Разказ от Георги Антонов Ников от град Своге, България.

Начална страница | Интересно | Литература | Разказ от Георги Антонов Ников от град Своге, България.
image
Георги Антонов Ников. Жо.

Всичко започна,когато той - Жо си поръча кренвирши - и те бяха нервозни,насред малкия магазин,по средата на големия булевард наречен " Граф Игнатиев"  в центъра на столицата  на България, София, в Европейския съюз.Тъкмо си поръча още една порция,когато съдържателят,миниатюрен китаец,с неопределена възраст - се приближи до него и го попита:Дали Жо, днес - вторник на 18 април 1952 година,рано сутринта не е предразположен да извърши велики дела, като премине от другата страна на стената и отиде в Мола. Колко е висока в момента стената,попита го тогава той.
Точно двеста метра е на височина и преди един месец се извиси пред моя магазин, късно вечерта  - отговори  му китаеца. Жо добре съзнаваше,че когато преди две седмици зад стената се появи огромния Мол,започнаха да се случват странни неща. Например, че преди  четири дни тук, в магазина тръгнаха вече да се продават първите смартфони,което беше необичайно. Понеже бяха произведени в Азия, именно китаеца започна  да ги предлага поотделно, и на всички, както се казва  "на килограм''. За тези малцина, които си купиха от него той каза: Че те са предопределени да изменят всичко около себе си, а с това и да определят какъв ще бъде света в бъдеще. Но от кого са посочени ,сам не знаеше. На 16 април 1952 година Жо! също си купи подобна " джаджа", в комплект със смарт часовник. На следващия ден влезе със смартфона си в безбрежното електронно пространство, от което разбра, че атомната бомба въобще още не е измислена,тъй като той не успя да я открие в Търсачката. По късно прочете в една  статия: че тя така и няма да бъде въведена на въоръжение, че Карибската криза отдавна, още преди един век е влязла в учебниците по история, и че магазина на неговия познат, този малък човек,ще бъде ограбен подир три дни.

Собственикът обаче не искаше да повярва, поради което му продаде двата билета, всеки един на стойност от по сто и петдесет евро(по онова време еврото, още през пролетта на 1950 година вече беше въведено като парична единица.) Двамата с неговия сладкодумен събеседник по негово настояване изиграха само една партия на китайски шах. Но Жо беше удивен от модела на шахматните фигури. Вместо конете, двата топа, офицерите и съответния брой пешки,тази шахматна дъска, собственост на азиатеца,  притежаваше фигури, които всичките те, представляват стилизирани образи на обикновенни хора, облечени по един и същ начин, но бяха с различен ръст. Единствено само по това те и се различаваха,  една от друга. Но повече беше учуден от факта, че стилизираната фигура на топа, този представител в армиятя на артилерията, както и на коня - на кавалерията,въобще не съществуват, а и " царят" в новият вариант, който се открояваше над останалите шахматни фигури, не носеше корона над главата си. Иначе правилата бяха едни и същи.

Понеже поради тази причина бързо загуби партията, Жо си помисли, че някой никому неизвестен Гуру от Азия е решил, че с този нов модел на шахматната игра е способен да промени неговият светоглед. Но не вярваше на  подобни неща.На площада " Славейков", където бяха павилионите и сергиите с книгите с помощта на единия билет той се качи на трамвая, който преминаваше в този момент по улица " Граф Игнатиев" и тръгна да пътува с него,за да отиде от другата страна на стената. Още на първата спирка на "Графа… ", на площада пред църквата "Седемте седмочисленици " на него му направи впечатление, че там се бяха събрали много хора,които с интерес разглеждаха отдалече новопоявилата се стена,и по всичко личеше, че по всяка вероятност я коментират. Трамваят профуча покрай " Попа",  "изтрополи" по моста над реката,преди градския стадион, направи десен завой при "Синьото" - заведение за меломани на грамофонни плочи,и покрай Националното радио продължи към площада наречен " Римска стена". Там през един огромен портал той успя да отиде от другата страна на стената. С поглед беше невъзможно човек да й определи височината, толкова висока да беше. Дори и с риск да си изкриви врата. С другият билет  преодоля поставената охрана в Мола, и така влезе вътре в него.Интериора му, архитектурното устройство,вътре в него бяха впечатляващи. Като че ли етажите и полуетажите и коридорите му нямат чет.

Но не на архитектурата съсредоточи вниманието си Жо. (Още от малък така го наричаха връстниците му от квартала.Вместо Жоро, Георги.Беше едно дете). Направи му по-скоро впечатление,че стрелките на смарт часовника,който му го продадоха заедно в комплект със смартфона  се движат обратно на часовниковата стрелка. Преди малко той показва 16 часа следобед, и навън е ясен ден,а вече стрелките му сочат 10 часа сутринта,и то при положение, че е настъпила вечер. И това ясно личи, че е така, през витрините на Мола.Според циферблата на вездесъщият смарт часовник, беше някъде около 3 през нощта на предходния ден,въпреки че видно навън от мола отново бе настъпил, ясен, та още по-ясен ден, когато Жоро разбра, че сега с него наистина са започнали меко казано да се случват странни неща. Изведнъж архитектурното пространство около него се разтвори от само себе  си и той се озова на открито, сам насред едно безкрайно, голо поле, засято с много ниска трева.Тогава видя…
                                 _ _ _
     
Жо, велоцираптора, в своето качество на старши инспектор по спазване на екологичното равновесие на тази планета, пътуваше, носейки се безшумно, безцеремонно и безпроблемно по гравитационното поле на широката половин метър " транспортна пътека",точно на една педя над едно на пръв поглед безкрайно широко торфено поле. Лошото обаче беше, че го видя и той.
По-късно със своя началник, шеф, на име Вайбъра, дълго му се чудеха, на какъв точно биологичен вид те са се натъкнали случайно. Скоро го предадоха на Височайшите  им на тях власти. За да го определят и класифицират. А иначе беше 59 757 680 години преди новата ера, условно разбира се.
Но случаят се разчу.

Георги Антонов Ников
от град Своге, България.









Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7