По случай 24 май – деня на българската култура и славянската писменост

Начална страница | Интересно | Литература | По случай 24 май – деня на българската култура и славянската писменост

Уважаеми читатели на в. „България СЕГА“. По случай 24 май – деня на  българската култура и славянската писменост, ви предлагаме избрана поезия на съвременни български автори. Приятно четене!

Снежана Галчева
------------------------------------------------------------

Боян Ангелов е поет, белетрист, преводач и общественик. Председател е на Съюза на българските писатели. Последователен радетел и ревностен защитник на идеята за запазване чистотата на българския книжовен език. Автор е на над 20 поетични книги, както и на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост. Негови творби са превеждани на английски, немски, френски, украински, гръцки, испански, италиански и още много други езици.

ТОЙ

Той цял живот живее на края на градчето.
Понякога е весел, понякога – навъсен.
Фамилната му къща е здрава, общо взето,
но вече състарена – край път околовръстен.
Човекът, който може и камък да разплаче,
вълшебникът на думи възвишени и смели,
живее много бедно, ала това не значи,
че ще подири милост от хора преуспели.
Откакто се помина и майка му, той стана
по-сам от самотата, по-мълчалив от камък
и всяка вещ е спомен, превърнат в ясна рана,
която го прогаря като резец на пламък.
Сега, посвикнал вече, се случва да излиза
с другари, да преглътне по няколко ракии.
Балтон отдавна няма и няма нова риза –
най-скъпата си риза на близък подари и
в костюма абсолвентски, прояден от молците,
ще отнесат плътта му изстинала, където
полегнали са плахо смирени мъртъвците
на залеза след края,
след края на градчето.

Боян Ангелов
--------------------------------------------------------------

Димитър Христов е един от най-фините съвременни поети на България. За него поезията е смисъл на живота. Има издадени 12 поетични книги, пише пиеси, превежда художествена литература. Изпълнява свои авторски песни. Поетическите му откровения са пропити от вечното противоречие между добро и зло и за философското търсене на истината в относителността на физическото измерение. Изваял е нежни поетични строфи за любовта - за онова очарование, което е само докосване и очакване в ефирните очертания на утрото. За грешната и благословена любов, за която се влиза в огън и се изгаря на клада.

МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ

Върви по своя път и ще намериш,
това, което търсил си с години.
И ще се сбъдват твоите химери,
и няма скоро смърт да те застигне.

Не се опитвай нищичко да върнеш,
за нищичко недей да съжаляваш,
по-важно е какво ще ти се сбъдва,
а не обреченото на забрава.

Потеглиш ли обратно, ще загубиш
това, което можеш да постигнеш,
ще срещаш само старите заблуди
с неразрешимите докрай енигми.

Не се отказвай, бъдещето вика
при себе си, които са достойни.
Животът е атака, не е спирка
за уморени от мечти герои.

Димитър Христов

-------------------------------------------------------------------

Иван Есенски е поет, преводач и литературен критик. Автор е на 12 книги с поезия и есеистика, на няколко документални филми, на две пиеси. Творбите му са преведени на много езици. Изпълнителен секетар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“. Заместник главен редактор на в. „Словото днес“.

УРОК ПО НЕЛЮБОВ

На Мартин Дикел

Защо ли се залъгваме? До днес
не помня ни една добра раздяла.
И ето ме в последния експрес –
безпътен и с душа изпосталяла.
Отвън – пиян от грехове, април
цъфти в зелено, бяло и безгрижно.
И както в своя ъгъл съм се свил,
усещам, че неволно му завиждам.
Защото колкото и да цъфтим,
сърдечният април завършва с есен…
Горкото ми сърце – там сякаш Рим
след хунския погром се е нанесъл!
Без рана необлизана, летях
разграбен и напуснат през пейзажа –
готов подир  погромите си бях
от дявол и от Бог да се откажа.
Но вън април – непоправим и млад –
пламтеше сред хилядата си гряха
и дръзко в съблазнителния ад
цъфтяха райски ябълки.
Цъфтяха.

Иван Есенски

----------------------------------------------------------------------

Ирина Велева е специалист по германистика, преводач на художествена литература, преподавател по немски език. Има издадени 5 стихосбирки.


ПОЕТЪТ

Осъдиха го,
защото не беше като тях.
Осъдиха го,
защото беше от тях по- различен,
защото живееше в друг свят
и се държеше по- различно.
Осъдиха го
и очите им го гледаха с омраза.
И думите им сякаш го убиваха.
А той – поетът – стоеше до тях
и на всеки подаряваше усмивка.

Ирина Велева
---------------------------------------------------------------

Станислав Пенев е поет, за когото казват, че „пише в овладян класически стих. Пише само когато стиховете идват естествено при него, раждат се непринудено“. Автор е на 23 стихосбирки, на 2 книги с литературно-критически студии, на книги с афоризми и на книги за деца. Поетът-маринист е единственият българин, носител на руската литературна награда „Генерал Скобелев“.

ОБРЕЧЕНОСТ                                                     

Ще настъпи денят – хикс... Изведнъж.
В небето си всеки ще се заглежда.
Ще чете в него човекът – в цял ръст
писаното му... И как се отрежда...

Временна радост, малко щастие,
вечният студ и звезда Terra nova...
Раждането като пристрастие – 
на везната му и мед, и отрова. 

По-различен светът как да стане – 
живеем го чисто и просто такъв...
Земята един ден ще узнае – 
не е с космичната, а с човешка кръв.

Станислав Пенев

-----------------------------------------------------------------------------------

Надя Попова е поет, преводач и радиожурналист. Почти три десетилетия работи за БНР, редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“. Автор е на 5 стихосбирски, главен редактор на в. „Словото днес“.

РИТОРИЧНО
На Иван Есенски

И каква стана тя, Иване,
с нашите скъпи внуци?
Твоите – наполовина германци,
моите – наполовина гърци.

След Коледа пак си заминаха…
Дали ще ги видим скоро?
На кого да разкажем приказка,
да попеем за „…моя горо”?

Те са хубави и зелени –
досущ като нея, гората.
Още рано е да жалеем
и под сенките й да тлеем;
словото ни крепи, ината, – 

оня жилав, с планинско върше,
подквасения с тих бял Дунав,
дето няма ръка – да го скърши,
нито вятър – да го издуха.
Той държи ни гръбнака изправен
сред сатрапи, лъжи, миражи,
той пред чуждите ни издава
като дрезгав звънец на прокажен.
И ни праща светулки след всяка
прашна жътва и празна дата…

Казват, че сме изпуснали влака?
Е, да тръгваме. По водата.

Надя Попова










Оценете тази статия
1.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7