„Назад-напред…“ в гимнастиката!

Начална страница | Интересно | Cпорт | „Назад-напред…“ в гимнастиката!
image
Шапка СТАРТ Маркери под снимките: napred nazad1 - Нешка Робева - това име казва повече от три тома книги... napred nazad2 - Един миг от днешната Българска художествена гимнастика... napred nazad3 - Адриана Дунавска - един от бисерите на Бисера в Световна

/Продължение/

12.01.2019.

Здравейте, приятели,
...Вчера се проведе селекция за Националния отбор - индивидуално... Участието ми, като извеждащ треньор на 4 кандидатки, ме върна години назад... И по-точно - много години назад... Истината е, че при мен нещата никога не са били лесни... В началото недоумявах. Бунтувах се с цялата си душа... Прибирах се у дома и плачех, пишех сълзливи излияния в дневника си... Възмущавах се от... От всичко! И всички!
И най-вече от несправедливостта в този живот. И още повече в спорта... И когато бивах най-отчаяна, и на всяка страница, след поредното състезание или контролно, се кълнях, че това е последно, че се отказвам, че не издържам, че...че... че-е-е... После съдбата се смиляваше над мен и ми изпращаше знак... Знак, с който ме подтикваше да се замисля, да потуша емоцията, да преоценя или подложа под съмнение предишни мои оценки...
И така ме тласкаше напред. Тласкаше ме към върха, връщайки ме в подножието.

Един миг от днешната Българска художествена гимнастика...И аз не спирах... Разбирах, че трябва да науча уроци. Уроци! И учех, и учех, и греших, и пак учех... Докато не проумях няколко съществени неща:
1. Щом съм избрала пътя, трябва да го извървя, особено, ако съм повела след себе си и други...
2. Твърде нищожна съм, за да давам генерални оценки, дали в живота има или няма справедливост...
4. Гордостта и още повече горделивостта са лоши съветници.
5. Щом съм тръгнала по пътя с боси крака, нормално е да търпя болката...
6. Разбрах, че ако не искам да ме боли, трябва да уча. Учи... Учи! И пак, и пак, и пак!...

Не бях и все още не съм от най-добрите ученици, затова си ядях и продължавам да преглъщам, шамарите...
Но въпреки магарешкия ми характер, понаучих нещо и по-важното е, че изградих у себе си убедеността, /още преди да познавам леля Ванга/, че ако искам да получа, трябва да дам...

И колкото повече искам, толкова повече трябва да давам... Да, това е едно от основните правила в моя живот.
Леля Ванга често казваше: "Внимавайте какво и колко искате, защото ще трябва да плащате..."

Не, това не е лекция, нито морализаторстване, това са прости наблюдения, върху един твърде сложен живот, какъвто направих своя...

Защо пиша? Защото знам как се чувстват децата, особено тези, на които непрекъснато им се повтаря, че са ощетени...
Ангажирана с пилещарите, които извеждах, не успях да видя изпълнението на техните съпернички... Изпратиха ми запис от състезанието. Когато гледам и правя анализ, и оценка на дадено представяне, имам навика и окото да гледам и виждам хубавите страни, и постижения на противника. Да ги оценявам по достойнство... Имам и принципа да търся, и откривам своите и на състезателките ми слаби страни...
На базата на подобни анализи - да правя заключения и да набелязвам мерки, които да ми помогнат в работата...
Да, мисля, че това са неща, свързани с професията ми и може би безинтересни за четящите, в случая, но...

Впрочем, това което пиша е адресирано, преди всичко до тези, с които работя, които са ми повярвали и не се впечатляват от годините и бръчките... Прощават ми, понякога острия език и липсата на поносимост към естествената им глупост... Пиша за тези, които сериозно са избрали пътя и решили...
Няма да е лесно, не е и никога не е било...
С мен на никого не е било лесно...
Но, ако малките, току-що прохождащи в големия спорт гимнастички, много искат нещо и са наясно с разплащането...
Ако не търсят лесната и тъпата телевизионна слава...
Ако търсят Пътя и са решили да го извървят...
Ако искат да бъдат запомнени, а не шумни и пърхащи еднодневки...
Ако могат да осъзнаят истинските стойности и измерения на спорта... И пред тенекията, наречена медал, изберат и са доволни на кътче с любов, в сърцата на хората - ще го постигнат!...
Ще бъдат Шампиони!
Или не...
Един Бог знае.
Адриана  Дунавска - един от бисерите на Бисера в Световната  треньорската професия Нешка РобеваНе ни е дадено да знаем Божията промисъл.
Затова мъдреците ни учат, че "... Никога не знаем, когато е добро, дали не е за лошо или когато е много лошо - не е за добро..."
И накрая бих искала да поздравя победителката - младата Татяна Воложанина, защото Бог й е дал огромна дарба, а пред нас е поставил предизвикателството - да я победим...
Предстои ни много, ама много, /за някои непосилен/ ТРУД.

Днес 15.01

Здравейте, приятели... и още повече здравейте, "неприятели".
Повод да пиша така рано е разгорялата се, силно емоционална и не твърде лицеприятна дискусия във Фейсбук, по повод отминалата селекция за Националния отбор - жени.
По принцип нямам много време, което да отделям за ровене из Интернет. Включих се във Фейсбук по настояване на приятелите на "Левски" и художествената гимнастика. Започнах да публикувам късчета история, прекъсвам и отново започвам... Срещам приятели, които ме окуражават и разбира се, много хвалят... Имунизирана съм срещу самозабравата... Но вярвам в обичта им...  Понякога попадам и на гнусотии, които издават безсилие и твърде ниска култура... Понякога спорим, но като човек от едно друго поколение, получил консервативно, с македонски привкус възпитание, държа на добрия тон.
Знам, че някои ще кажат, "...ама другите..." В такива случаи отговорът беше един "Ако другите скочат от балкона, ти ще го направиш ли?"
Тези два дни, докато децата почиваха, многократно разглеждах записите от състезанието... Преди всичко, за да открия това, с което ни превъзхождат съперничките ни, и най-вече своите грешки... И това е от македонското възпитание. Никога и не помислях да се оплача, защото отговорът винаги беше един и същ - най-напред погледни себе си. Старомодно и съвсем извън времето е това възпитание... Някои, дори го смятат за вредно и правят всичко възможно да държат децата си далече от него... И след толкова отклонения от първоначалната тема, ще кажа - не ми харесва начина, по който се спори. Не ми харесва най-вече, защото децата се ровят из Фейсбук и четат всичко... 

И първите ми треньори в спорта бяха старомодни, учиха ме на спортсменство...
Аз няма да ви уча... Всички вие сте вече зрели хора, но се опитвам и ще продължавам да го правя до края - да възпитавам децата... В това да умеят да се радват и най-вече да се учат от красивото у другия... Както и да бягат далече от PR акции, особено когато за гримирането на нечий поумърсил се имидж, се използва благотворителността... Е, вярно е, че само Бог прави добро анонимно, но ще се опитвам да ги науча, тези малки прекрасни, непокварени все още фърфалаци... Това ще искам от тях...
И най-после по темата.
И така, не мога да не се възхищавам на пируетите на малката Таня. Като човек, който от години работи, знам че в случая, най-голямата заслуга е на Създателя... Но, като едно от неговите подобия, не спирам да търся разковничето на пируетната техника и мисля, че определено, имаме вече своите постижения...  И ще продължим... Ако бях треньор на Таня, задължително щях да използвам и аз това, което най-много умее...
Няма треньор, който да не го направи...
Да, художествената гимнастика не е само пируети и не бива да се прекалява с тях, но ние трябва доста да се постараем, за да го докажем...

Нейната, на Нешка, и на България Световна и Европейска шампионка Анелия Раленкова Как оценявам представянето на нашите момичета? Отдавна не бях извеждала на състезание 4 състезателки. За някои смятам, че се представиха добре, за други - изненадващо слабо... За трети....
А как се представихме двете баби? Лушка Бъчварова и аз? Бъчварова не желае да се показва, но работи... И което дете е подхванала, веднага е проличало. Влизането на Катрин Тасева в Националния отбор е изцяло нейна заслуга... Аз разбира се, че се притеснявам, особено когато трябва да ме оценяват други мои момичета...
Но повярвайте - в това е предизвикателството...
В това е адреналинът...
Обичам състезанието... Обичам предизвикателствата... Особено, ако има правила...  
Да, някъде оценките ни съвпадат, някъде се разминават... И това е нормално в спорт, който граничи с изкуството...

Преди да завърша, бих искала да кажа две думи за голямата Анелия Раленкова и другите "Грозни патета".
При определяне на състава за едно от първите ми състезания, като треньор, моя много уважавана и талантлива колежка, твърде гръмогласно заяви, че като я погледнеш Анелия, особено отзад, е много грозна... Същите понякога и по-силни отрицания и какви ли не квалификации, съм чувала за Бианка, за фигурата на Теодора, за Мила или Адриана, за Диляна, Силвия, Невяна и Катрин и т.н... И обратното - много кукли Барби преминаха през нашия спорт... На тях Бог беше дал красота... Тази безлична и незапомняща се красота... Но шампионки стават тези, който успеят да се издигнат над примамливия и твърде хлъзгав блясък, с който спортът първоначално привлича родители и деца, и осъзнаят, че големите резултати бягат от големите шумотевици и изискват труд, труд и най-вече труд... И треньори, разбира се... Треньори, каквито, слава на Бога все още се намират в България.     
Благодаря на нашите фенове и приятели... Но, моля Ви, нека не забравяме, че възпитаваме деца...

Нешка РОБЕВА
за в. „България СЕГА“, Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7