Олимпийците на България

Начална страница | Интересно | Cпорт | Олимпийците на България

Среща в Чикаго с един българин - олимпийски вицешампион по футбол, голмайстор на стадион "Ацтека" през 1968 година!

В спортната ни история има едно събитие, което е поне леко непонятно, погледнато от днешно време. На Олимпийските игри в Мексико през 1968 година Българският национален отбор по футбол играе финал и се класира на второ място. Ако днес това се случи, ще ядем и пием три дни и три нощи и ще посрещнем футболистите като национални герои. Но в онова далечно време, преди 44 години, героите от “Мексико 68” са низвергнати и наказани.
Историята е незаслужено посипана с пепел и забравена. Тя си има своята светла и тъмна страна.
… След успешни квалификации България се класира сред 16-те отбора, които пристигат на финалния олимпийски футболен турнир в Мексико. Играем в група "Д". Само първият отбор от четирите групи по 4 отбора  продължава напред. Побеждаваме Тайланд  със 7:0. Във втория мач Чехословакия ни повежда с 2:0. Правим 2:2. В третия побеждаваме Гватемала с 2:1. България се класира за четвъртфинали.  Там играем с Израел и след 1:1 се стига чак до жребии, който ние печелим.
И идва денят на олимпийския полуфинал, където трябва да се играе срещу Мексико на стадион "Ацтека". Какво е футболът за мексиканеца се знае от всички, особено от нас, които сме в САЩ. Какво е легендарният олимпийски стадион "Ацтека" също е добре известно в цял свят.
Но на този полуфинал, където сякаш на всички е ясно, че Мексико ще го спечели 100 срещу 1 и ще стане олимпийски шампион, домакините преживяват събитие с магнитут на национална катастрофа...
На трибуните няма ни едно свободно място. Всичките 114 465 са плътно заети. Българите играят като “бразилци плюс”. По едно време резултатът е 2:2 и когато мнозина вече  мислят за продълженията, където домакинският фактор да си каже  думата, един от най-загадъчните български играчи в историята на нашия футбол – Цветан Веселинов- Меци, влиза в ролята на нещо като Тунгузски метеорит и изпепелява цяла една страна – Мексико: гол за България и 3:2!
Следващият ден никой от нашите не си подава носа извън от строго охранявания хотел за да не бъде линчуван. На по-следващият е финалът.

Стадион "Ацтека" в Мексико - 114 465 седящи местаОтново Стадион “Ацтека”. Малко са арените по света равни нему по своята красота и магнетична  атмосфера, в която там се играе свещенодействието, наричано “Футбол”. На терена излизат отборите на България и Унгария, която тогава е страната с особено силен футбол. Съдия на олимпийския футболен финал е проклетият Диего де Лео. Мексиканец. Трибуните са изцяло за Унгария, срещу екзекутора на отбора, който броеше златния си олимпийски медал още  преди да започне олимпиадата.
България започва битката с 11 вдъхновени до небесата футболисти, които скриват топката на унгарците. Те се движат като лунатици по терена и  повтарят “Нем ту ду... нем ту ду...” Не разбират какво става. А става 1:0 за България.

Нито един мексиканец не може повече да изтрае такова осъдително престъпление, такъв рецидив от страна на българите. Не може и съдията Лъв. В първия удобен момент  надува свирката и праща Веселинов в съблекалнята за... той си знае защо...
Но това е недостатъчно и не върши работа. След малко при Меци в съблекалнята пристига и Кирил Ивков. Финал на трагедията е изгонването и на познатия като "истинското мъжко момче" в нашия футбол, капитанът на отбора Начко Михайлов, който все пак си заслужава на 100 процента изгонването – взима топката с две ръце и я буха по главата на рефера! Мачът привършва в стил траурно шествие и панихида над един скъп покойник – футбола... 1:4.
Когато се връщат в България носителите на сребърни олимпийски медали са разбити от градивна критика и заслужени наказания. Оттогава до днес България не само, че не печели никакви олимпийски медали при този спорт, но въобще и не се класира никога в квалификациите за Олимпийски футболен турнир. А от известно време не се класира и в никакви други квалификации.
Ето сега пак идва олимпиада и футбол ще се играе от 27 юли до 12 август  на друг легендарен стадион - Уембли. Да помни някой къде, как, с кого играхме по квалификациите и защо пак няма да сме там? Вече и не мислим за такива работи...
... Беше преди година и половина при нас, в Чикаго самият Меци Веселинов, сребърен олимпийски медалист по футбол, голмайстор на стадион "Ацтека"...  и поне си поговорихме с него за олимпийски футбол. Да, да! Хубава беше, че в Чикаго, след Христо Стоичков - голмайсторът на “САЩ 94” беше и нашият голаджия от “Мексико 68”.
Меци Веселинов е играл и в епохата, когато Георги Аспарухов с примера и таланта си издигна авторитета на нашия футбол.
- Да влезеш за пръв път в игра с “големите” и да си на една линия в нападението с Гунди – това беше огромно психическо напрежение и отговорност. Но и голяма радост, защото Аспарухов, като човек, беше уникален. И днес помня как кротко и внимателно ме учеше, дори по време на мачовете на терена. Казваше, например: “Щом получа топката - няма да се подвеждаш по това накъде гледам и накъде тръгвам... Ти просто тичаш по крилото и чакаш пас – моя е грижата как ще го направя. После центрираш към дузпата...” В центъра Гунди умееше по най-добрия начин да надскочи бранителите и да вкара гол. Говореше се и “Пазете Гунди в последните секунди”. Аз пък нямах проблем да надбягам с топката всички и да центрирам свободно в центъра...
Цветан Веселинов бяга 100 метра за 11 секунди. По онова време лекоатлетите взимат медали с такова постижение и не веднъж го канят да стане спринтьор.
Той е известен с това, че е играл единствено и само в “Левски”. В Слатина е и родната му къща и стадион “Герена”, където протичат най-бурните дни от живота му. Тук е и училището, където учи и където го “откриват” като футболист и пращат в детските и младежки школи на клуба. Треньорът при когото израства е Рудолф Витлачил – знаменитият чех, за когото мнозина смятат, че е внесъл европейския професионализъм в нашия футбол.
Играл е още и “единствено и само” като дясно крило. Винаги "седмица", винаги в дясно. Ужасът за левите бекове на противника, сред които така и не се намира никой, който да може да го стигне при светкавичните му рейдове с топката по тъча.
Първите международни мачове на Меци са с европейския клубен шампион по негово време Бенфика с играчи като Еузебио и Торес.
Разказва как по негово време футболът е бил малко по-различен и в социален аспект. Играчите излизат на терена, за да покажат на своите ценители своето майсторство, играят заради обичта на зрителите и заради славното чувство на удовлетворение от играта и оценката, която получават от трибуните.
Не че не биха вземали добри пари, ако е имало кой да им ги даде, но тогава такова животно немаше! За играта си, докато е ученик, получава стипендия от 30 лева на месец. После футболистите “се водят” на заплата в някое предприятие, като например, различните цехове по Гара Искър – със 130 лева заплата.
Завършил е прочутата треньорска школа към Национална спортна академия в София, която дава треньорски лиценз от най-висок международен клас.
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
в. България Сега"
www.Bulgariasega.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7