За Гришо, Недялко и Румяна, за истинските поети и спортисти

Начална страница | Интересно | Cпорт | За Гришо, Недялко и Румяна, за истинските поети и спортисти
image

След белязания със световна популярност успех на Григор Димитров във финалния за 2017-та тенис турнир в Лондон, с участието на осемте най-добри за годината звезди на този изключително популярен спорт, сред българската общественост като че премина буря. От една страна високите оценки и възторга сред мало и голямо стигнаха своя апогей, от друга се разля досадата и враждебността на някои сънародници срещу гръмката прослава и наградите, които споходиха българския тенисист. Някои журналисти, писатели и други представители на различни среди, които изразиха своето мнение бяха споходени от обвиненията за завист, горчив плод на собствените им несбъднати мечти... У мнозина живее наистина един перманентен нихилизъм и неприязън към успехите и достиженията на други, близки и далечни, хора.

Затова с особено чувство и благодарност посрещнах писмото на една от най-добрите ни волейболистки, европейска шампионка и олимпийска медалистка с националния отбор на България - Румяна Каишева - Кръстева, адресирано лично, но отнасящо се до цялата редакция на "България СЕГА" и нашата специална мисия - да крепим и утвърждаваме нашата българска духовност и единство във всяка част на днешния свят, където живеят и работят българи или представят родината ни в спорта, в култура и наука, икономика...
"Поглеждам във вестника - и ... с голямо удоволствие прочетох написаното от теб за Григор Димитров. Не знам дали ти е попаднало стихотворението, което му посвети Недялко Йорданов. Намирам го за прекрасно, както и твоя разказ. Пращам го на тебе и на всички ваши читатели!", пише Румяна.

Климент Величков
в. „България СЕГА“




МОМЧЕТО, КОЕТО...
Момчето, което ни грабна сърцето...
Как рухна на корта... Момчето, което...
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас... до радост... до гордост... до плач...
Момчето, което през сълзи ни гледа...
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си... За Татко и Мама...
Не само за свойта одумвана Дама...
Не само за тези, които в чужбина...
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече... Прокудени... Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях... В съдбоносния час...
За всичките нас... За всичките нас.
Макар и отчаяни... Тъжни... И бедни...
Макар във Европа до днеска последни...
Момчето, което ни вля малко сила...
Българийо свята... Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада... ще става...
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака...
Защото такива сме... Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне...
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.


(От Фейсбук страницата на поета Недялко Йорданов)
Сърдечен поздрав на теб, екипа и читателите на "България СЕГА" - Чикаго
Румяна

Благодарим ти, Румяна, благодарим ти Недялко - истинските поети и истинските спортисти  са винаги на една и съща страна!

Вестник "България СЕГА"






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7