Изгря слънцето над нашите волейболни лъвици…

Начална страница | Интересно | Cпорт | Изгря слънцето над нашите волейболни лъвици…
image

След бронзовия медал на нашите млади волейболистки от Световното първенство за девойки до 23 години в Словения към средата на септември - нещо, което отдавна не се беше случвало в сегашния ни волейбол, - ето че продължаваме да гледаме. Сега вече "нашите лъвици" и от Националния ни женски отбор - също огрени от победоносните лъчи на спортното слънце!
Става дума за техния старт на Европейското първенство в Азербайджан и Грузия от 22 септември до 1 октомври.

В груповата фаза отборът ни се случи рамо до рамо с Русия, Турция и Украйна, което в друго време, с други волейболистки направо си  беше трагедия в три действия... Но не и за такива "лъвици" като Елица Василева, Добриана Рабаджиева Христина Русева, Лора Китипова, Диана Ненова, Жана Тодорова... и такъв "укротител" като Иван Сеферинов!

Те направиха три волейболни войни, дълги и изтощителни като стогодишните англо-френски битки през средните векове. Три пъти по пет маратонски гейма и накрая всичко се решаваше в инфарктните къси пети геймове с разлика от две точки. Ние, в удобните кожени кресла пред телевизорите едвам издържахме, как са се чувствали тези млади красавици с големи очи и още по-голямо сърце на "ринга" в Баку - само те и то - сърцето, си знаят...
България - Украйна - 3:2    25-23,  21-25,  23-25,  25-11,  17-15.
България - Турция   - 3:2    25-17,  10-25,  25-16,  20-25,  20-18.
България - Русия    -  2:3    25-21,  20-25,  25-23,  21-25,  13-15.
Класиране в група С:   1. Русия - 3,  2. България - 2,  3. Турция 1,  4. Украйна - 0  
След изиграването на всичките мачове в груповата фаза, по особен регламент се определиха елиминациите. Четвъртите отбори отпадат направо. Победителите - Русия, Азербайджан, Сърбия и Италия са поставени в схемата и изчакват противниците си, които се определят от срещи помежду вторите и трети класирали се в групите.

Докато пиша тези редове вече са играли по между си Беларус - Чехия и Холандия - Хърватска. В сряда  вечер играят Полша с Турция и... България с Германия!

И веднага след като победим любимките на Антгела Меркел - моментално започваме да се готвим за любимките на президента на домакините - Азербайджан, като се надяваме яко, че той ще си седи стриктно на трибуните, както прави при всеки мач на азерките досега и няма да слезе и се включи в играта на терена, или в игричките със съдийската батарея...  А послеее...  ни очаква полуфинал с Италия... и запазената за финала последна победа над нашите сестри - рускини.

ВНИМАНИЕ!
И тъй като в този брой на "България СЕГА" не можем да Ви предложим цялостен преглед на коментираното Европейско първенство, което не се съобразява с деня за отпечатване на изданието ни, ние предлагаме на читателите ни чудесен бонус - Статия за волейбола от една истинска, ама истинска "волейболна лъвица" - Европейската шампионка с Националния отбор на България през 1981 г., също и бронзова медалистка на Стария континент, с бронзов медал и от Олимпийските игри в Москва, Европейска клубна шампионка с ЦСКА през 1979 и 1984 г., както и носителка на Купата на носителите на купи, от години вече спортен директор на волейболен клуб в Италия... Румяна Каишева - Кръстева. Тя е предтечата, Апостол на Волейбола в страната ни, както и в света... Знаете, че големите български таланти  - състезатели и треньори, "направиха" волейбола в страни като Италия, Куба, старата Югославия, Гърция, Франция, Испания  и пр. "истински, първокласен, световен спорт".
Руми е дете на семейство учени, които подкрепят нейния спортен талант и тя започва да играе волейбол още в детските отбори на ЦСКА, което не й пречи да завърши с отличие и прочутия наш Химико-техологичен Инстнитут в София... В "Моето волейболно лято 2017" на Руми ще почетете неща, каквито няма да намерите в познатите наши спортно-журналистически "въдици", а нещо много по-добро, истинско и точно... Приятно четене!

Климент Величксов
"България СЕГА", Чикаго

МОЕТО ВОЛЕЙБОЛНО ЛЯТО 2017


Сара и аз
Като начало искам да уточня, че не притежавам дарба да разказвам. Но когато нещо ми грабва сърцето – решавам, че поне си струва да опитам. За Европейските първенства за мъже и жени, за изключителното постижение на българския женски отбор до 23 години на световното първенство в Словения, за толкова жадувания и извоюван с ентусиазъм и спортен хъс бронзов медал от тези талантливи момичета има кой да говори и коментира с необходимите компетентност и професионализъм. Моят опит за разказ е свързан и посветен на изживявания, които нямат място на водещите страници на вестници и няма да имат големи заглавия и многобройни последователи в предавания или споделяния. Но в тях според мен има нещо ценно и неповторимо.
Лятото току-що отмина, ако трябва да определя моето лято 2017 с една дума, то това е думата ПРИЯТЕЛСТВО.
 
Руми & Руми и 33 години между тях
 


От ляво надясно:
Ваня Манова, Надка Комитова, Мила Рангелова, Теодора Милушева, Катюша Ничева, Цветана Божурина, Румяна Каишева, Десислава Никодимова

Европейско първенство за девойки до 16 години, първо по рода си и се провежда в България от 21 до 29 юли – в София и Самоков. И е чудесно съвпадението, че и аз съм в София по същото време. В италианския национален отбор има едно момиче, което е главната причина за моето вълнение. За съжаление не познавам българския отбор, но разбира се, заедно с всички българи присъстващи в зала Христо Ботев (колко много спомени от волейболни битки в тази същата зала имам и аз), силно се надявам да постигнем успех, да спечелим медал, пък защо не и Европейска титла? Но не, България играе за бронзовото отличие срещу Белорусия. Победа! Изстрадана, 3 на 2 гейма, но сладка победа и най–важното – означава медал. Ред е на Италия срещу Русия за златото. Виждам, че италианският отбор, вместо веднага да заеме мястото си на игрището и да започне организирана загрявка, както в предишните дни, и вместо съвсем младите му състезателки да търсят начин да се съсредоточат и преодолеят вълнение и притеснение, те застават в шпалир и изпращат с бурни ръкопляскания и викове на одобрение българските момичета на излизането им от терена. Достатъчна е била седмицата прекарана заедно и ето – ражда се едно ново прекрасно интернационално приятелство, и ентусиазмът на тези момичета е толкова заразителен, че и всички ние, в публиката ръкопляскаме и на едните и на другите.
Започва финалният мач и сега е моментът да ви разкажа за Сара. Преди 7 години в малката приемна на клуба по волейбол в Рим, в който изпълнявам ръководна длъжност вече повече от 20 години, влиза едно слабичко русо малко момиченце придружавано от баща си. Детето ме поглежда и казва: „Искам да играя волейбол“. Харесва ми фактът, че независимо от крехката възраст говори тя, а не таткото. След като обяснявам каква е спортната дейност предвидена за децата на тази възраст, взимам от купа с десетина приготвени за бракуване след изминалия сезон топки, една стара, изтрита от употреба волейболна топка и казвам: „Ако искаш я вземи и през лятото играй, където и да си и колкото ти се иска и ще се видим в началото на септември“. През изминалите години Сара напредваше в спорта с много ентусиазъм и желание, не си спомням да е пропуснала тренировка или мач, упорито и неуморимо напред, от време на време търсеше мои съвети и одобрение, а аз все на шега отговарях: „ Добре, добре, но за сериозни неща ще разговаряме, когато станеш по–висока от мен“. И така до пролетта на 2016, след години на значителни постижения с детско–юношеските отбори на нашия клуб – градски, регионални титли, участия и престижни класирания на финалите на републикански първенства за съответните възрасти, участие с отбора на „големите“ в клуба ни в първенството на серия В1, т.е. серията, която предхожда А група, участия в регионалните селекции на Лацио и още и още – и тогава, миналата година, по време на Великденската ваканция първа покана за Сара за участие в лагер и турнир с Националния отбор на Италия за девойки до 16 години. И вече съвсем наистина тя беше станала по–висока от моите не за пренебрегване 181 сантиметра. Емоциите, нейните, на родителите и близките, нашите в клуба, на съотборничките и приятелките й са наистина неописуеми, просто една експлозия! И така „нашето“ дете беше пораснало и ни стана ясно , че наближава моментът на раздяла, Сара нямаше какво повече да прави при нас, от спортна гледна точка, и родителите й взеха едно много трудно решение в името на мечтата на дъщеря си. И независимо, че това бе годината на важни промени – първа година в гимназия, със съдействието на клуба, момичето замина за Милано, където е седалището на перманентен лагер на младите надежди на италианския волейбол женско направление. Не всичко е било лесно, но с пословичното си постоянство и воля, с ентусиазма и вярата характерни за младостта –  сега е в борба за златен медал от Европейско първенство, и то не само с присъствие, а с активна и важна роля на игрището от първия до последния мач, винаги позитивна и с решаващ принос за победите на отбора. Да, защото Италия победи и силния отбор на Русия и спечели златните отличия.
След награждаването, песните, прегръдките, ритуалните снимки с медалите, с голямата купа, след задружната вечеря, на която и състезателки, и щаб, и родители още не успяват съвсем да реализират какво точно се е случило, аз с голямо задоволство казвам на италианската група, че много се радвам, че София ще остане завинаги в сърцата им, няма друг начин, споменът ще бъде винаги жив и изпълнен с щастието на този момент, сбогувам се и си тръгвам. След няколко минути поглеждам в телефона си (вече за повечето от нас този жест се е превърнал в рефлекс и май и аз не правя изключение) и намирам... не вярвам на очите си: Сара ми е изпратила една снимка на старата волейболна топка и до нея една подарена й от мен някога мартеничка, за която аз съвсем бях забравила съпроводени със символа   . И така, не знам докъде ще стигнеш в спорта Сара, но фактът, че добре си спомняш откъде си тръгнала обещава много, моя малка, пораснала приятелко!
Първенството отмина, в залата срещнах „волейболни“ хора, които отдавна не бях виждала, но вътрешно знаех, че в този смисъл най-хубавото тепърва предстои: скоро в София трябваше да пристигне и Цуки (Цветана Божурина), а тя е най-активният организатор на срещи, винаги успява да ни обедини и събере, с повод или без, просто така, за нас самите. Често се разминаваме, някой път присъстват едни, друг път други, но някак си чрез снимки, съобщения, обаждания, всички се чувстваме съпричастни и макар и да не сме там, някак си изживяваме заедно тези срещи. Волейболът е колективен спорт по дефиниция, като изключим сервиса, нито една акция не може да е индивидуална, докосваш един път топката и някой друг трябва да продължи. И по тази характеристика е единствен. Може би затова и всички ние сме така: някой даде знак (докосне топката) и останалите – стига да няма някаква сериозна причина – поемаме продължението на акцията. И така в една топла лятна вечер на площада пред църквата Света Неделя настава оживление: ето ни Катето, Ваня, Мила, Надка, Тео, Цуки, Деси и аз. Не стигаме за един истински волейболен мач, но е прекрасно да сме заедно тази вечер, не липсва някоя шега Левски срещу ЦСКА, обаждаме се на Мая в Италия, на Силва в Смолян, на Таня в Испания, принуждаваме цялото препълнено заведение да проследи от екраните разпръснати навсякъде из залите първия мач от Европейското първенство на мъжете срещу Русия, жалко, че губим 3:0, момчето, което ни сервира няма как да откаже на постоянното ни искане да ни направи снимка, веднъж с телефона на една от нас, после с този на друга, веднъж подредени по един начин, после по друг. Най-интересното и хубаво нещо на тези срещи е, че няма никакъв пръв момент на начало, като че ли всяка от тях е естествено продължение на предишната, дори и когато действащите лица малко или много се различават. Часовете минават, плащаме, както на игрището за победа или загуба, поравно. И не ни се разделя, и тръгваме към Народния Театър. Както винаги през лятото градинката е пълна с младежи, през главата ми минава набързо мисълта какво ли впечатление им прави нашата внушителна група, но май и не ме интересува кой знае колко. Разходката ни има и друга цел. Няколко дни преди това синът ми Веселин ме пита: “Майко, минавала ли си през градинката пред Народния театър?“ Кимвам утвърдително и го поглеждам въпросително. „И нищо ли не ти направи впечатление?“ Кимвам отрицателно. На другия ден отидох нарочно, таблàта, на които винаги има снимки или отпечатан текст, този път бяха посветени на фотоизложба, автор Бончук Андонов „Обичам спорта, обичам София“. И на едно от тези табла – две снимки посветени на волейбола, триумфът ни срещу СССР с националния отбор 1981 в София и ЦСКА с Купата на Шампионите 1984 в Лохоф. Направих си снимка с нашите снимки, като се замислих, дистанцията съответно от 36 и 33 години не само прави впечатление, а е направо стряскаща, но пък фактът, че и след толкова години нашите победи отново са на вниманието на всички някак си ме изпълни с гордост. И така разказах за снимките и решихме да отидем да ги видим, всъщност само аз ги бях видяла и то по някакво почти невероятно съвпадение. Разочарованието ни беше голямо: изложбата вече я нямаше и на таблàта бяха отразени вече други събития, тези изложби са временни и явно времето на спорта в този случай беше изтекло.
Но всъщност нищо не беше в състояние да помрачи нашата вечер. И така, последна снимка на фона на  най-красивата сграда на София според мен, разделяме се на групички по посоките на разотиване и се разделяме. До следващия път, с повод или без.
Големите спортни събития са важни моменти, които са в състояние да обединят един народ, всички се вълнуваме за женския национален отбор, който в Баку вече има две изключително важни изстрадани с еднакъв резултат 3 на 2 победи в групата: срещу Украйна и Турция. И утре се изправяме срещу Русия. Успех момичета!
А засега аз се връщам там, откъдето бях започнала, до най-простото и прекрасно уравнение за моето лято 2017:
ВОЛЕЙБОЛ = ПРИЯТЕЛСТВО!

Румяна Каишева - Кръстева






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7