"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Нешка Робева: За художествената гимнастика – максимално обективно! (2)

Нешка Робева: За художествената гимнастика – максимално обективно! (2)

Начална страница | Интересно | Cпорт | Нешка Робева: За художествената гимнастика – максимално обективно! (2)
image

/Продължение от миналия брой/

При леля Ванга - среща с духа на Жулиета


Преди около четвърт век, в разговор с леля Ванга, тя ми спомена, че ако искам да ми разкрие бъдещето, да отида при нея на 7-ми януари...

Бяхме на лагер във Варна и само като си помислих, че трябва да взимам самолет до София, от там с колата до Рупите, а времето беше толкова студено… Подготовката на отбора – напрегната… С една дума намерих милион причини и не отидох.

На следващата година, кръстницата на дъщеря ми и кръщелница на Ванга – Лили от Враца, ми звънна и подсети, че на 7-ми януари миналата година е трябвало да бъда там, но не съм успяла и затова сега обезателно трябва! Отново и този път обясних, че има мъгла, че е заледено и хлъзгаво, пък и поканата не е била за сега…

Лили затвори телефона, но след малко, с нетърпящ възражения глас, заяви, че е говорила и Кръстницата казала да тръгваме. В такъв случай беше невъзможно да откажа.

На 7-ми, рано сутринта взех Лили от гарата и тръгнахме. Мъглата, наистина беше непрогледна, до момента, в който подминахме разклона за Перник. Изведнъж пекна слънце и времето се оправи, като по поръчка. Спомням си, че малко преди Благоевград някакви птици започнаха да се стрелкат така близо до колата, че ме стряскаха. Не ми се беше случвало преди, намалих скоростта от страх да не убия някоя, но бях под напрежение…

Пристигнахме на Рупите преди леля Ванга, а тя щом слезе от колата, веднага попита за мен. /Обикновено ме оставяше да поспя час-два, "за да си почина" -  както казваше, а после ме канеше в малката си скромна, но изключително чиста стаичка./ Този път настоя веднага да вляза и още на вратата ме попита... "коя е тази Жулиета?" Отговорих, че е треньорката ми.
- Не е жива, нали? Я, катастрофираха… Със самолета?
- Да.
- Е, от 4 часа е дошла у дома, /в Петрич/ стои на вратата и казва, че ще те чака, щяла си да дойдеш и има да ти казва нещо… Е-я, е. Влезе. Леле. Колко говори… Не спира да говори…

Жулиета разпитваше за децата си – Криси и Шишман. За единствената останала жива от сестрите й - Надето… Аз отговарях, което знаех. Криси се омъжи и живееше в Италия. Идваше често при нас в залата, с дъщеря си – Жулиета.

Разказвах всичко, което си спомнях. Тя ми поръча да предам нещо на дъщеря й. Вече не си спомням какво, но тогава щом се върнах в София звъннах на Криси и й предадох всичко. Леля Ванга каза, че Жулиета иска да отида в Рим, в църквата „Свети Кирил“, там бил духът й, или душата /не помня / - в подземието… Имала да ми казва нещо. Учудих се, в Рим?  Църква "Свети Кирил"? Изказах на глас съмнението си, че сигурно Жули бърка, а леля Ванга само каза „Е, ако…“  /"Нищо че мисля така аз - все пак трябва да ида!"/

В това време вратата се отвори и Витка, жената която й помагаше, се опита да влезе. Леля Ванга се развика да не влиза, че е пълно с мъртви, ще й направят нещо и никой не може да й помогне. Тя ги виждаше навсякъде, на пейката по столовете и земята… Каза, че ме следвали от София, колата ми била пълна, че и на покрива… И понеже усети, че се стреснах, ме успокои, да не се безпокоя, че мъртвите не тежат…

Спомних си за птиците. А Леля Ванга отново възкликна, че „вижда“ една безкрайно дълга маса и те са насядали от двете й страни. „Я, какъв транс на мъртвите, никога не съм виждала такова нещо, сигурно са ги пуснали…“?!

Тогава надойдоха много хора, мои близки, починали... За първи път, след смъртта си, се появи и баща ми… Но тук нещата станаха много лични… А Жулиета продължаваше да говори…

Когато се прибрах в София и звъннах на Криси, тя също не знаеше да има в Рим църква „"Свети Кирил“. Обадих се до Рупите, с надежда за повече информация, но чух отново само това: „Е, ако…“ .

Същият ден, не си спомням по какъв повод, разгърнах Библията и от там изпадна пощенска картичка, на която бе заснета мозайка с лика на Свети Кирил – философ. На гърба пишеше – "Рим, Църквата „Свети Кирил“… И тогава в мен се възкреси споменът...

Разбира се, че бях ходила, спомних си точно подземието, завоя по стълбите… Спомних си в същото подземие, паметните плочи на висши духовници… И реших, че на всяка цена ще отида...

По-късно няколко пъти се уговарях с италианските колеги да ме заведат, те бяха готови, но все се случваше нещо и не успявах. Останах длъжник на Жулиета. Какво ли имаше да ми казва?
/Следва/

Нешка Робева
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7