиадата ДФС „Хасково“ зае престижното шесто място. Изключително постижение, част от което се чувствахме и ние.
Стратимир Димитров
за в. "България Сега", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7