Юлия Берберян - за ерата Мануела, Катя и Маги в тениса: Бяхме заедно. Бяхме отбор. Това е нашата тайна

Начална страница | Интересно | Cпорт | Юлия Берберян - за ерата Мануела, Катя и Маги в тениса: Бяхме заедно. Бяхме отбор. Това е нашата тайна
image
Мануела, Юлия, Катерина, Магдалена... Малееви

"Искам, вярвам, знам и мога"

Нашата среща с Юлия Берберян беше чиста случайност. Но от тук нататък нищо повече не е случайно и нашият разговор, както и нашето гостуване в "Малееви Тенис Клуб",  е просто продължение на една история, в която са замесени тенис, журналистика, Юлия с дъщерите си и един наш приятел от Чикаго.
Видяхме се на пресконференция в БТА, която даже не беше свързана със спорта, а с политическо събитие. В хода на дебатите се разбра, че сме представители на българската преса от Чикаго и след края Берберян ни запита дали се познаваме с Климент Величков.  После продължението се подреди като приказка и нашето познанство със споменатата персона ни отвори пътя към един изключително приятен разговор.
Юлия БерберянСкоро се озовахме в шезлонгите на малък спортен райски кът от най-висок световен ранг. А може би и малко повече, защото се намираше в полите на Витоша и въздухът от тази вълшебна планина ни приласка и изпълни с енергия. Намирахме се под  Драгалевци и Бояна, на булевард "Черни връх", а може би сега "Никола Вапцаров"... запътил се към София. Край нас имаше четири тенис корта под открито небе и два  в зала. Тяхното покритие е от най-желаната  за игра, но и най скъпа материя. Имаше още игрище за скуош, зала за фитнес, спа, масажен кабинет, салон за фризьорство и козметика, магазин за спортни артикули, бар-сладкарница, ресторант... С езика на цифрите - инвестиции за 1.5 милиона евро. Беше почти нелогично за българското съвремие и  действителност, при които милиони спечелени пари в България се изнасят  из близки и далечни страни по целия свят, а в случая спечелените от сестри Малееви премии от тенис  бяха внесени и инвестирани в България.
В ръцете си държим книгата на Юлия Берберян  "Искам, вярвам, знам и мога" - 336 страници, трето издание. На корицата - Мануела, Катерина и Магдалена, българският отбор за "Купата на Световната федерация по тенис", Токио 1989 година. На първата страница след корицата Юлия Берберян написва:  "На Климент - нищо не може да ни раздели! С обич, Юлия, 2013 г."
Катерина, Мануела и Магдалена МалеевиНе, това не е специално  послание между жена и мъж. Това е почти несрещано   послание на  спортист и треньор към журналиста, с когото заедно са живяли в спорта, и за спорта, с когото заедно са "правили" техния любим спорт...  Нещо, което е било, и е, мисията на живота им...
В случая тенис и публицистика са били много пъти заедно на  "Уимбълдън",   "Ролан Гарос" и "Ю Ес Оупън", в "Медисън Скуър Гардън" на майсторските шампионати, на "Фед Къп" във Ванкувър и Сао Паоло, на Олимпийските игри в Сеул, откъдето Мануела се върна с единствения досега  тенис-олимпийски медал... По времето, когато телевизията не предаваше тенис мачове  страниците на вестник "Старт" бяха с единствената  пряка информация и коментар от големите мачове, които правеха сестри Малееви... 
Каква е тайната на уникалното явление- един треньор да направи и трите си деца световни звезди в спорта?
Преди да ги научи  да играят световен тенис Юлия Берберян е била  9 пъти шампионка на България в годините от  1962 до 1976. Има 31 победи в различни турнири. 
Бъдеща шампионка от тенис-училище Малееви Нейният баща е български арменец, майка й е българка от Перущица. Има филологическо образование от Софийския университет "Климент Охридски". През  1966 г., като арменско семейство, по едно международно съглашение, те се изселват в САЩ . Юлия работи известно време в американска банка. След година, обаче, тя се завръща в България за да направят с младия инженер и национален баскетболист Георги Малеев  семейството, което ще удиви света. И трите им дъщери ще блестят четвърт век на тенис-небосклона - от 1981 до 2005.
През 1985 година Мануела достигна своя връх в тениса, който продължава да бъде и най-доброто българско достижение този спорт. Става  трета в световната ранглиста - след легендите Мартина Навратилова и Крис Евърт. Спечелила е 19 турнирни титли по света. Играла е 2 пъти полуфинал в турнирите от Големия шлем /Ню Йорк 1992 и 1993/ и 12 пъти  - на четвъртфинали. Носителка е на бронзов олимпийски медал от Сеул 1988.
Катерина  беше на 6-то място в световната ранглиста през  1990 г.,  спечелила  е шампионската титла в 11 турнира, играла е 7 четвъртфинала  при "Големия шлем".
Магдалена достигна  4 място в световната ранглиста през 1996 г.
Трите тенисистки имат 9 победи над  своите съпернички, когато те са били начело на световната ранглиста - това, което направи Григор Димитров с победата си над Новак Джокович.
"Американската връзка" предизвиквала някои коментари преди години: че трите Малееви са в световния елит, защото "ходели през лятото да играят тенис  при дядо си в Америка". На което Берберян  шеговито отговаря, че има много тенисистки, които  цяла година играят тенис  при бащи, деди и прадеди в Америка, но на корта са значително по-слаби...
Като капитан и треньор на Българския национален отбор по тенис, играещ за "Фед Къп", което е женският вариант на "Купа Дейвис", с основното ядро нейните дъщери,  Юлия Берберян постига успехи, които в днешно време звучат като фантастика. Тя класира България на 3 място в света  през 1985 г. в Япония /след  САЩ и Чехословакия/ и през 1987 г. в Канада /след САЩ и Германия/
Берберян е била  народен представител от листата на СДС /1997 - 2001/. От 1995 г. тя е председател на Българския женснки съюз. Член е на Настоятелството на Американския университет в Благоевград.  "Тенис  клуб Малееви" предоставя стипендии за даровити деца.
Какво не е виждала по времето, докато е треньор на дъщерите си...  Трябвало е да надвие в себе си инстинкта на майката - да брани от бури и непосилни усилия децата си.  Но е трябвало и  да  действа като елитен треньор от световна величина, който умее да изтръгне от състезателите си и последната силица  при тренировката.  Трябвало е да ги хвърля в много тежки спортни битки. Задължително  е било да отмерва  с микроскопична точност дозата на треньорския деспотизъм. Да е достатъчно силен за да доведа до триумфа и достатъчно премерен  за  да не срине психиката на състезателя... Юлия Берберян достига това  и го прави успешно три пъти. 
По едно време, сред потока на разговорите, усетихме, че времето беше просто избягало, свършило.  Сепнахме се, защото съвсем ясно беше, че трябва да си тръгваме от това магнетично и  прекрасно място. Разговорът с нашата събеседничка  трябваше все пак да има край, а ние чувствахме, че не сме разкрили загадката, не сме си свършили добре работа. 
Как може една майка на три дъщери да ги направи всичките звезди в световния спорт? Да ги преведе - от първите им стъпки до върховете? Има богати спортни федерации, които работят със стотици треньори и хиляди деца,  а "процентът на успеваемост" е твърде малък. Всяка година английската тенис федерация получава по  10 милиона долара  отчисления от печалбите на турнира "Уимбълдън", а имат едва  по неколцина  в стотицата на юношите...

Но по-късно, когато се върнахме в Чикаго и спокойно прочетохме "Искам, вярвам, знам и мога" намерихме това, което ни интересуваше. В своя послеслов Юлия Берберян  пише така:
"Обещавам си, вече да гледам само напред. За последно поглеждам назад. Облива ме неописуема гордост. Благодаря Ви, скъпи мои деца, Мануела, Катя, Маги! Благодаря Ви, че бяхме заедно. Благодаря Ви, че бяхте заедно. Бяхме отбор. Може би това е нашата тайна. Покланям Ви се".

Чанита и Тодор Паунови
София - Чикаго
в."България СЕГА"






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7