Към Бончук Андонов, за неговия юбилей и експозиция от светлите върхове на българския спорт

Начална страница | Интересно | Cпорт | Към Бончук Андонов, за неговия юбилей и експозиция от светлите върхове на българския спорт
image

Бончук Андонов
От далече, от много далече, от Чикаго, през Атлантика и почти цяла Европа, но близко, много близко... направо от нашите сърца, ти пращаме горещите си поздрави и пожелания за щастлив живот, крепко здраве и още, и още... прекрасни фотокартини, приятелю наш и колега Бончук!
Дълбок поклон и благодарност за Твоя труд, с който сътвори многолик и славен Паметник на Българския спорт!
И към него не ще угасне признателният поглед на Очите Български!
Бъди светъл, сияен, силен и прекрасен като Твоите фотографии, с които правиш и нас щастливи!
Твоите илюстрации бяха, са и ще бъдат триумф за всяко издание, за всеки поглед, радост и доволство за жадните по спорта Българи, чиято любов и признателност ще бъдат винаги с Тебе!  

От редакционния екип на
в. "България СЕГА" - Чикаго

Авторът пред едно от таблата със свои снимки...Беше сряда, 28 ноември 2018 година, 12.00 ч. ,Национален стадион "Васил Левски".
Един ден и един салон, покрил стените си с най-великите и вдъхновяващи моменти от Историята на Българския спорт, сътвориха отново скъпи мигове от спортната любов и възторг, които бяхме изживели през минали години. Олимпиади и Световни шампионати, динамика и сила, спортен дух и майсторство, тежък тренинг, стартове и финали - всичко, от всичкия спорт, като че бе събрано в художествените фотографии на Бончук Андонов!

Всепризнатият у нас и по света майстор на спортния обектив празнуваше свой юбилей и равносметката, която ни предостави от своя творчески живот беше огромна, почти необозрима.

А  плодовете на неговия талант и труд събраха в Музея и Библиотеката на Националния Стадион "Васил Левски" звездни атлети, колоси от световни и олимпийски зали и стадиони, дошли да поздравят своя съратник за бурното израстване на българския спорт - майсторът, а може би и бардът на чудните отпечатъци със люблимният миг в състезанието, за който е тренирано с години! И така се раждат историческият документ и иконата, запазващи ги за поколенията...

Уникалната своя фото-експозиция Бончук Андонов нарече "Моят стадион, моят Старт".

На юбилейната фотоизложба

Авторът дари своите "модели" със скъпи спомени -  документални снимки с техните стартове и победи, както и тяхната сила, красота и младост, което създаде моментално дух и настроение.

Прекрасни слова за Бончук изрече директорът на Спортния музей Катя Иванова. Посрещна се с овации и дарителският, авторски, жест да поднесе по една рамкирана снимка на олимпийски и световни шампиони, както и на лица, свързани с историята на стадиона. Подаръци получиха и БОК, НСА и други спортни деятели и организации...

Салонът трещеше по шевовете си от народ, спомени, радост и любов, от благодарност към Спорта, който беше свил гнездо в сърцата на всички!

Кадър на легендарния фотограф от легендарния мач...В края колегите на юбиляря от българските медии трескаво се захванаха със своите репортажи за събитието... "Бончук Андонов, написаха те, - е отразявал Летните олимпийски игри в Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008, както и Световното първенство по футбол САЩ -1994, Световното първенство по футбол във Франция -1998, европейските първенства във Швеция - 1992, Англия - 1996 и Португалия - 2004 г. Снимал е по време на много световни и европейски първенства по класическа и свободна борба... Има шедьоври като историческите кадри от гола на Емил Костадинов, който отбелязва победния гол за България срещу Франция на 17 ноември 1993 година в Париж и др.
А ние сега ще предоставим място на блестящата статия на Емил Манджаров, посветена на колегата и приятел Бончук, които  с Янко Гъров формираха великолепния фотографски екип на Илюстрования спортен седмичник "Старт", едно от най-успешните издания в историята на българската преса. Със своя талант и трудолюбие, всеотдайност и пословичен морал те допринесоха много за това. Четете писаната преди време статия за Бончук от неговия най-близък колега, съмишленик и верен другар – такива, от каквито се състоеше целият екип на "Старт".
Климент Величков,
в. "България СЕГА", Чикаго

"Бончукът" е символ на Свободата българска, Бончук Андонов е знаме на Спортната фотография!

Бончук Андонов за първи път в историята на нашата фотожурналистика постигна една дългоочаквана за всички ни мечта - да можеш минути след като си станал свидетел на събитие със световно значение да изпратиш огромно количество професионално направени снимки и ги предложиш на пресата в родината си.
Да се сбориш със световните агенции и да ги победиш в количество и бързина си е супер успех, за който медали не се раздават. Но колега, който е вървял по този път не е възможно да не го оцени и дори благородно да му завиди. За завиждане си е когато за победата на Румяна Нейкова минути след финала се качиха в сайта на Бончук над 100 снимки от миговете на нейната победа. Подобна бе картината не само и с останалите ни медалисти, а въобще с всички наши участници. Снимките на Бончук се качваха в Интернет преди да е свършило състезанието като в последствие в зависимо от резултата бройката снимки се увеличаваше с десетки. Е, в днешно време, би казал някой, това е лесна работа с новите възможности на Интернет. Това е вярно, но е вярно и това, че успехът спохожда само добре подготвените. А успехът на Бончук Андонов не е случаен, нито изненада за тези, които отдавна го познават.
За другите искам да споделя някой мигове от живота му.
С "Треньора на 20 век" - Димитър Пенев“Бончук” е копие с кълбо, от което се спускат две спираловидно спускащи се ленти и привързана към копието конска опашка. Българските алпинисти от експедиция “Хан Тенгри 98” осъществяват своята цел да развеят на върха /7010 м./ в централна Азия - славния Бончук. “Бончукът” е символ на неутрална, истински свободна и независима българска държавност още от дълбока древност та до наши дни. С тази експедиция българските алпинисти, спонсорирани и от българи живеещи в чужбина, отправиха апел към българите да поддържат и се стремят към този български идеал. Та Бончук е име също и на залив край егейския град Мугла. Известен като предпочитано място за туристически каравани, но сега затворен за туристи поради грижа за развъждането на редките пясъчни акули.
Бончук е име и на партизанин - заместник-командирът на Дупнишкия партизански отряд, загинал трагично близо до село Яребковица край Сапарева баня. На името на падналия в борбата против фашизма Никола Чуковски /Бончук/ е кръстен и градския стадион в Дупница и моя колега Бончук Андонов.
Бончук е името на най-известния в момента действащ български спортен фотограф.
Роден е в село Пастра. Това е последното село преди да стигнете по пътя до Рилския манастир. Това село и фактът, че на година и полoвина е останал без баща са оказали изключителни следи в бъдещото му развитие.
Научен още от малък да помага на майка си в тежкия селски труд, той отрано е пълен работяга. По-късно учи в Техникума по фотография в София и през школата на Илюстрования цветен спортен седмичник вестник “Старт” /1975 - 1996/, а и през “Старт фотопрес” ООД /1996-1998/. Всичко това го прави днес най-подготвеният, който може да даде особено високи резултати. 20 години сме работили заедно рамо до рамо. Бяхме добри приятели, после животът ни тръгна в различни посоки.
Олимпиадата в Пекин за Андонов е трета поредна. Присъствал е и на други важни и обществено значими за българския спорт събития. Бил е специален пратеник на в. “Старт” на световното първенство по футбол “САЩ-94”, на множество световни и европейски първенства по борба, гостувал е в Америка по покана на Валентин Йорданов в имението на Дюпон за фоторепортажи от “Фокс кечър клуб” преди седемкратния световен шампион Валентин Йорданов да стане и олимпийски шампион от “Атланта-96”, гостувал е и на Стоичков в Барселона.
Но Бончук казва и друго: „Няма значение на колко световни и олимпийски шампионати си бил. Важното е на колко селски борби си присъствал, за да усетиш и обикнеш спорта”.
Борбата е любим спорт на Бончук. Нямат чет и брой фотоизложбите, фотоилюстрациите в пресата и в специални издания, чиито автор е Андонов и темата борба. Няма човек не само в България, а в света, който да има повече борцови снимки и то шедьоври от историята на българската борба. Другият любим спорт за Бончук е футболът. Незабравимо и за него, и за българската история, ще остане лятото на 1994 г. и големият успех - четвърто място за страната ни на Световното футболно първенство в Америка. Безброй пъти са печатани незабравимите му снимки с головете на победата ни над Германия. И колко пъти още ще се печатат негови снимки от исторически победи на българския спорт, на които той е бил пряк свидетел, никой не може да каже. Може би за всички е ясно този майсторлък не може само да се учи. Той е и дарба и самобитно вдъхновение.
Бончук Андонов е управител и съсобственик на агенция за снимки “Sportline.Bg” Като специален пратеник на Олимпийските игри в Пекин през август 2008 той направи много за фотографията и за спорта. На 15 август, по средата на Олимпиадата, той отпразнува свой юбилей по най-щастливия и заслужен начин за човек, чиито живот е хармония между спорт и фотоизкуството: на най-голямото спортно събитие в света, със своята вярна фотокамера, сред огнените страсти на големия спорт!
Много приятни спомени имам от миналото, когато работихме заедно. По начало той е много общителен. Лесно се сприятелява и поддържа приятелски отношения с много хора. Много хора го обичат и му помагат. На много хора и той помага. Спомням си в един труден миг за семейството ми в борбата ни за оцеляване, когато нямаше никаква храна по магазините, режим на тока, напечатаха се купони за хранителни продукти, а моите деца бяха малки, Бончук Андонов ми донесе от Пастра една тенекия сирене - нещо невиждано тогава! Децата ми и до днес си спомнят този случай.
И синът на Бончук - Костадин Андонов е тръгнал по стъпките на баща си. Работи и се усъвършенства като фоторепортер и ръководител в агенцията при баща си.
Бончук Андонов е сред големите фигури не само на фотокамерлата, но и на Българския спорт. С неговото майсторство Игрите живяха и ще живеят в историята. Той е щастлив човек. Успя да постигне това, което мечтаеше. Знам, че сега има нови мечти и съм уверен, че и тях ще стигне.
Успехите на Бончук са успехи и за българския спорт, че има такъв качествен и всеотдаен летописец.

Емил МАНДЖАРОВ
за в. "България СЕГА“, Чикаго







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7