Вестник „Старт” – недостижимият връх на спортната преса!

Начална страница | Интересно | Cпорт | Вестник „Старт” – недостижимият връх на спортната преса!
image

... А бяха времена, в които се биеха за вестника пред местния РЕП, а от пощенските кутии безценното издание - традиционно се плячкосваше!

Спомняте ли си спортния седмичник  „Старт”, излизащ всяка седмица от лятото на 1971 година? Безспорно сред най-популярните рубрики във вестника беше „За вашия албум“, която се публикуваше на последната страница и основно показваше снимки на футболни отбори от цял свят. Спортното издание публикува 1456 футболни плакати от популярната рубрика, която завладя сърцата на хиляди българи в период от 25 години.

В онези години толкова ни се четяха вестници, че чакахме на опашка за тях. На висшите партийни функционери им прави впечатление, че обикновено четенето започваше отзад напред, тоест от спортните страници към политическите бълвочи. И така назрява идеята за създаването на едно специализирано спортно издание, което да обслужва интересите на проспериращия български спорт. През 1969 г. е взето решение - ЦС на БСФС да започне да издава "ИСС Старт" (Илюстрован спортен седмичник), който впоследствие ще се превърне в нещо специално за спортистите и почитателите на спорта в България.

Първият брой излиза на 8 юни 1971 г. Всъщност месец по-рано на пазара е пуснат нулев брой, който впоследствие се превръща в истински експонат, който е търсен от хиляди български колекционери. В брой 4 от 1971 г. на страниците на "Старт" е публикувана първата снимка на футболен тим - на шампиона ЦСКА, с автографи на играчите на Манол Манолов - Симулията. Тази уникална снимка, обаче все още не е под култовата рубрика - "За Вашия албум", но това не пречи хиляди „червени” фенове най-старателно да са я изрязали. Рубриката, която ще заплени сърцата на хиляди български запалянковци, почти три десетилетия, стартира на 10 октомври 1971 г., а честта да открие тази рубрика има "Аякс" (Амстердам). Това всъщност е тогавашният актуален носител на Купата на европейските шампиони (КЕШ), който е на плаката със „сини” фланелки и бели гащета, а в състава е легендата Йохан Кройф.

В самото начало цената на "Старт" е 25 стотинки, а вестникът свършваше за броени минути след като се озовеше по РЕП-овете. Буквалният превод на „РЕП” означава пункт за „Разпространение и експедиция на печата”, което обикновено се намираше в центъра на населеното място – до кметството, до автогарата, до жп. гарата, до пазара и т.н. Там стотици българи си организираха сутрешните срещи и говореха надълго и нашироко за игралите се през уикенда мачове, които бяха слушали и по популярното радио предаване „Спорт и Музика”, което вървеше в събота и неделя по Радио „Хоризонт”. Естествено на сергиите вестникът, който най-лесно се намираше, беше „Работническо дело”. Партийните членове даже задължително се абонираха за него. В тези времена ежедневници бяха освен изданието на БКП, още и „Земеделско знаме” – орган на БЗНС, „Труд” – на профсъюзите, „Отечествен фронт” – на ОФ-то, „Кооперативно село” – на селските кооператори и труженици. Най-дълги, обаче бяха опашките – независимо от сезона и други фактори, за "Старт", в който се описваше  случилото се през седмицата в българския и международния спортен живот.

Когато най-после вестниците пристигаха, започваше задължителното броене – в това време по-нетърпеливите надничаха през стъклата, за да разберат колко точно бройки „Старт” са отпуснали на този РЕП. Почти винаги, те не достигаха за всички, а продавачките традиционно се оправдаваха, че незнайно защо са пристигнали по-малко бройки, от предвидените. Спомням си как идването на вестник „Старт” се посрещаше с викове на възторг и силни преживявания. Още по-силни за тези, които, някъде по средата на опашката чуваха трагичната  вест: „Старт свърши”. А тези пред тях, горди и щастливи, заминаваха по работните си места и домовете със своето достояние, именувано „ИСС СТАРТ”. Няма да забравя как част от запалените по спорта ученици и работници бягаха от час и от предприятията, в които работеха - за да могат да си купят тази реликва. Много често самите учители или директори на предприятия пък изпращаха учениците и подчинените си да им купят и за тях вестник. Славни години бяха….

На някои РЕП-ове, дори имаше условие да бъде взет заедно с някакви други вестници в комплект...иначе няма „Старт”. Останалите на опашката, разчитаха на спортните рубрики на останалите вестници. Вярно, резултатите бяха известни отдавна, много и бяха гледали мача на любимия отбор, но все пак им беше интересно как двубоят е описан във вестника от едни перфектни познавачи на най-популярната игра.

Най-големи опашки ставаха през лятото по реповете в морските курорти. Там можеше да се види, да чакат над 100 човека, които искаха да прекарат следобедния плаж с вестник под ръка, отегчени вече от силното слънце, непрестанните вълни и играта на белот.
Изборът на деня за разпространението на „Старт”, в средата на седмицата бе породен от факта, че спокойно можеха да се оценят, коментират и анализират футболните срещи от поредния кръг на републиканското ни първенство, и другите големи спортни събития от събота и неделя. А и да се погледне към края на поредната седмицата. Тъкмо такава бе и насочеността на вестника –коментарна, аналитична, прогностична и поучителна.Ударението не бе върху информацията, както при в. „Народен спорт“.

Седмичникът близо 20 години бе оглавяван под вещото ръководство на Недялко Донски. Той самият никога не пишеше, а „Старт“ бе издание на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт, където Донски беше дългогодишен шеф. След него начело на изданието са още – Георги Николчев, Григор Христов, Николай Рангелов и Климент Величков. Настанили бяха редакцията в западното крило на стадион „Васил Левски“, на последния етаж. Редакционният съвет на изданието включваше и деятели, и журналисти, и писатели. Сред тях личаха имената на редица професионалисти като Ваня Войнова, Ясен Антов, Климент Величков, шеф на отдел „Международен“ бе Иван Жечев. А футболът бе поверен на Митьо Ексеров, Александър Ясников и Асен Виденов. Леката атлетика с невероятна лекота отразяваха -  Ешуа Алмалех (наричан бате Шико) и Григор Христов. И двамата присъстваха на почти всички европейски, световни първенства и олимпиади, именно те бяха – в ефира на БНТ – редом със специалните пратеници на националната ни телевизия. Петър Хаджийски бе баскетболният спец, Климент Величков пишеше за волейбол, тенис, щанги, лените олимпиади и пр. Стоян Гетов пък неизменно отразяваше спортната стрелба. „Илюстрован спортен седмичник“ – така бе изписано до главата (стилно оформена с бели букви на фона на червен флаг) на „Старт“. И определението бе напълно заслужено. Понякога почи цялата първа страница бе отреждана само на една снимка! Вестникът наистина блестеше ярко сред всичи останали издания с фотосите на Емил Манджаров, Янко Гъров и Бончук Андонов. На страниците му се поместваха откъси от книги на известни спортисти, стотици преводни разкази на спортна тематика (най-вече англоезични и руски), рецензии за книги, видели бял свят благодарение на тогавашното издателство „Медицина и физкултура“. Редовно се появяваха и фейлетони, пародии и карикатури. За всеки млад автор беше чест да си види името в това издание с най-известните пера не само на спортната ни журналистика, редом с Дончо Цончев, с Валентин Пламенов в белетристичните рубрики. За сведение на днешното поколение – в тогавашния български печат цветна снимка на разголен женски крак можеше да се види отново само в „Старт”: като илюстрация към статия за успехите на българските гимнастички.

Спортният седмичник имаше уникален стил, защото представете си в каква конкуренция бяха селектирани журналистите там - образовани хора с по няколко езика, които имаха поле за изява. Текстовете бяха по-аналитични, по-образователни и по-интересни за четене от тези в останалата спортна преса. Сега пак има спортни вестници, една камара спортни сайтове и агенции, но рядко може да бъде срещнат аргументиран текст, който да ти предложи качествен аналитичен материал, ако има такъв, той е преведен от чуждите медии. Не искам да споря с тези, които твърдят, че днес четеш и следиш информацията своевременно и навсякъде, но тогава тръпката беше неповторима, която свидетелства за едни други времена, когато нямаше апликации за андроид на телефона, нямаше google, нямаше социални мрежи и култът към звездите на световния футбол имаше други измерения. Тогава фитнесите в България бяха дефицит, чалгатеките липсваха, а любимото занимание на мъжете у нас беше да събират официалните снимки на най-силните домашни и световни отбори от вестник „Старт”.

Георги Апарухов - великата Всички се сещаме за тези времена и пазим весели патилански спомени. Седмичникът, дълго време бе единствения източник на информация за световния футбол по отношение на анализи, очерци и интервюта. Появата на всеки нов брой за редовните му читатели беше едно от вълнуващите събитие за седмицата. Феновете на холандския футбол и АЯКС се надяваха да прочетат нещо за любимеца си Йохан Кройф, тези на германския  - за Кайзер Франц и Герд Мюлер, обичащите бразилската футболна магия пък потапяха поглед да видят нещо любопитно за Зико, Фалкао и Серезо, естествено имаше безброй материали и за Дон Диего и холандското трио – Рийкард, Гулит и Бастен. Материалите бяха добре написани, не се залагаше само на суха статистика, статиите не бяха пълни само с чуждици и шаблонни изрази.
Преди 10 ноември пазарът на спортни медии беше силно дерегулиран. Бил съм свидетели как само заради едно пререждане се бият „гладни” за информация читатели на „Старт” пред вестникарските будки. Тиражът беше по-нисък от реалния обществен интерес, но нямаше начин да печатат повече бройки от партийните издания като „Работническо дело”. А спортният седмичник беше се превърнал в любимия вестник на почти всеки мъж, всеки младеж, всяко момче, та даже и девойки. През 80-те години на миналия век струваше 30 стотинки, което си беше „обир” в сравнение със „Народен спорт” - 5 стотинки. Най-запалените ставаха в 6.00 часа да си го купят. РЕП отваряше едва в 7.30 имаше по 20-тина бройки за средно големите градове в страната, а за малките градчета и села от 7 до 3 броя.
Следва продължение

Данаил Кисов
За в. „България СЕГА“

Данаил Кисов е доктор в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” в УНСС. Дисертационният му труд е на тема: „Публичност на българската футболна дейност в спортния печат”. През последните 15 години работи в сферата на спорта и медиите. Завършил е курс в Треньорската школа по футбол към БФС и НСА. Автор е на три книги на футболна тематика – „Бразилска футболна магия”, „Великото футболно танго” и „Пленителното италианско калчо”. Има редица статии в периодичния печат – в. „Класа”, в. „Банкер”, в. „Капитал”, в. „Труд”, в. „Кеш”, в. „Пари плюс”, в. „Софийски вестник”, в. „Дриймс спорт”, в. „За Люлин”, както и публикации в сп. „Икономика”, сп. „Правен свят”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, сп. „Бизнес спектър”, сп. „Лидер”, „Българска олимпийска академия – Годишник”. Интересите му са свързани с анализирането, прогнозирането, планирането и популяризирането на спортни събития и личности, разпространяване на идеи, предлагане на успешни управленски практики, пиар политики ...
 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7