Поезията на Христина Въчева е едно вълнуващо преживяване

Начална страница | Интересно | Литература | Поезията на Христина Въчева е едно вълнуващо преживяване

Христина Въчева е учителка и поетеса, която днес живее и работи в Германия – Хамбург, преподавател в българско училище.  Нейни стихове са отличени на национални литературни конкурси за учители творци, превеждани са на френски и турски езици. През 2018 г. Клубът на българските жени и българското семейство в Хамбург, заедно с Държавната Агенция на българите в чужбина /ДАБЧ/ към Министерски съвет на Република България, присъждат на Христина Въчева Голямата награда за високо художествено авторско майстоство в раздел «Поезия», любовна лирика – «Светлината на любовта» и за поезия с обществено значение – «Българийо» и «Моите Родопи».  Поезията на Христина Въчева е едно вълнуващо преживяване. Не само за нейните  поетични и естетически откровения, но и в отраженията, рефлектиращи върху нейните читатели. Нежна и затрогваща, откровена и завладяваща, поезията на Христина вълнува с неподправената искреност и дълбочината на любовното чувство. Заедно с най-интимните откровения, в поезията й присъства и една друга вечна тема – за родното място, за Родината, за онова кътче под небето, което не може да бъде заменено с нищо, независимо къде се намираме по света. Нейният вик, и болка, и радост, и възторг едва ли биха могли да се предат по-експресивно: «Българийо, велика мъченице! - Венец ти свивам в поклон».            За читателите на в. «България СЕГА» представяме избрани стихове от Христина Въчева. Приятно четене!

Снежана Галчева – Председател на Салон  за българска култура и духовност – Чикаго

===================================

БЪЛГАРИЙО, ПОКЛОН
Такава сила няма,
която
от тебе да ме отдели, Родино!
В очите ми си майчица
грижовна,
светиня си, която
пази ме във черни и във бели дни.
В сърцето ми си цъфнал цвят,
бленувам те, на яве и на сън,
с онази пролетна магия,
която Бог е сътворил.
И дебрите, Балкана – синия,
нашепват ми със нежен глас,
че свята орис са героите,
които пазим в този час.
Българийо!
Не, ти,
децата ни прокуди,
немили да се скитат
и на сън да сричат твойто име.
Властта обсеби днеска
алчна клика, народът ти
навън потърси
хляб, признание, сполука...
В кръвта си нося робска
струна-
многовековна и трънлива
на моя страдал, неведнъж народ,
Ала тракийска сила ме изправя –
българското царство.
Пулсира Тервел в моите вени,
във мен кръвта на Ботев и на
Левски вика,
звъни Април с бунтовен плам
и Шипка съдбоносно грее,
покрита с кости на светини....
Българийо, велика мъченице! –
венец ти свивам във поклон!

БЪЛГАРИЙО!
Българийо! – обичам те такава:
зелено було снагата ти краси,
със пролетни усмихнати дървета –
невести в бяло, с грейнали очи.
Червени макове и лайка нежна
плетат венец от светлина.
Обичам те! – звъниш неповторима в мен,
сърцето ми във радост пърха.
Обричат ми се във вярност
акации белоснежни,
липи с момински дъх,
че иде слънце в златно рухо
и пее синевата с моите очи ...
Но,
търгуват с твоите интереси
министри, депутати днес,
в заблуди и лъжи погребват твойта сила –
народът ни държат във стрес.
Сърцето ми се свива – жива рана
и ме боли за теб.
Че скъпа си ми ти, земя,
изстрадана в жестока бран -
станала кръстен знак
за моите деди, децата ми и мен.
От пепелта възкръснала
и днес гориш,
и днес оставаш моята надежда...
Апостоле, къде си, сине български?
Така е нужна твойта светлина.
Изгряват в мен барутни,
твоите слова.
Апостоле, защо мълчиш?
Бунтовно време иде
и озарява небосвода син.

РОДОПА, ЛЮЛКА ЗА СЪРЦЕТО МИ
Събужда се, като през пролет
моята Родопа
в косите ѝ-треви, земята пие светлина
и птиците подобно химн
огласят планината,
и пее нейната снага - окъпана в дъгата.
А боровете горди, приказки шептят,
за времена размирни,
за синове, целунали във бой земята -
безсмъртие коват и
чувам песен – гласа на планината,
молитвено отправям взор.
Родопа! Пъстра моя, шарена шевица -
богата с хората, с тютюнево
тракийско злато,
със песните - извили път към небесата,
ти, люлка за сърцето и душата ми...
И аз, пречистена заспивам,
като дете в прегръдката ти свята.



СВЕТЛИНАТА НА ЛЮБОВТА
Узрявам в очите ти -
прасковен пролетен цвят,
заченат във слънце дъждовно!
Узрявам в душата ти,
протягам ръце и откъсвам звезди
от дървото небесно за теб.
Ставам камбана,
звъня в деня ти
и нося ухание трепетно
в мрака.
Узрявам в сърцето ти -
ябълка сочна с фин аромат,
нектар, от който отпиваш жадно.
Разлиствам брези неразлистени
и светлината се втурва в очите ми...
Магнолиев цвят разтваря деня ми...




ВЯРНОСТ
Аз съм родена на тази земя
един мъж само да обичам.
И след дълга зима като в пролет,
все при него да се връщам.
Като проклятие и гръм
да бъда негов ден.
И докато устните нощта
изгаря,
неговото име
с болка да повтарям...
Изгорях!
От обич както се изгаря!
Станах вик и слънце
в бяла нощ и ден.
Птиците на мойто рамо спряха -
искаш ли да стана жажда и небе?

ВЛЮБЕНА И ИСТИНСКА
Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евридика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз - река пенлива,
за тебе бродове ще мина...
А ти към мене
все ще тичаш
и мойта дързост ще те пали.
Изстрадана,
след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!

И В ПЕСЕН ЩЕ МЕ ИМА
Пътеката към хълма ме изведе
опариха ме влакове далечни,
потоците разплетоха коси
и тръгнаха по билото нагоре…
Над мене птиците във слънце
се преляха,
заплакаха зелените върби,
на рамото ми дъжд
прокапа…
Че утрешния ден ми
носи
на хляба мириса
от нощви сини,
вкуса на виното щом мога
да разлея,
и обич проста в себе си
да нося,
ще ме опива този свят,
и в песен ще ме
има.



ЕСЕННИ АКОРДИ

По пътя асфалтов – черна магия,
автомобилът бавно пълзи.
И оранжево златни огньове
избухват от двете ми страни.
Дърветата с корони -
в последни есенни премени
се гиздят дяволито закачливо,
сякаш невести родопски , засмени,
насреща ми пъргаво тичат...
По високия планински рид
на художника четката
рисува сиви вълни,
а долу, в равнината,
рекичка малка
приказки шепти...
И се събужда в мен Вивалди,
и гръмват празнично
вълшебни есенни акорди !








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7