Да открием красотата около нас...

Начална страница | Интересно | Литература | Да открием красотата около нас...
image

Всичко има красота, но не всеки може да я види. Конфуции

Уважаеми читатели на в. „България СЕГА“, на страницата на Салон за българска култура и духовност, в поредица от публикации, ще бъдат представени лауреатите от международния литературен конкурс „Изящното перо-2019“.  Предлагаме ви интервю с поета ЛЮБОМИР ЧЕРНЕВ, чието стихотворение „ИЗГНАНИЦИ“ спечели втора награда в конкурса, категория „Емигрантска тематика“.

    Някак си по-лесно и осезаемо откриваме красотата около нас с поезията на Любомир Чернев. Защото той определено има сетива за нея. Неговите стихове ме завладяха точно с това – с излъчването на красота като мисъл и чувство. Като философия. С поднесените красиви думи, независимо дали са  радостна емоция, тъжна равносметка или поглед във времето и пространството. Той определено е един от онези, които успяват да видят тази естетическа категория във всичко. Като човек, поет и духовна същност. Написал е едни от най-нежните и лирични стихове за любовта, за онази дълбоката и истинска, която събира душите в едно цяло. Неговата поезия се просмуква в духовния ни обмен и става част от нашата плът и кръв. Поезия, която има памет.
Любомир Чернев е завършил УНСС, специалност „Финанси и кредит“. Свои стихове е публикувал в различни вестници и списания, както и в литературни сборници и Алманаси. Автор е на стихосбирките „Градска хроника“, 1991 г., „Обещах да те намеря“, 2015 г., „За красотата“, 2017 г. Поетичната му книга „Обещах да те намеря“ е една от десетте, класирани за участие във финала на националния конкурс за поезия „Усин Керим“. Член е на СБП. През 2019 г.  стихотворението му “Изгнаници“ печели втора награда, категория „Емигрантска тематика“, в международния литературен конкурс „Изящното перо“ – Чикаго.
Поетите на България са тези, които поддържат националния ни дух и те трябва да бъдат четени, поезията им трябва да достига до всички българи, които имат усещане за любов и естетика, за дълг и Родина. Любомир Чернев определено е един от тях.
Предлагам на читателите на в. „България СЕГА“ едно интервю с поета.

Снежана Галчева – Председател на Салон за българска    култура и духовност - Чикаго
 ---------------------------------------------------------------------------------------

С.Г.: Здравей, Любомир! Казват, че поетът е съвестта на нацията и хроникьор на епохата. Съгласен ли си с това?
Л.Ч.: Дали поетите са били съвестта на нацията и хроникьори на своето време? В голяма, степен според мен, да. Това са го доказали и Ботев, и Вазов, и Петко Славейков, и Яворов, и Смирненски, и Вапцаров… Аз мисля обаче, че всеки от тях е пречупил времето и нацията, или казано по просто – народа ни, през своя светоглед и своите лични, човешки изживявания. Всеки поет е преди всичко човек. Поет се става след като първо си станал човек. Като човек дори и поетът живее своя живот, обича, страда, мечтае, среща се с други хора и се опитва да намери щастието, доколкото може. Друг е въпросът дали на поета се удава тази възможност… Както ми е казвала съпругата ми Маргарита в трудни моменти – никак лесно не се живее с поет.

С.Г.: Твоята последна стихосбирка се нарича „За красотата“. Според Франц Кафка „всеки, който запази способността си да вижда красивото, никога не остарява“. И при теб ли е така?
Л.Ч.: „За Красотата“ е третата ми стихосбирка. Тя е особена и важна с това, че излезе от издателство „Български писател“, за което благодаря, разбира се. Редакторът на книгата – поетът Боян Ангелов, на едно представяне на моята поезия, оприличи тази моя стихосбирка на философски трактат. Не смея да си мисля, че това е съвсем вярно, но красотата винаги ме е привличала и вълнувала по един особен начин. Красотата е съзнателно търсен образ, метафора и сравнение в моята поезия. Хубаво е да виждаме красотата и красивото покрай нас. Когато човек живее бедно и грозно, но има сетива да види и да усети красотата, той не губи себе си. Не губи и надежда, че животът му може да се промени. И в тази връзка всеки, който има сетива за красотата, остарява по-бавно.

С.Г.: В стихотворението ти „Умират ли поетите?“ има едно  силно откровение: „А ние тук - на грешната земя си мислим, че поетите разбираме...“  Неразбрани ли умират поетите?
Л.Ч.: Особен и точен въпрос. Приживе бил ли е разбран докрай Ботев? А Яворов? А Димчо Дебелянов, Смирненски или Вапцаров? Според мен – не! Както казах в отговора на първия ти въпрос, поетът първо и преди всичко е човек. По мои скромни наблюдения малко хора разбират поетите – говоря да ги разбират като хора, като човеци. По принцип поетите са трудни хора. Трудни характери. Малко особено усещащи и възприемащи света и живота. Ако не беше така, просто нямаше да са поети. Говоря за истинските поети, разбира се. А не за плеядата измислени такива, които ни заливат с океани от думи в социалните мрежи и къде ли не в интернет. Тези хора не са и никога няма да станат поети. Независимо колко си вярват и колко им се иска. С няколко думи - повечето поети умират неразбрани. Поне те така го усещат. Но не го знам със сигурност, разбира се. Все още.

С.Г.: Написал си толкова хубави стихове за любовта. За най-красивото усещане, което кара човекът да се чувства жив, силен, потребен... За много хора любовта е вечният стремеж на две души една към друга. А какво е за  теб?
Л.Ч.: Няма нищо по-хубаво от любовта в този наш живот! Тя не може да се сравни с никое друго човешко чувство, защото всъщност тя предизвиква едни от другите най-хубави чувства – щастие, радост, вълнение, усещане за пълноценност… Любовта предизвиква и тъга, разочарование и болка  понякога. Любовта и смъртта, както съм казал в едно мое стихотворение, вървят ръка за ръка и са нещо като две сестри. За мен любовта е среща между две души, които създават заедно един неповторим и вълшебен празник, като преминават заедно през сезоните на единствения ни и неповторим живот.

С.Г.: Казват, че най-голямото щастие е в споделената любов. В стихотворението „Обещах да те намеря“ си решен дори да сринеш света, за да откриеш любимата жена. Изключение ли са вече тези рицари, способни на такъв подвиг?
Л.Ч.: Това мое стихотворение е едно от любимите ми. Не че нямам и други мои стихотворения, които си ги обичам и харесвам. Но това стихотворение е истинско. Не го казвам аз. Казвали са го много хора – и поети, и критици, и хора, които обичат поезията. Това мое стихотворение излезе във втората ми стихосбирка, която носи същото име – „Обещах да те намеря“. Книгата излезе през 2015 г. на издателство „Книгата“, гр. Варна, а редактор е Валери Станков – български писател и поет, който едва ли се нуждае от представяне. Много важно нещо за едно стихотворение, освен да е истинско, добре изградено – както смислово, така и стилово, е да има поанта. Без  поанта едно стихотворение е половин стихотворение. В тази връзка искам да споделя как донякъде съм се научил да пиша поезия. В началото до към средата на осемдесетте години на миналия век посещавах един литературен кръжок в читалище „Славянска беседа“ в София. Бях двадесет и няколко годишен. Тогава наричахме такива места „литературни кръжоци“. Днес ги наричаме „литературни клубове“.  Ръководител на кръжока беше един човек – според мен един от най-талантливите съвременни български поети и тогавашен, и сегашен мой приятел – Димитър Милов. Именно той ме насочи към това – що е то поанта и има ли почва тя в поезията. По онова време написах едни от най-хубавите ми стихотворения – „Задушница“, „Левски“ и доста други. Препоръчвам искрено на по-младите поети да обърнат много сериозно внимание на поантата в стихотворенията си.  А що се отнася до рицарите в живота и рицарите в поезията, съм склонен да мисля, че в днешния ни живот има повече рицари, отколкото има рицари сред съвременните български поети. Може би защото станаха по-различни от едно време. А и сега времената са по-трудни и по-комерсиални.

С.Г.: В поезията ти има много житейска философия – за началото и края, за ритмичността на сезоните. Какъв е смисълът на този космичен отрязък, наречен човешки Живот?
Л.Ч.: Ако мога да дефинирам смисъла на живота, може би ще ми дадат Нобелова награда. Не е задължително да е за литература. Но че поезията отразява освен виждането и чувствата на поета, така и живота който живее, е неоспорим факт. България е страна с ясно изразени астрономически сезони. Такъв, според мен е и животът на човека. Сезоните в природата са неповторими и всеки от тях има своето очарование и прелест. При сезоните в човешкия живот също е така и същевременно не е така. През нашата пролет мислим само за хубави неща, а също така мислим, че сме „безсмъртни“ и никога няма да ни се случи нищо лошо. Но не преценяваме обективно трудностите. През лятото сме силни, щастливи, стремим се към красиви и смислени неща и вярваме, че ще ги постигнем и че това ще продължи почти вечно. Но рядко мислим за бъдещето. През есента започваме да се замисляме повече и понякога леко да дръпнем „спирачката“ на всичко, което сме правили и за което сме мечтали. Понякога правим равносметки, но те са нещо като да си „направиш сметката в кръчмата без кръчмаря“… И се замисляме, какво ще става оттук нататък, но само спорадично се връщаме в миналото. За зимата още не знам. Надявам се да узная.

С.Г.: „Аз съм част от всичко, което съм прочел“ казва Теодор Рузвелт. Смяташ ли, че днес в глобален мащаб, тази част от света става все по-малка?
Л.Ч.: Много е важно човек да чете! Тази потребност идва една трета от човека и две трети от образованието, което получава. Не искам да говоря за съвременното образование в България. По-умни хора от мен са казали достатъчно по тази тема. Искам обаче да споделя няколко изречения за начина, по който се разпространява българска поезия в България. Това е един много важен и много наболял въпрос! В България българска поезия почти не се разпространява по книжарниците. Става основно на представяния на книги и в социалните мрежи. Разпространението на български книги е най-важният и най-наболелият въпрос за българските писатели. В едно свое интервю пред сайта „София прес“ казах, че книгоразпространителите в България гледат на разпространението на българска поезия като на търговия с портокали. И е точно така! В един мой фейлетон, публикуван в сайта на Съюза на българските писатели доразвих тази тема. Глас в пустиня, разбира се. Пък не съм само аз, който повдига този въпрос. В България книгоразпространителите почти не продават българска поезия! Това е самата и горчива истина. Оправдават се, че хората са бедни и нямало кой да я купува, че поезия не се търсела… Глупости! Друг е въпросът, че самата ни държава, както и средствата ни за масова информация, особено водещите телевизии, не обръщат почти никакво внимание на културата, на литературата, на българската поезия. Явно не са им интересни. Предпочитат сензациите, катострофичните новини, „жълтите“ събития и „жълтите“ хора. Нали живеем в пазарна икономика и „идеалната цел“ на всяко средство за масова информация е печалбата! А иначе, четящият човек, освен че е по-умен, е и по-креативен, и по-можещ, и по-щастлив, ако щете. Радвам се, че познавам много четящи хора в България!

С.Г.: Левски е като свято тайнство за всеки българин и колкото повече време минава от гибелта му, толкова повече осъзнаваме мащабността на неговата мисия. Твоето четиристишие разрушава представите за време и пространство и надхвърля пределите на една епоха:
На гръб понесе той Балкана стария
и робските ти пътища премина.
Започна свободата ти, Българийо,
На Левски от рождената година!
Рано ли се появи Левски като фигура за духовните потребности на нацията ни и беше ли разбран от съвременниците си?
Л.Ч.: Както казах по-горе стихотворението ми „Левски“ е писано през осемдесетте години на миналия век. То е публикувано и в първата ми стихосбирка „Градска хроника“, която излезе през далечната 1991 година, издателство „Младеж“ и имах щастието редактор на книгата да бъде големият български поет и писател Петър Андасаров, с който се гордея, че съм приятел. Не знам как съм го написал това стихотворение, защото за Левски е казано и написано страшно много. Според мен все още е трудно да осъзнаем какво е Апостола за България и за българите. Да говориш и да пишеш за Левски е много трудно и много отговорно. Доколкото познавам и съм се интересувал от история, мисля, че Левски не е бил докрай разбран от своите съвременници. Но Левски е събудил нещото, което не е успял да пробуди почти никой преди него – усещането за свобода, копнежа към свобода, мириса на свобода…И в крайна сметка е загубил само себе си. Дано да ни гледа отнякъде и да ни се радва, ако сме го заслужили.

С.Г.: Умори ли се вече в теб онзи „младеж – светло устремен“  или още търси „с порив див“ синевата? 
Л.Ч.: Да търси синевата, щастието и любовта е привично за всеки мислещ човек. В тази връзка все още не съм се уморил и се надявам, че няма да се изморя. Надявам се да пиша и да издам през 2020 година още една стихосбирка, свързана с мой юбилей – признавам си без бой, че през месец май ставам на 60 години. Кога минаха тези години въобще не разбрах, но това не е новина за никой в крайна сметка. Желанието и възможностите на човек трябва да са в пряка връзка помежду си. Стремежът към хубавите неща в живота на отделния човек и към хубавите неща за общността от хора, които са българския народ, също трябва да бъдат в пряка връзка, независимо дали тези хора живеят в България или в чужбина. Българите са неразривно свързани, където и да се намират. Това нещо трябва да се пази по всички възможни и невъзможни начини и със всички средства. Само така ще останем докато свят светува. Има смисъл, повярвайте!

СГ.. Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
Л.Ч.: Желая на читателите на в. „България СЕГА“, на цялата българска общност в Чикаго, която не се уморява да работи за българската култура и за българщината, да сте живи, здрави, щастливи и спокойни за живота си и за живота на близките ви хора. Желая ви от сърце да не прекъсвате по никакъв начин връзката си с българската литература, да я четете, да я разпространявате и да бъдете горди с нея!

Интервюто взе: Снежана Галчева







Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7