Покупката

image

Стоят двамата, в  павилиона за продажба на книги и жестоко мръзнат. На този  ден е християнският празник, Бъдни вечер, Коледа е! Студено е навън. Люта зима!
Математика!, я виж колко градуса под нулата показва термометъра - каза Жоро.
Цигарата му се разгоря изведнъж още по-силно, и освети тясното му лице.
Минус двадесет и два градуса по Целзий е, и скалата на барометъра на нашият, така наречен от всички окаян живот на продавачи на книги от втора употреба, се намира на границата на оцеляването ни. Ако, до един час не успеем да продадем поне една-единствена книга, аз ще фалирам, ще остана без вино! Докладва изпадналия вече в делириум Венци.
Какво може да се каже за него, освен че е: Превъзходен математик, отличник, завършил е със златен медал един от випуските на Математическата гимназия в София. Ракетчик - оператор, който е определял траекторията на ракетни установки със среден обсег по време на военната си служба от преди осемдесет и девета година. Изключително интелигентен човек. Който не успял обаче навреме да замине при твърде младата си по това време леля от малкия град Блумбърг в Америка. И след това: Поради гореспоменатото, се развел с жена си и после - ...жестоко се пропил. Жоро му имаше пълно доверие, с оглед на неговите познания в областта на литературата, и изкуствата. И още по-лошо ще стане, допълни го той. Останала ми е само една цигара. А какво може да се каже за последния, освен че: Интелектуалните му интереси се свеждат единствено до - " двойни коняци със забърсване на масите ", от нежните ръце на сервитьорките в " Гръцкото " в квартал " Редута " в столицата. Изключителен циник. Прочул се всред своите среди с това.
Венци, виж дали не пристигат автобусите от линията на номер "72",тези - които по разписание са от осем часа, без петнайсет  минути? Предложи още той.
Да, идват! Капитане! Докладва още веднъж и на по-висок глас Математиката. Сега се намират на завоя на булевард " Мадрид ", и булевард "Ситняково ". Трудно се придвижват в тези зимни условия. Гумите им затъват в дълбоките преспи от сняг, въпреки че ги придружава един снегорин. В момента, часовникът отсреща - върху кулата на гара "Подуяне" в София - показва седемнадесет часа и четиридесет и пет минути. До петнайсет минути, те ще акостират на спирката, при нас. Свърши той.
Жоро - Цайса започна да издава своите нареждания: Бързо, Математика!  Излез навън и започвай да чистиш снега около спирката .Скоро на нея ще се отзоват  поне тридесет пътници, наши потенциални купувачи на книги .За да се виждат те по-добре, отвори всички витрини. Не бива да се изпусне нито един купувач! Сега ще бъде последният ни шанс, за някаква продажба.
Венци, тръгна да изпълнява заръката му. Изхвърча, като торпила навън и започна да чисти снега около спирката, около образно казано - "книжарският им дреднаут", тяхната сергия. "Каква пързалка само ?! " - се провикна, след като се подхлъзна, един път, два пъти. Автобусите започнаха да пристигат един, след друг на спирката. Гумите им  изхвърляха на тротоарите цели преспи със сняг. Не се знаеше, дали ще са в състояние да продължат по пътя си. Тъй като на отсрещното платно на булеварда, се вижда добре, как е затънал в снега, още един снегорин.
Вратите им изведнъж започнаха да се отварят, и пред малката книжарница се изсипа  голяма тълпа от хора. Мнозина от тях носеха със себе си; кои по-малки, кои по-големи пакети с покупки. Двамата приятели внимателно ги следваха с погледи ,скрити зад витрините. За голямо тяхно разочарование всички те, в очакване на автобусите от другите линии, се обърнаха с гръб към тях. Сам виждаш, Венци! Предложи на неговия подчинен той. Принудени сме да се опитваме да реализираме продажби, по друг начин. Вземи голямата кошница, постави в нея най-хубавите ни романи и тръгни да ги продаваш на пътниците, които са на спирката.
Венци прие от сърце неговата молба. Започна с кошницата да ги предлага книгите, като се
смеси между тълпата от хора. Скоро се върна, придружен от една едра дама, облечена в палто от естествена кожа и нейната внучка, момиче на около шест години. Капитане!, попита го той. Имаме ли, в наличност книги с приказки?
Много добре знаеш, че не разполагаме с такива, отвърна му Жоро - Цайса. Когато последният път предложихме подобна книга, с приказки на една възрастна жена, като подарък за внука й: Тогава тя най-безцеремонно ни заяви, че се намираме в двадесет и първи век. Че книгите въобще не се котират вече, тъй като са остарели като технически носители на информация ,и на знания. И, че тя вместо тях е по добре да му купи смартфон, или таблет, за да се научи да чете по-добре,а защо не и да му вземе вместо това и съесни продукти, било по-практично. Оттогава детските книги отпаднаха от ценовата ни политика. Заключи той.
Как е възможно подобно нещо?!Силно се удиви момичето. Но бързо се съвзе: Щом като нямате приказки, лично за мен аз ще купя книга за възрастни. Тя си избра една книга, направо от витрината на книжарницата им. Оказа се обаче, че на нея й липсват почти половината от страниците й. Защото разочаровано момичето скоро се върна, придружено от баба си. Къде са страниците на книгата?!Попита тя .Като удари с юмрук Капитана, и му насини дясното око. Той не се възпротиви ,а позорно замълча. Защото много добре съзнаваше, че ги е употребил, за да си свие с тях цигари. Момичето и баба й си тръгнаха, тъй като на спирката започнаха да пристигат следващите рейсове. На нея не остана нито един пътник, техен потенциален купувач. Само една висока, млада дама в къса вълнена пола, облечена в късо кожено палто остана, като започна да се разхожда, да крачи като щърк по нея. Пред спирката тя вече беше спряла луксозният си автомобил - марка мерцедес, от скъпите. Приближи се към тях и ги попита: Вие ли сте пуснали в интернет следната реклама. Цитирам ви по памет нейното съдържание: И започна да го цитира :"Пропаднал набор, който е роден през хиляда деветстотин петдесет и шеста година в квартал Подуяне, в София - България. Софиянец, търси богата англичанка, може да е и от български произход. Стига тя да има лондонско жителство, възможно е да живее и в Щатите. Задължителни условия: Да е богата, за да може да го издържа, до края на дните му. И да е по-млада. "Край на цитата, завърши тя.
Нито един от двамата, не даде положителен отговор. Жоро - си каза наум. "Какъв въпиющ цинизъм притежава само този човек, автора на посланието. Няма начин такова начинание, като неговото, да не донесе до печалба."
Той излъга. Като заяви: Ето!, аз съм пуснал обявата!
Вип дамата го изгледа твърде подозрително: Е, аз не съм мома- англичанка, която живее в Лондон, понеже съм се родила в Пазарджик, заяви тя. Но като компенсация за това, сега съм жителка на град Сиатъл, в САЩ. Щом вие сте пуснали обявата в интернет, обърна се към Капитана. То, тогава: - Купувам ви!
Не предпочитате ли, да купите от нас някой роман. Ние, тук - продаваме предимно книги. Побърза да я уведоми - Математиката, понеже страшно му се пиеше алкохол. А, не благодаря, те не се котират вече, никой не желае да ги притежава повече в библиотеката си! Дискретно му отвърне, дамата от Сиатъл.
Жоро, Капитана зададе риторичен въпрос:
Продаваме книги, които нито един човек не желае да ги купува. Щом това е факт, защо ние, тези които ги предлагаме, да не можем да се реализираме някъде, след като това е възможно? Той се обърна към представителната дама. Съгласен съм, да ме вземете със себе си в Америка. Но в какво ще се състоят  моите задължения, там. - Искам да знам?
Дамата го уведоми: Нищо няма да правите .Абсолютно нищо! Всичко останало е и за двамата ни - противопоказано. Искам само да осигурите своето присъствие, при мен в Сиатъл. Веднага щом прочетох вашата обява в интернет: - Си казах, сама, на себе си: Аз такъв войнстващ и откровен цинизъм, като неговия - скоро не съм прочела никъде. Уникално е! Няма начин такъв индивид, с това свое качество, да не създаде благоприятна бизнес атмосфера около мене, в Сиатъл. Което е много необходимо. Не случайно, като студентка аз съм завършила  до трети курс философския факултет, на най-престижният ни университет в София. И ги познавам добре тези неща, разбирам дори от окултни науки. "Помислих си още тогава: "Ето ,аз съм сравнително заможна, притежавам обширни оранжерии, за зеленчуци, цветя и още други култури, макар те да се намират на север. Притежавам пет котки от арийски произход ,и още поне три огромни кучета, от породата - лабрадор. Защо такъв изумителен циник, да не го взема да живее при мене, в Америка. Какъв ми е проблемът? Ще го причисла към ежедневната разкладка на лабрадорите ми. Или по-добре е да му осигуря отделна, такава .Нали все пак е човек! Все ще ми бъде от полза. "Но при условие, сподели още тя: Режийните разноски, за вас - да са от тридесет и пет долара за двадесет и четири часа, за всеки ден. При това, абсолютно нищо няма да правите. Нужно е само присъствието ви. Това е разковничето във всичко. Вече го споменах.
Жиро, Капитана - й отвърна,така: Ще се случи, но при друго мое условие: Трябва да удвоите ми-за- та.От: - Само за мен; режийни от шестдесет и пет американски долара, за пълни двадесет и четири часа ,за всеки един ден - плюс пари за някои, така необходими дребни разноски, разбира се. Той взе да се инати неразумно, като магаре пред мост.
Ама, вие искате да вземете,  за себе си - пари, два пъти повече отколкото харча аз,за всичките си лабрадори. Удиви се дамата, натурализирана вече американка, от български произход. Математиката, съобрази бързо, като се вмъкна в разговора и предложи самия, с ебе си. Аз ще тръгна с вас при условие: Двадесет и пет долара минимални разходи, но плюс уискито, за мен - да е на ваши разноски. Дамата се съгласи охотно. Тръгвам, тогава! Каза Жоро - Цайса. И бе да се двоуми повече, се качи в мерцедеса й.

* * *
    Математиката пътуваше в първият вагон на една от мотрисите, по линиите на метрото в град Сиатъл, в САЩ.Днес си беше взел от " американката " почивния си ден. Дамата родена в град Пазарджик, накрая взе със себе си и двамата: - както него, така и Жоро - Цайса. В тандем ,на печалба, разбира се. На половин цена. На режийните разноски, само за един човек. На всяка спирка той бързаше да слезе от метрото, за да посети някое от по-евтините питейни заведения. Където винаги изпиваше по едно уиски. Нарочно си постави забрана, да брои спирките. За да бъде удоволствието му по-пълно. Бързаше да отмени от дежурство своя приятел Жоро-Капитана, който щеше пък да отиде от своя страна до местното, свое заведение - " гръцкото ",там - на брега на Тихия океан. За когото Жоро, по-късно винаги казваше на своите познати от пивницата " Библиотеката " в квартал Редута в София: " От мен да знаете: Тихият океан е величествен, та величествен! Там. Мащабите са много по-големи".
До края на този празничен ден, Жоро - Капитана и Венци - Математиката, все пак успяха да продадат три от по-силните си, и по-скъпи романи. Наличието на пари в тях им позволи " тяхната американка " родена в град Пазарджик - за двамата, да остане само един бледен спомен.


Разказ на Георги Антонов Ников
град Своге, България.

__________________________________________________________________________________
 Разказът е изпратен до в. „България СЕГА“ с молба за публикуване и се отпечатва без редакторска намеса.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7