ИВАН ОВЧАРОВ

 
ИВАН ОВЧАРОВ е завършил специалност „Българска филология“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Живее във Варна и работи като учител по български език и литература в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „К. Преславски“- Варна.
Автор е на 11 поетични книги. Неговата поезия е отличавана в различни национални конкурси -  „П. Пенев“ – 1988 г. в Димитровград; Национален конкурс на в. „Български писател“ - 1999 г.; „Национална Славейкова награда – 2019“ г. и други. Бил е председател на Сдружение на писателите – Варна и гл. редактор на в. „КИЛ“ (Култура, изкуство, литература) – издание на Сдружението.


ОСМИЯТ ДЕН

Всичко има на белия свят.
Само Осми ден няма.

И умът ни свестява
отпосле,
когато талигата на съдбата
вече само си спомня,
че някога
е била колесница…

А децата ни
пеят
отнякъде...
И дано не са същите
подредени надежди,
които
не успяхме да сбъднем.
И дано,
ако трябва,
от нас нищо да не научат,
нищо друго,
освен
че бащите им още си търкат очите,
след голямото взиране
в Нищото.

Този Осми ден,
който не идва,
защото сами го измислихме
и сами го издигнахме
в ранга на знаме
у себе си.
И изпяхме съдбата си,
както след знаме се пее –
безличностно.
И изживяхме живота си,
сякаш във сляпа неделя.

Но добре,
че децата ни пеят –
не след нас,
а отнякъде:
обеззнаменни,
обезбащени
и по своему –
ничии.

И дано да са силни така,
че когато
ще трябва да минат нататък,
пред очите ни или през нас
като песен и Божия истина –
да забравят,
дори ако трябва,
че нас
ни е имало…


МЪЖЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Как исках
на висок глас да извикам
с патос:
Мъжете на България!
Но се закашлях всеки път,
когато
ме жегнеше усещане за патос.

Мъжете на България се разминават в себе си
и се повтарят,
подобно
разноцветни стъклени въздишки
на оцеляващи вселени...

Мъжете на България
са вече само население!


ВАРИАЦИИ ПО…

1
Не пей ми се. И защо ли да пея
в тез години, аз в каквито живея!
П. Р. Славейков

За какво да се пише? –
Няма
хъс в очите и девствен страх.
Всеки сън е припомнена драма.
Всяка радост – мляко на прах…

Всеки порив е въздух издишан,
а успех – преклонена глава…

За какво и защо да се пише…
Може би
(и дори!)
Затова.

2
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее
П. П. Славейков

В тъмен облак бездънен сърцето се взира.
Всеки нейде се тỳли – само аз ли съм тук?...
Като спомен за дъжд в изоставен капчук…
И не ми се живее… А не ми се умира…
Още нещо навярно тук нейде извира.
Да кърви, ако трябва, и да бъде напук!
Но в градина обрана не до цвете – до звук –
не, не ми се живее и не ми се умира!...

В тъмен облак бездънен сърцето замира –
не за песен и химн, а към друг за пролука…
И не ми се живее… А не ми се умира,

щом един въпрос още не ми дава мира:
Всеки път за Нататък ли води само дотука?!...
И не ми се живее! И не ми се умира!


АКРОСТИШЕН СОНЕТ

А не е ли болката отляво
Знакът точно още че си жив –

Има те, а краят и началото
Вече са отметките, че си
Ален спомен в слънцето залязващо,
Нишка – цвете късно да пришие…

Още носиш стрък любов във пазвата –
Вечността е само за светии…
Чезнеш между чувствата и смисъла…
А не е ли затова изпратен
Разписът да не надхвърляш никога
Оня сън с броене на обратно….
Винаги съм акростихът вляво –
………………………………………


НОВАТА АЗБУЧНА МОЛИТВА
НА КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

Аз – аскетът… С акростишна арка
Бях борба и бликване. Болях.
Враг врагувах – вяра възжелавах.
Глас гръмовен грабнах и горях.
Другото душú… Достойнство дава
Екотът един, един ехти:
Жив живот жадуваща жарава;
Знак залюбен зáлудо, но зрим.
Исках изгрев, исках – измечтавах,
Както кълнът крадешком кълнú.
Любовта ли любих – лъст ломявах.
Много мина – мраз, мълви морих.
Но над низост, наглост, нерви, нрави
Още с огън облачен ора!
Първото прорасна, продължава:
Работа, роене, ритъм, рай…
Стигнах смисъл – съществува сила,
Тя тъги и тéгоби топи,
Ум и усет утрото усмихват;
Флагът е и факел и фитил!
Хляб и хора… хъс, хорал и храмов
Чист и чуден час човешки – чест!
Царствен цвят – в цъфтежа е цената!...

Шум и шепот… шифър… шанс и шемет…

Щастието щрака щекотливо;
Юмрукчано юрват се и юдите…

Явно ярост ясна ме яви!

Господи! Ти – Дух, Отец и Син –
Съхрани България!...
АМИН!









Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7