Българското представяне на Игрите е печално

Начална страница | Интересно | Cпорт | Българското представяне на Игрите е печално

Българското представяне на Игрите е печално. То е почти огледално на „Хелзинки 1952”, когато България спечели първия си олимпийски медал - бронз за боксьора Борис Георгиев.  Само че тогава това беше прогрес и начало на пътя, по който страната стигна изключителни позиции в олимпийския спорт. Днес ние сме пред  угрозата  да получим последния си олимпийски медал - бронз за боксьора  Тервел Пулев. Пътят по който върви България води към такива неутешителни мисли.
Най-елементарното и най-невероятното е да се обвинят българските олимпийци в Лондон и техните треньори в лентяйство, липса на отговорност или поквара, незнание как да се подготвят или неумение да го направят. „Жестоките анализи и проверки”, които се очакват и следващите ги смени на федерации няма да помогнат. Помните ли еуфорията в българския футбол, при която „Четвъртите в света” смениха пияницата Иван Славков за да спасят българския футбол и видяхме какво стана. Сега можем най-много да сменим „Четвъртите в света” със седемдесет и шестите, до който ранг е изпаднало българското футболно първенство.
Йордан Йовчев - пътеводна звезда и пример за новото поколение български спортисти. На снимката: българско момиче тренира в гимнастическата зала пред огромен портрет на легендарния гимнастик.Можеше ли българските олимпийци да бъдат и на тази олимпиада между третото и петнадесетото място в общата класация с 20 - 30 медала, където са били на предишни олимпиади? Можеше. Ако в България имаше ред, спокойствие и работа. Ако  нашето аграрно стопанство изнасяше зеленчуци и плодове за Европа, а не внасяше турски фасул и македонски краставици. Можеше, ако работеха български машиностроителни заводи, наша енергетика, имахме корабостроителници, правехме компютри. Можеше,  ако нашите учени от БАН имаха нещо повече от блокнот и химикалка  за да работят по научни проекти, ако нашите сънародници бяха известни по света като инженери, предприемачи, строители, професори, а не като банкоматни мишки, мулета за дрога и  автомати за платена любов. И накрая - можеше, ако имаше спортни училища и школи, ако имаше спортни клубове и федерации, където да има работа за българските треньори и условия за българските спортисти, които са принудени сега да търсят хляба си от САЩ и Италия до Казахстан и Азърбайджан.
В един от мачовете на българските волейболисти И не можеше, ако България е последна  по заплати и доходи, по жизнен стандарт и сигурност на живота, по морал в обществото и на първо, или на второ място след Русия, по брой на олигарси на глава от население. Смешното представяне на Русия на тази олимпиада още веднаж доказва, че да се оставят спорта, културата, социалните грижи за хората  на преяли от капитал благодетели в тази част на света е празна химера. Жалкият плач на Путин към Абрамович, „който имал много” - да помагал на руския футбол, развесели хората. Руският футбол, който е обграден от хора с несметни богатства, е направо жалък, защото се измерва с такива джуджета като Словения и Словакия...
Ако имаше провал при отделни спортисти, при даден спорт дори - можеше да става дума за вина на  определени треньори или на самите спортисти. Но при такова тотално  сриване на всичките спортове  причините не може да се търсят в „липсата на хъс” или пропуснати заради някоя дискотека тренировки.
Станка Златева...  с надеждата под тази снимка да напишем "Олимпийски шампион"Беглият  и непълен преглед на представянето на българските спортисти на „Лондон 2012” открива тъмна картина,  като пред  рушителен ураган.  Участвувахме не само с малко, но и с много слаби за олимпийските мащаби състезатели.
Нашият стрелец с лък се класира на 35 място. Нашият джудист загуби още първата си схватка от кореец  с казахстански паспорт.  Страшните български стрелци се прибраха рано. Петя Луканова стреля в две дисциплини - в едната е на 30, в другата - на 40 място. Надеждата Антон Ризов се класира на 24 и 42 място в своите дисциплини.  Младата Антоанета Бонева е най-добре - почти бе до финалната осмица, но остана 9 и 10. Ветеранката Мария Гроздева бе 24 и също на косъм до финали - 9.
Тенисистите Цветана Пиронкова и Григор Димитров победиха в първия кръг и загубиха във втория.  Един от последните мохикани от някогашните олимпийци, участникът в шеста олимпиада, 40-годишният Йордан Йовчев събра нашите възторзи със своята биологична и спортна уникалност в толкова трудния, особено във възраст, спорт  - спортната гимнастика.
Единият от нашите шосейни колоездачи се класира 60, другият се отказа по трасето. В плуването тримата ни плувци имат  19, 24, 28 и 31 време в дисциплините, на които стартираха. При ветроходството  имаме 26 и 23 място. При фехтовката - загуба в първата среща. При щангите - две пети места. В леката атлетика - седем пълни провала: на троен скок Бънова е 32 от 33 състезателки, Георги Иманов - 22 на гюлле, Силвия Дънекова - 38 от 44 участници на 3000 м с препятствия, Виктор Нинов  не се класира за финалите на висок скок, Ваня Стамболиева падна на първото препятствие при 400 метра хърдели и се отказа, Радослава Мавродиева направи 3 неуспешни опита при тласкането на гюле... Лошо тръгна и борбата - класически стил, където нито един от четиримата ни представители не се доближи до медалите. Сега всички очакват другите четирима - от свободния стил.  И Станка Златева от която  искаме злато... Тече боксовият турнир,  където двама бойци отпаднаха, един продължава, а Тервел Пулев е единственият засега сигурен бронзов медалист за България.  Другият - това е волейболният отбор, който регистрира истински, ярко видим успех,  зае първо място в групата си и малко след като е написана тази статия вече ще е изиграл важния мач за влизане във финалната четворка. Очакваме с надежда и представянето на ансамбъла и Силвия Митева при художествената  гимнастика ...

Климент Величков
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

Краси на 12 Август, 2012 12:42:13
avatar
Много тъжна картина, дали това важи и за целия български спорт? На моменти се забелязват напъни и успехи, но в крайна сметка ако мерим по медали и титли пропадаме все по-надолу. Жалко за спортистите ни, че се опитват да постигнат нещо, а държавата ги спъва...
Съгласен Несъгласен
0
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter