Планината на Сали

image

Разказ притча. Метафора на човешкия живот.

Кредо: Много често се говори: "Реката, реката е най-значимата метафора на човешкия живот. Сега, въобще и за вечни времена. " Но досега никой още не е чул, да е написана притчата по този повод. За реката.
Следователно - разказа "Планината на Сали" също може да се възприеме, като метафора на човешкия живот. Още повече, че е написан точно като притча, като метафора на човешкия живот. Тук говорим вече за планината, като метафора.



1.Дом за възрастни хора насред планината.
    Тази сутрин аристократа Христо беше, както винаги свеж и наклонен като кулата в Пиза - все пак беше на осемдесет и седем години. Той седна на леглото срещу мен и каза: Качамак, качамак, днеска има - утре пак. За закуска, ще има качамак и това е поверителна информация. Знаем го само ние двамата и Данчето - управителя на дома за възрастни хора.
Дядо Христо беше много слаб и кльощав старец, въпреки че е невероятно лаком. Преди три дни мина покрай мен само по долни гащи и тогава видях през ребрата му ,че прозореца отсреща е отворен. Беше люта зима, отидох и го затворих здраво този прозорец. Сега го попитах: С истинско масло ли ще бъде, или с маргарин?
С маргарин ще бъде. Ти знаеш ли, къде бях преди малко? На втория етаж бях,при парализираните. Ей сега, се връщам оттам.
Е, какво ново има на втория етаж? - го попитах.
Бях първо в стаята на Бубата. Нали я познаваш тази бабка миньонче? Е, как да не я познавам?!Като едно време живеех в нейната стая. След това Данчето (собственика на дома)ме свали от втория на първия етаж. Това тя го направи така: Най-напред престана да ме храна с лъжица. След това започна да поставя закуската ми в другия край на стаята - за да е по-далеч от леглото ми. Накрая взе, че сервира вечерята в трапезарията на първия етаж. Проходих, за една пуста лакомия!
Същото тя го направи и с мен. Но с петдесет грама ракия, разредена три към едно с вода - тъжно каза дядо Христо.
Попитах го: С черните вдовишки ръкавици, над лакътя ли беше Бубата? С тях беше! А това означава, че в момента не се чеше по главата, подстригана за това с нула номер. След това се отбих при Нонка. И нея я познаваш - продължи бай Христо. Бяха я поставили в инвалидна количка и тя стоеше в нея по средата на стаята си.
Е, и поиска ли вода? Поиска, разбира се. Каза: Вода, дайте ми вода.
Възкликнах: Как може Нонка да иска вода по такъв начин! Без никакви чувства. Тя иска вода така, че все едно казва: Добър ден. Или: Днес е петък. Не знае да иска! За това сега живее в дом за възрастни хора, и то на втория етаж, при парализираните. Попитах го: Да си видял някой роднина, да е дошъл на свиждане? Не съм! - отвърна той, свали вълнената шапка от главата си и започна да я мачка с дългите си, кльощави пръсти.
Тук, в дома за възрастни хора се губи енергия. Тя изтича в отвъдното пространство. Поради това,за да я съхраним, всички носим на главата си вълнени шапки. Дядо Христо продължи да разказва: Накрая се отбих в стаята на дядо Ангел, Вечният Ангел. Както винаги той спеше. Все спи. Ако се събуди, това е събитие.
Прекъснах го: Дядо Ангел е на деветдесет и пет години, и през целият си живот е продавал цветя. Поради, което ще живее вечно. Будим го само около празниците: Бъдни вечер, Великден, на рождения му ден, и за Нова година. Тогава от управата го изнасят на един стол и го поставят да е по-близо до елхата, като празнична играчка. Навярно така древните евреи са носели своя свещен Кивот. Последния път, за рождения му ден го събудихме и му казахме: Дядо, Ангеле! Kажи ху, духни тази свещичка. А той какво направи: Каза едно, хау и тя въобще не угасна. Пламъка остана, все така прав и гладък. Ако някой се е превърнал в Светия Дух, това е само дядо Ангел, Вечният Ангел.
Всъщност ,дали и Христо аристократа, не се беше превърнал в Свети Дух. На всички беше известен с "вампирските си дни и нощи". Те траеха цели три дни. Тогава всички кварцови часовници, в дома за възрастни хора спираха внезапно, от само себе си. При последната му "проява" Миладинка, младото туркинче, което прислужваше в дома влезе в стаята ми и каза: И електронните часовници в трапезарията спряха! Добре,че работят мобилните телефони. В какво се състояха те.
Преди два месеца се събудих от ужасен шум. Цялото му легло се тресеше, а с него и стаята. И аз го чух, как реди ужасни проклятия, на неразбираем за мен език.
Стана, отиде до вратата и включи лампата. Кварцовият часовник на стената показваше дванадесет часа, без петнайсет минути.
"Малко преди полунощ е!" - казах си на ум. След това се качи на един стол и с гола ръка отвинти крушката от тавана. Ей - така, както се беше нагорещила. Настъпи абсолютна тъмнина. "Мрак и пълна безнадеждност" - помислих си. За да ми направи впечатление, или за да ме уплаши, Христо аристократа започна да пълзи по пода, като рак отшелник, или по-скоро пълзеше като пират, който е посечен със сабя три пъти. Беше свалил вълнената шапка и около главата си беше навил една хавлиена кърпа. По този начин се приближи до прозореца и само с едно движение на костеливата си и силна ръка свали тежките завеси, заедно с корниза. Влачейки корниза със завесите след себе си, тръгна да пълзи към мен, като мърмореше с дрезгав глас: Аз съм рибарят, ловец излязъл в открито море с лодката си, за лов на месо! "Боже, Господи! Помогни ми, Господи." - мислех си непрекъснато. И се кръстех. Ей така, с три пръста! Приближи се до мен и продължи с дрезгав глас.- Аз съм рибарят, ловец!, излязъл на лов. - Ето ти месо! Нали през целият си съзнателен живот, си искал все месо и мръвки. Ето ти месо !Сто кила месо. И метна връз мен корниза със завесата, като рибарска мрежа. Помъчих се да спася будилника, който стоеше на шкафчето ми, но той падна на пода и се разби на много парчета. "Вампирските дни и нощи" на Христо бушуваха с пълна сила(на следващият ден с Данчето се помъчихме да преместим стрелките на стенния часовник, за да го сверим, но клещите се счупиха в ръцете й. Той така и не тръгна. Но това вече не й прави впечатление.)
Накрая той се добра до леглото си, просна се в него и заспа като къпан. И така цели три дни. Когато се събуди на четвъртия ден, всички часовници тръгнаха от само себе си.
И сега седеше срещу мен, усмихваше се с характерната си порцеланова усмивка и изглеждаме да е хрисим, като агне. Същата сутрин, след като се събудих по-рано от всички видях, че на пода има някакви сакрални рисунки. Там видях отчетливо крилото на птица. До него самата птица, но без едно крило - навярно гълъб. Виждаха се очертани контурите на котка в цял ръст, която се мъчеше да хване птицата. И това не беше нарисувани, ей-така - а навярно с огън, или горещ въглен. Дървото беше изгоряло и вдлъбнато. Казах си тогава: Дали живота е въобще това, което виждаме, или пък си въобразяваме, че го виждаме? Дали живота има онази страна, когато Господ е високо на небето и тогава самия Сатана има пръст в земите ни дела?!
Дядо Христо не беше известен само с "вампирските си дни и нощи". Той притежаваше и други умения.
Веднъж се приближи до мен и ми каза: Искаш ли да те науча, как се ловят мухи. Искаш ли да те науча на нещо, което е практично? В момента скучаех и казах: Да, искам! Тогава двамата излязохме на двора и отидохме до една маса под чардака. На нея бяха кацнали четири мухи. Той ги посочи и ми рече. Какво виждаш!
Четири мухи виждам! - отвърнах му. Трите са войници. А четвъртата е техният генерал. Тя е по-голяма и винаги стои встрани. Войниците я хранят, а техния началник ги пази. Хванеш ли го обаче него. Лесно ще уловиш и останалите мухи. Това става така. И той с лекота, с костеливата си ръка улови генерала. Много по-лесно улови и останалите мухи войници. Продължи с лекцията си .Мухи се ловят из ниско,  но не от високо. И винаги се ловят, когато са с гръб към теб.  Ето така:И той с лекота улови още две мухи, войници .Разбира се, това за ежедневния живот беше практично, но не можех да го усвоя бързо понеже живеех в дома от три месеца, а той от повече от три години.

Следва продължение

Георги Антонов






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7