Златотърсачът от Калофер

Начална страница | Интересно | Литература | Златотърсачът от Калофер
image

Отзвука на изстрела, все още ехти над клисурата, когато водача на стадото прекосява потока и бързо се скрива зад високите скали. Харесваше му на козела да стъпва по дъното му осеяно с едри, златоносни камъни, и да си търка в тях рогата. Златотърсачът презареди карабината си, но не стреля още един път. От две години се мъчеше да улучи едрия водач, но всеки път неуспешно. Винаги го заварваше, да пие вода на това място. Засели се в клисурата, която се намираше - нагоре по склоновете на планината Апалачи, в Северна Америка, преди три лета, когато бе на двадесет години. Нарече я  - " Долината на дивите рози “, заради изобилието от див розов храст, с който обичаха най-много да се хранят дивите кози, начело с техния водач.
Коренът на младия човек бе от стар род на потомствени градинари, от град Калофер намиращ се на Балканския полуостров, далеч от тук, чак на континента Европа. Първоначалното му намерение, бе да се отдаде  на градинарство, за който занаят той притежаваше златни ръце, още по рождение. Но понеже видя, че при местните хора, най вече при местните заселници това не се котира,  започна  поне временно да се занимава с търсачество, и добив на злато; и с лов, и с риболов. Но както сам се убеди, неуспешно до момента. "Трябва сигурно да се оженя! Може би, това ще ме накара да преодолея този порочен кръг.” Мислеше си понякога младия мъж.
Извива се в кръста, тънкото тяло на младия човек, свисти във въздуха копача, здраво го държат ръцете и острата му част, се впива все по-дълбоко в каменистата почва. Множат се изкопаните дупки, стават все по-дълбоки нагоре по хълма, така, че отдалече, той прилича да е бомбардиран, от някой линеен крайцер, или от дреднаут. Като не е в състояние да открие златоносната жила, момчето, младежа, или по-скоро златотърсача от Калофер, отново ги засипва с пръст, и на тяхно място засажда вече култивирани от него рози И така, в този порядък шест дни през седмицата, с изключение на неделния ден. Тогава слиза по урвата, надолу и посещава единствения магазин в града, за да пазарува. Неусетно все по-често започна  да се застоява там, тъй като магазина се държи от едно момиче, приблизително на неговите години: Калеопа, се нарича тя. Говорят си за много неща. Той: За неговата къща на село. За воденицата им близо до нея. За трите големи зеленчукови градини, и колко трудно се обработват те. За стоте декара розови насаждения. Но повече се стреми, да разказва за неговата долина: Как вместо да открие в нея златната руда,  на хълма е започнал да насажда маслодаен розов цвят. Че в момента строи къща, която ще има стаи за повече от двама човека И когато я построи, ще я покани, тя окончателно да се настани там, за  да заживее с него. Разказва и за това, че в неговия роден край, хората не са го учили, как да се строи малка флотационна фабрика за добив  на злато, а повече са го учили, как да произвежда розово масло и как се отглеждат зеленчуци. Дълго още й говори, че е решил, ако не открие златната руда скоро ще запретне ръкави: и тъй, и тъй, като я няма нея, вместо да си губи напразно времето, ще построи розоварна, за да добива розово масло, което на борсата по цена не пада по-долу от цената на благородния метал.
Тя: Калиопа си спомня, най-вече за родния си град Бордо, в областта Нормандия, във Франция. Спомня си, за вятърната мелница и чифлика, горе -  високо на хълма, над Атлантическия океан. Разказва за лозовите им насаждения, пак там, по целия хълм. Говори за лов на сардини, в Бискайския залив през есента. И колко тогава е важно, човек да притежава хубаво, бяло вино. Но най-много обича да споменава - за ябълковите им насаждения, за люлките, които са връзвали там, през пролетта, както и за голямата стая в тяхната къща, пълна почти целогодишно - до горе, с дъхави, едри ябълка. Златотърсачът не пропуска тогава и да повтори, че в неговия роден град, хората го смятат вече за стар ерген, който никога няма да се ожени.
Като две малки бебета започна златотърсача от град Калофер, всяка неделя да пренася ябълковите фиданки до долината - и да ги засажда, най-грижливо под къщата, долу на равното място. След като, във всичко се беше приготвил: Той я покани последният път, тя да го посети. В уречения час, по скоро привечер: Като царица Нефертити, тя влезе в долината, през естествената й врата. А там, наблизо буйният поток, от една висока скала, правеше единадесет метров скок, в нещо като вир, който беше издълбан в скалите. Залязващото слънце надничаше през " вратата ", към водопада - и там имаше дъга. Тя премина през дъгата, като си мислеше: " Виждам го, много добре. Определено смятам, че дълго време ме е очаквал! " " Роклята й е прекрасна, и е над коленете й! " - каза си наум, от своя страна младият мъж. И продължи да допушва, с удоволствие лулата си.
Скоро тя се отзова, до него.
Приветствам те с добре дошла, в долината с  ябълковата градина! - приветливо й се усмихна той. Виждам как си се постарал, Джордж- върна му  усмивката тя. Но мисля, че двамата по-скоро е необходимо, да я наречем: " Долината на козела със златните рога! " Тя посочи, с ръката си, водача на стадото, който беше нагазил в потока, тук, пред тях, при вилата. Рогата му изцяло, бяха в наситен червен цвят.
Джордж само я прегърна, през кръста. След това я въведе вътре - и започна да й показва новата уредба.
Козелът също се усмихваше, но по негов начин.

Георги Антонов






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7