Тримата фотофакира на „Старт“

Начална страница | Интересно | Cпорт | Тримата фотофакира на „Старт“
image
Фоторепортерът на "Старт" Янко Гъров е поканен без фотоапарат, но с чаша за здраве от патриарха на Българския спорт Генерал Владимир Стойчев

Беше ден, подобен на актуалните ни мартенски дъждо-снежни сюрпризи, в който главният редактор на току-що прохождащия "Старт" ни събра в "радио кабините" над Сектор "В" на стадион "Васил Левски", които вече бяхме превзели като Редакция... Сред нас бяха и тримата млади фоторепортери, на които се разчиташе много за успеха на нашето издание. Не напразно това личеше и от названието: "Илюстрован Спортен Седмичник "Старт".
Янко Гъров, Емил Манджаров и Бончук Андонов.
И изведнъж - на всички нас, публицистите, тези ни колеги се понравиха моментално. И минаха години, и бяхме горди с тях, и бяхме щастливи, защото не се излъгахме. Като страхотна тройка, те теглеха фантастично нашата красива Стартовска карета и най-често не ние помагахме на тях, а те на нас. Впрочем, всички бяхме толкова обзети от творчески жар, че в него изгоряха стандартите из нашите учредения - кариеризъм, себелюбие, завист, непоносимост към чуждите успехи и сляпа любов към собствените... Лошо беше, че нямаше как и не се записа изключително добрата атмосфера, в която работихме заедно години наред. Можеше да се покаже на спортни клубове, директорски бордове икономически и дори църковни съвети и организации...
Незабравимото "Старт Фото"Нашите трима фотофакири се бореха за качество, за атрактивност, за време, със световните агенции - да ги победиш и в количество, и бързина си е супер успех, въпреки, че медали не се раздават. При световния успех на Румяна Нейкова, минути след финала засияха в сайта на Бончук над 100 снимки от миговете на нейната победа...
И ето как се радва и как представя колегата си другата звезда на "Старт" - Емил Манджаров:
"В наше време той е най-подготвеният, който дава особено високи резултати. 20 години сме работили заедно рамо до рамо. Олимпиадата в Пекин за Андонов бе трета поредна. Присъствал е и на много други важни и обществено значими за българския спорт събития. Бил е специален пратеник на в. “Старт” на световното първенство по футбол “САЩ-94”, на множество световни и европейски първенства по борба, гостувал е в Америка по покана на Валентин Йорданов в имението на Дюпон за фоторепортажи от “Фокс кечър клуб”, преди седемкратния световен шампион Валентин Йорданов да стане и олимпийски шампион от “Атланта-96”... Но Бончук казва и друго: „ Няма значение на колко световни и олимпийски шампионати си бил. Важното е на колко селски борби си присъствал, за да усетиш и обикнеш спорта”.
Великолепната тройка на  "Старт" - Янко, Емил  и БончукБорбата е любим спорт на Бончук. Нямат чет и брой фотоизложбите, фотоилюстрациите в пресата и в специални издания, чиито автор е Андонов с темата - борба. Няма човек, не само в България, а и по света, който да има повече борцови снимки и то шедьоври от историята на българската борба. Другият любим спорт за Бончук е футболът. Незабравимо и за него, и за българската история, ще остане лятото на 1994 г. и големият успех - четвърто място за страната ни на Световното футболно първенство в Америка. Безброй пъти са печатани незабравимите му снимки с головете от победата ни над Германия с 2:0. И колко пъти още ще се печатат негови снимки от исторически победи на българския спорт, на които той е бил пряк свидетел, никой не може да каже. Може би за всички е ясно, че този майсторлък не може само да се учи. Той е дарба и самобитно вдъхновение. С неговото майсторство спортът живее и ще живеят в историята хората в него. Той е щастлив човек. Успя да постигне това, за което мечтаеше. Знам, че сега има нови мечти и съм уверен, че и тях ще стигне. Успехите на Бончук са успехи и за българския спорт, че има такъв качествен и всеотдаен летописец.
Бончук АндоновНе е ли чудо да говориш така за човека, с когото постоянно те сравняват? Чиито снимки са винаги "на кантар" с твоите, чиито акредитации в Бразилия, Австралия, Китай и САЩ често блокират твоето присъствие по същите места? Може и да е, но Бончук обичаше и тачеше истински своя колега и приятел Емил, който е вече в един по-добър свят и за когото всички скърбим... Емил беше любимият фотоизкусител на красавиците от художествената гимнастика! И редакцията ни, благодарение на него, често се изпълваше с най-великолепните шампионки и красота, за която всеки мечтае. Нашите световни, безценни грации от художествената гимнастика бяха влюбени в Емил, който ги представяше в своите художествени снимки на света с щрих и прелестта от картина на Леонардо. Пристигаха в прелестно ято, за радост на мъжките ни очи, за да му благодарят и да си вземат по няколко броя от специалните ни редакционни запаси за спортистите – главни виновници за съществуването на спортния ни вестник.
Емил МанджаровС него сме били в Бризбейн и на Филипините, в Медисън Скуър Гардън и Уимбълдън...  и само ние си знаем с какви хитрости и мъки сме пращали нашите снимки и статии, когато нямаше Интернет и днешният телеразгул в ефира... Заради нашите читатели! Та те ставаха рано, много рано, почти в 6 часа сутринта и тичаха да се наредят на опашката пред РЕП - малките магазинчета на „Разпространение на печата”, където пристигането на вестник „Старт” се посрещаше с викове на възторг и силни преживявания - още по-силни за онези, които, някъде по средата на опашката чуваха думите на продавача, известявайки трагично: „Старт свърши!”...  А тези пред тях, горди и щастливи, заминаваха по работните си места и домовете със своето достояние, именувано „ИСС СТАРТ”!
Янко Гъров беше душата не само на Фотоотдела, но и на цялата редакция. Темите и почеркът на снимките му бяха божествени и в същото време близки, човешки, с настроение. Сега живее в Родопите, над родния си Асеновград, и снима чудните превъплъщения на тази омайна планина и слънцето над нея.
...Помня го от неизброимите ни трудови случки, когато заедно изливахме бетона, от който после стана ”Старт”. Бях и аз, като повечето "гнили интелигенти", премного деликатен и нямах винаги необходимата дързост да хвана за ушите някого и да го разпитвам като ченге за интервю. Янко беше друг. Янко беше мъж. Три минути, два погледа и една негова дума бяха достатъчни, за да хване на репортерската ни въдицата президент на МОК като достолепния Хуан Антонио Самаранч, гръцки крал, искряща тенис-кралица като Крис Евърт или безпардонната Навратилова... Да не отваряме дума за целия златен фонд на българския и световен спорт – като почнем от Дочо Гочев – девятката на „Наангле”, до цял отряд световни шампиони. С Янко Гъров и неговия обектив до себе си аз и всички писачи от „Старт” се чувствахме уверено, силни и непобедими, и заедно извайвахме перфектни илюстровани спортни репортажи...

Климент Величков,
в. „България СЕГА”, Чикаго


Световната рекордьорка на висок скок /209 см/ и председател на БОК Стефка Костадинова, която в събота, 25 март празнува рожден ден, получава картина с рекордния си скок.
Янко Гъров е щастливият фотограф, който е запечатил през обектива си десетки снимки от скоковете на Стефка, включително и този от световния й рекорд в Рим






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7