ЕС факторът - човешкият фактор

Начална страница | Интересно | Литература | ЕС факторът - човешкият фактор

Космическият кораб се намираше на половината път, между Плутон, последната планета от слънчевата система и земята, третата след слънцето, когато компютъра му се включи и каза с глас, като на човек, който в ясен, слънчев ден, се готви да излезе на излет:Възникна сериозен проблем! Каза с бодър глас компютъра и побърза да се изключи, за да може да съхрани батериите си, за по-дълго време.Втория пилот затвори криминалния роман, който четеше в момента, постави го върху шкафчето, да себе си и попита със същия бодър глас: Докладвай, какъв е проблема!Главния компютър се включи отново и каза  този път, със задъхан, гъгнещ глас:От предишното включване батериите му, се бяха напълно изчерпали:Сиистееематаа на ЕС фактоораа на жироскопа... се поовреедиии,... поораадии, коетоо запоочнахмее... неконтроолируемоо.. да навлизамее под голям ъгъл в изкуственаатаа... атмоосфераа на Тиитаан, спътникаа на планетата Сатурн.За сега се намираме, в най-горните й слоеве.Но вероятноста, към момента да изгорим, е тридесет и осем процента, и за съжаление се увеличава с всяка изминала минута.Каза с провлечен, и с тенекиен глас главния компютър и останал без енергия се самоизключи.Той накрая заекваше.
Втория пилот тръгна да уведоми, за случилото се капитана.Кабината му се намираше, в другия край на совалката. Вървеше по  кръгообразен коридор, чийто под  беше от метал, и стъпките на магнитните му обувки, напрегнато отекваха, в околното пространство.По стените бяха монтирани множество контролни уреди.Всички те светеха, с оранжева светлина.,, Нима трябва да се изнесем в коридора, за да управляваме совалката! " Каза си на ум втория пилот, Валентин: Или Валантайн, Вайбъра, както беше известен с тези свои прозвища, долу в Академията на  астронавтите.Разбира се тези уреди, които даваха биометричните данни, за състоянието на атмосферата на борда можеха да се обединят в една конзола, находяща се в пилотската кабина:Но кой бе измислил да бъдат разположени в коридора, ако не - командира на малката, пощенска совалка.Красавеца -  беше неговия прякор. Обичаше да говори пред всички, все за красивите неща.Въобще! Първият пилот, Красавеца се беше прочул, долу на Зелената ябълка, каквото е все по-налагащото се ново име на Земята, със своите постулати, пред обществото на астронавтите, учени, в качеството си -  там, на хоноруван професор - преподавател.Неговия първи постулат например -гласеше: На вселената трябва да се гледа само в контекста, на нейната опростена същност.Всяко сложно нещо, води рано или късно, до грешка.Обичаше по този повод да споделя той.Вечни са само простите неща.Следователно, защо трябва да се изнася управлението в пилотската кабина. След като може да се прави от коридора.Не случайно компютъра на неговия сюреалистичен, междупланетарен, космически кораб, черпеше енергия от най-обикновени електрически батерии, макар да бяха те и от пето поколение. Красавеца и тук се бе оказал, верен на себе си.Единствено само той, преоткри онази забравена ниша в световната търговия, каквото беше търговията с писма.Да, с най-обикновени писма, както и с колетни пратки,които пренасяше между заселниците на Плутон и техните роднини на Земята. Първи той установи, че неговата пощенска совалка пътува много по-бързо, отколкото сигнала, в електронното пространство, между Плутон и Земята. Неговите критици разбраха, че притежава остър ум, едва след като стана баснословно богат. И как иначе можеше да се случи,  след като - щом пристигаха на Зелената планета, тези писма и колетни пратки, веднага на борсата придобиваха стойност, на ценни книжа от най-висок ранг. ” Неговото пощенско клеймо: " Митница на Плутон. "Беше пословично. Мнозина, му завиждаха.
 Неусетно Валентин, без да го осъзнава, се отзова пред вратата на пилотската му кабина.На нея, на една месингова табела, беше изписано с големи букви: КАПИТАН.До нея, на друга месингова табела беше написан като девиз -  неговия втори постулат: Извънземното, няма да пристигне, за да ти отключи вратата.Поради липса на време.Отключи я ти -  вместо него.Това и беше любимия постулат, на капитана на совалката.И още обичаше да добавя:Защото, ако реши да дойде при нас.То, какво може да направи? Освен да ни изяде! Без да иска.А ние какво можем да направим, с него? Освен, ние да го изядем! По същия начин.Красавеца, си е красавец.Човек,с нестандартна мисъл. До тези две табели,щ имаше още една. На нея беше отбелязано: " Моля, да не ме безпокоите!” Под нея имаше обикновен звънец.На него пишеше: " Недейте да звъните." Учуден, Валънтайн, без да иска завъртя копчето на звънеца.Вратата се отвори, с лек шепот. Валентин прекрачи прага й - и веднага краката му, потънаха до глезените му, в огромен, персийски килим, чиито очертания се губеха в пространството. В центъра на стаята, където беше влязъл, имаше монтиран голям глобус представляващ земното кълбо, от който се излъчваше бяло - синкава,   мека светлина.По натам в кабинета, от едната му страна, се открояваше " саркофага " , където беше положен капитана на пощенската совалка, там той се намира в състояние на постоянен -  криогенен сън, докато не бъде събуден, поради някаква причина.Капака на " саркофага " вече беше отворен.Чуваше се, как във вид на водна пара циркулира водата в " космическата баня. "За да изчака капитана да се приведе, в удобно за него състояние, втория му пилот се оттегли, до една малка, мраморна маса, с две кресла.Точно срещу него се намираше библиотека, направена от масивен дъб. В нея се съхраняваха най- различни книги; романи, енциклопедии, които бяха над три хиляди на брой, всички те бяха подвързани с естествена кожа от пор.С тях общо библиотеката тежеше повече от шест тона.Което, в условията на космоса е една екстра. Понякога Вайбъра, се чудеше какви двигатели е проектирал първия пилот, за да може всичко това да се придвижва в пространството.След малко обаче, той самия се отзова пред него: - Не е необходимо, да ми докладваш.Това вместо теб, преди малко го направи главния компютър.Осведомен съм вече за случилото се. Каза Красавеца. Пред Валантайн, стоеше командира му:ЕС фактора е подменен с нов, който е в изправност.Продължи с диалога си той.Това ще помогне на жироскопа, отново да ни върне в нормален работен режим.Което означава, че скоро ще излезем извън сферата на притегляне на Титан.И ще избегнем неминуемата преди това катастрофа. След колко време, ще се случи това? Попита го неговият подчинен.След около деветдесет минути, ще бъдем на старата си безопасна орбита, Плутон - Земята.Отвърна му капитана. Оставаха му, докато се пенсионира, още седем години.Какво представлява ЕС фактора, отново го попита Валантайн.ЕС фактора е изкуствен разум, който е неразделна част от жироскопа - и е мое изобретение.Отвърна му Красавеца. Работи на принципа, на негентропията. Което е антипод на ентропията.Продължи със своето експозе той.Ако ентропия означава състояние на абсолютен хаос.То негентропия означава пълна подреденост.И тогава се извлича максимално количество енергия.Много разчитам на ЕС фактора, като съставна част от системата на жироскопа, да ни върне към безопасна орбита, за да избегнем катастрофата.Заключи той.За да измине време, двамата си сипаха в малки чаши - коняк, запалиха и по една електронна цигара.Въздухът, вътре в помещението се изпълни с наситен мирис, от смолата на борови иглички.Валентин и капитана се бяха разбрали, по настояване на последния, посредством климатроника -  вътре, в  кабината и визуално, и като аудио ефект да се пресъздаде атмосферата, от прибоя на Атлантическия океан през лятото - около крайбрежния град Ресифе в Бразилия, където всъщност се беше родил Вайбъра. Изведнъж наоколо стана значително по-жежко, отколкото преди това.Искаш ли, докато чакаме да се измине време, за да бъде включен компютъра да ти разкажа за проекта наречен " космическа стълба ", чийто ръководител беше дъщеря ми? Попита го Красавеца.Валантайн, се съгласи охотно.
Проекта за " космическа стълба ", като начин за поведение на човечеството, в открития космос, бе създаден от дъщеря ми и нейния научен колектив, след изучаване поведението на един вид бразилска, крастава жаба в джунглата, около река Амазонка.Започна да разказва той:И знаеш ли кое е характерно, за това земноводно, поради което е избрано да бъде изучавано?  Чакам, да го чуя от теб. Отвърна му Вайбъра.Ами поради простата причина, че този биологичен вид, имал способност да се възпроизвежда, само всред изключително ограничен ареал от няколко десетки квадратни километра, на две, три блата по горното течение на Рио Негро, притока на Амазонка, и на никое друго място по света.Продължи разказа си неговия капитан.И то, заради специфичния химичен състав, на почвата там. Която оказва благоприятно въздействие, върху начина на възпроизвеждане. Постепенно, крачка след крачка, стъпка по стъпка, стъпало, подир стъпало учените, астрономи-биолози, под ръководството на дъщеря ми - по принципа на метода на алгоритъма: Проба, грешка;  Да,или Не - Създали по този начин предпоставки, размножителната система на това земноводно да се приспособи, и то да е в състояние, да се възпроизвежда и в други райони на Амазония.Сега по изкуствен начин, е разпространено далеч извън първоначалната си обител, и може фактически да се срещне по цялото горно течение на притока Рио Негро. Но се е случило, много трудно. С твърде много жертви, всред популацията на този вид.Така по аналог е бил създаден проекта, за " космическата стълба ", като единствен начин за поведениен на човечеството в космоса. Но, не това е важно! По важно е, че така загина дъщеря ми. Загина като първопроходец, на борда на деветата международна космическа станция, на деветото стъпало, на първия прототип от този проект.И това се е случило, отвъд орбитата на Плутон.Тук, няма нищо лично. Както всички останали тя е влязла в графа - частен случей. Който единствено е подвластен, на алгоритъма: Проба, грешка: Заключи тъжно той,Красавеца.
Може би в духа на казаното от него, главния компютър се включи изведнъж, и каза с театрален, спокоен глас, както гласа на говорител от телевизията, който в момента безпристрастно прави коментар на щетите, от случило се вече земетресение, от седем цяло и две - по скалата на Рихтер:Възникна нов проблем! ЕС фактора, като част от жироскопа, е бил изключен предварително, след умишлено човешко действие, следователно до двадесет минути ние всички, ще изгорим в изкуствената атмосфера на Титан.Каза с радостен глас компютъра, и завинаги се изключи.Вътре, в кабината, беше станало значително по-жежко, далеч повече, отколкото е през лятото, край бразилския град Ресифе, на брега на Антлантическия океан. “ Капитана е луд! Залъгвал ме е през цялото време, с ЕС фактора и приказката за проекта на дъщеря му за " космическата стълба ", само за да ми отвлече вниманието, докато настъпи време, да загинем накрая с него заедно! “  - помисли си бразилеца.Кажи ми истината! Какво всъщност беше ЕС фактора?! Обърна се, като за последно той, към своя командир, първия пилот.
ЕС фактора ли?! - Това сме само ние с теб, двамата! Ехидно се засмя - капитана. Човешкият фактор е това. Това е нашата воля неусетно да се измине, даденото ни от Господа време!Валентин се помъчи, да го задържи за едното рамо, за да може да го привлече към себе си.И тогава вече, да иска обяснение от него.Напразно! Красавеца се отскубна, и успя да достигне до библиотеката.Там натисна едно копче, и се скри зад една ниша, в един тайник."Нали не си въобразяваш, че през цялото това време, докато чакаме,ние с теб щяхме да търчим, и насам, и натам, и да натискане ненужно разни копчета, само с напразна надежда, да се спасим. В края, на краищата, когато не съществува друг начин, човек трябва да се е научил и да умира красиво! “ Патетично накрая, заключи той.Вайбъра повече, нито го видя, нито го чу.
     Пощенската совалка, цялата се тресеше, и скоро започна да се разпада на съставните си части. Все пак от нея успя да се отдели, една спасителна капсула. На борда й се намираше втория пилот, бразилеца.
       Диана стоеше с баба си, под големия купол, който ги отделяше от изкуствената атмосфера на Титан, и напрегнато се взираше в небето, над себе си.Калиопа, каза тя, в момента се взирам, в падаща звезда. Голяма е, и умира красиво.Така и трябва да бъде! - отвърна й Калиопа.Тя знаеше от властите, че това е совалката на Красавеца, на нейният баща.Но успя да се въздържи, да й го каже. А Диана беше, по-малката му дъщеря.По късно, на централния полигон се " приземи " капсулата.


Георги Антонов Ников

____________________________________________________________________
Разказът е изпратен до редакцията на в. „България СЕГА“ с молба за публикуване. Отпечатва се без редакторска намеса.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7