ВСЕКИ КРАЙ Е НОВО НАЧАЛО

Начална страница | Интересно | Литература | ВСЕКИ КРАЙ Е НОВО НАЧАЛО
image


Отначало всичко беше наред. Или поне така си мислеше Ърли. Накрая разбра, че е било привидно. Любовта, целувките, всичките надежди. И съжаля¬ваше, питайки се с какво е заслужил подобно държание. Знаеше, че не е красавец, не бе богат, не караше хубава кола, но задоволяваше всичките ѝ капризи. Все по-често посягаше към бутилката, а понякога и към револвера на баща си. Идеята за самоубийство го спохождаше само когато беше пиян. Инак си казваше, че всичко е наред, но несъзнателно продължаваше да мисли за нея, питайки се къде е и с кого е сега. Това не го интере¬суваше. Само глупаците живеят с миналото си, без да продължават напред. Казваше си, че е забравил Шели, но я сънуваше често – тогава, когато бе негова и я имаше цялата. Обичаше я, а тя отвръщаше на чувствата му. Даваше ѝ всичко, каквото поиска. Не беше богат, но все намираше пари за нея. Ходеха на кино всеки четвъртък, на бейзболни мачове по един път в месеца, забавляваха се, смееха се, обичаха се и всичко това е било една лъжа. Тя не го е обичала. Имала си е друг. Затова понякога не му се обаждаше цели три дни, а друг път беше с него.
Винаги, когато се замислеше за нея, искаше да я открие и да я убие. Никога през живота си не бе удрял момиче, но щеше да го направи. Не се боеше да убие човек, след
което да се самоубие. Но животът е красив и без жените. Самото съществуване осмисля всичко. Диханието, въз¬можността да сме живи и най-вече здрави е безценно.
Любовта е преходна. За някои хора не съществува такова нещо като любов. Бавно и постепенно Ърли се превръщаше в невярващ, но въпреки това продължа¬ваше да обича с цялото си сърце момичето, което го изо¬стави и отиде при богаташа. Не всичко е пари. В днешно време само смъртта не е подкупна.
Затова щеше да я убие.

2.

– Обичам те! – каза му, а гласът ѝ погали ушите му.
Космите по врата му настръхнаха. Целуна я – страстно, и пак се почувства по онзи странен начин. Знаеше, че я има и че е само негова. Това му стигаше. Не искаше нищо повече от живота.
– Аз също те обичам, Шели!
В дни като този тя му обръщаше внимание. Есента бе любимият сезон и на двамата. Тогава тя беше с него, обичаше го. През зимата ставаше малко сприхава, лесно се сърдеше, но пак го обичаше. През пролетта бе недос¬тъпна, а през лятото – почти не му говореше. Въпреки това връзката им продължаваше вече две години.
Всичко започна през 2012. Тогава той я видя сама, в магазин за дрехи, и я обикна. Светлото ѝ лице, голе¬мите ѝ очи, слабото ѝ тяло – всичко в нея му харесваше. Имаше и нещо друго, което не успя да опише с думи. Бяха много чувства – всички до едно красиви, а думата, която най-точно ги описва, е любов. 364 • ИВО ХРИСТОВ
Съдбата ги срещна 5 месеца по-късно и тогава той я заговори. До ден днешен се питаше дали е постъпил правилно? Може би. Как само му се искаше да върне времето назад, поне с няколко месеца, за да усети мириз¬мата на косите ѝ, да я целуне…
– Слушаш ли ме?
– Разбира се! – не бе чул нито дума от казаното, едва сега започваше да слуша.
– Да отидем някъде – сами.
Разбира се, че ще сме сами, скъпа моя!
– Добре.
Значи няма да е в киното – каза си. В себе си имаше не повече от двеста долара.
Мечтите винаги се разминават с реалността.
Шели и Ърли отидоха в изискан ресторант, където платиха 75 долара, след което се прибраха. Не бяха сами, както искаше тя, но онова чувство не напусна Ърли през цялото време. Тогава се радваше, казвайки си, че нищо не е в състояние да ги раздели. Но ако животът ти се стори прекалено хубаво, това обезателно е знак, че нещо лошо ще се случи.
А лошото дойде. Бързо, неочаквано – както винаги. Като неканен гост, който не тропа на вратата, а направо влиза. Ърли се питаше възможно ли е всичко, градено месеци наред, да се срути в един миг? Не можеше да отрече очевадното – момичето, което толкова много обичаше, го напусна, за да отиде при друг. Парите не са всичко. Поне не и за него. Лошото е, че в днешно време дори и любовта има цена. Повечето жени – също. А нещо, което има цена, на практика е евтино.
Вечерта заспаха бързо. Тя беше в обятията му. Топлото ѝ тяло му подсказваше, че случващото се не е
сън. Тогава не вярваше, че нещо лошо може да се случи.
Месец по-късно тя си отиде. И никога повече не се върна.

3.

Седеше на канапето вкъщи. Беше сам. Самотата започваше да му харесва. Тъмнината – също. Надяваше се, че вечният, непрогледен мрак, за който мечтае, ще дойде скоро. Това зависеше от него. Не се страхуваше да умре. На масичката имаше чаша с уиски и 45-калибров револвер, с който смяташе да пръсне мозъка си. Малко по-късно. Не днес, не и преди да е наранил нея. Онова Обичам те! не излизаше от главата му. През цялото време го е лъгала. А тогава беше негово вдъхновение. Любовта е канибал с остро зрение.
Откъде ли идваха тези мисли в главата му? Какво се случваше с него? Дали наистина щеше да се самоу¬бие заради едно момиче? Из света има толкова МНОГО момичета, някои от които биха му харесали. Можеше да си намери приятелка бързо, но надали някога щеше да забрави Шели. А не искаше да живее със старите си спомни, които всеки ден го измъчваха. Питаше се: ако се самоубие, дали спомените ще останат с него и след смъртта? Какъв ад е животът и колко лоши са хората.
Включи телевизора и се заслуша в новините. Понякога спираше да мисли за нея, но през повечето време, когато самотата бе силна, в мислите му бе тя, в прегръдките на някой друг.
Прекарваше безсънните си нощи, седнал зад бюрото с чаша или бутилка в ръка. Понякога чашата му се стру¬
ваше твърде малка, затова пиеше направо от бутилката. Друг път правеше напразни опити да съчини стихотво¬рение, но не му се получаваше. Връщаше се назад и си спомняше колко лесно му бе това преди два месеца. Може би някой ден, под въздействието на алкохола, щеше да се самоубие, но дори и в най-тежките си нощи знаеше какво иска да направи с Шели. Тя не заслужа¬ваше да живее!
Днес заспа в 5 сутринта. Вече не учеше и не рабо¬теше. Животът му бе загубил смисъла си. Не му бяха нужни пари. Чувстваше се зле, но все по-често си каз¬ваше, че е време да си отмъсти. Още малко! – повта¬ряше си всеки път и постягаше към бутилката. Пиеше от ранни зори (понякога се събуждаше следобед), та чак до вечерта, но дори и така не можеше да забрави образа ѝ. Представяше си как кръвта ще облее ръцете му, след като пререже гърлото ѝ с острия бръснач.
Понякога си казваше, че си струва да живее, но не и по този начин. Време бе да намери новата си любов, но вътрешно знаеше, че такава няма. Трудно забравяше ста¬рите неща, а Шели лесно свикваше с новите. Живееше с малка надежда, че някой ще му помогне да се измъкне от черната дупка, в която бе попаднал само заради едно момиче.
Повтори си горе записаните неща още няколко пъти и захвърли бутилката в коша. Наспа се добре. След това вечеря. Облече се и излезе в 1 сутринта. Взе със себе си само бръснача. Друго не му трябваше. Качи се в таксито и потегли. Каза на шофьора да го остави две преки по-надолу от мястото, на което живееше Шели.
Купи си един пакет цигари и продължи пеш. Краката му леко трепереха. Усещаше, че и този път няма да се справи.
Бе идвал тук повече от десет пъти с идеята да я убие.
В 3 часа си тръгна, без да е направил каквото и да било. Прибра се и плака дълго, без да знае защо.
След това взе револвера на баща си.

4.

Утрото дойде бавно. Ърли не можа да се успокои дълго време. В 7 часа сутринта задряма. Събуди се в 9, закуси, след което гледа телевизия. Беше толкова самотен, че за момент наистина му се прииска да се самоубие, само че не го направи. Усещаше, че нещо хубаво ще се случи скоро, въпреки че не вярваше в чудеса. Искаше човек до себе си – само така щеше да се почувства малко по-добре.
Вечерта дойде бързо и той отново излезе. Този път не с мисълта за убийство. Купи си пакет цигари и в деноно¬щия магазин се запозна с красиво, 21-годишно момиче. Името ѝ бе Клариса. Хареса му, за момент наистина забрави за Шели.
Размениха си телефонните номера и той излезе.
Две години по-късно се сгоди за Клариса. Още щом я видя, онова чувство се завърна у него.
Спомни си как Шели му повтаряше, че го обича.
И той я обичаше. Затова няколко месеца след раздя¬лата им я уби.
Два дни по-късно се чу с Клариса и си говориха дълго. Уреди си среща с нея и се убеди, че миналата вечер тя не е говорила под действието на алкохол. Всичко беше истина. Ърли щеше да се почувства поне за малко човек. Заслужаваше го! Питаше се дали ще е удачно да разкаже на новата си приятелка за случилото се. Тя все още не
му бе приятелка, но имаше време.
Преди срещата им се обръсна, облече си най-хуба¬вите дрехи и излезе. Не беше богаташ, но взе в себе си 300 долара. Не биваше да се излага още на първата среща.
Все още не бе разбрал, че ако Клариса се е родила, за да се сгоди за него, каквато и да била грешка не би могла да ги раздели. Не всички момичета са като Шели, чийто образ все повече избледняваше в ума му.

5.

Всичко беше повече от прекрасно. Навън беше топло. Пролет, в която Шели рядко щеше да говори с него. За разлика от нея, Клариса се държа много добре. Беше слаба, с лешниково кафява коса, спускаща се по раме¬нете ѝ. Отиваше ѝ. Всичко в нея бе повече от красиво. Ърли не бе хлапе, но малко преди да я целуне, краката му започнаха да треперят, а по време на страстната им целувка настръхна. Говориха си, седнали на пейка, до 2 часа сутринта, след което се разделиха.
Два дни по-късно се видяха отново. Срещите им продължиха и по едно време Ърли си помисли, че тя не изпитва сериозни чувства към него, но грешеше. Връзката им вървеше повече от добре. Заживяха заедно 9 месеца след първата си среща. Времето минаваше тол¬кова бързо. Ърли отново се върна към предишния си начин на живот. Учеше и работеше, за да изкарва пари. Клариса не бе като Шели – за нея парите не бяха най-важното. Тя беше наистина различна.
И негова.

6.

Шели се раздели с богатия си приятел и не след дълго беше убита. Никой, освен родителите ѝ, не тъгува за нея. Малко хора помнеха за връзката между нея и Ърли. Власите предполагаха, че това е дело на богатия ѝ при¬ятел, но след като не откриха каквито и да било улики, спряха с догадките. Защо така се е случило? – питаха се някои, а отговорът бе: Защото така е трябвало да стане.
Клариса беше красива, а момчето, което допреди година искаше да се самоубие, все по често се питаше защо е било толкова глупаво? Любовта променя хората и мисленото им. Променя и начина ни на живот. Онова чувство не спи¬раше да го преследва, не го напускаше. С радост можеше да каже, че никога не е бил толкова щастлив. Все по-рядко си спомняше за Шели и последния път, в който я бе видял. Колко много кръв бе изтекла от прерязаното ѝ гърло. След това зарови трупа в гората. Както и очакваше – не бе оста¬вил каквито и да е следи след себе си.
Един въпрос обаче не спираше да го мъчи и до ден днешен. Ако не я бе убил, дали тя щеше да се върне при него?
На някои въпроси човек никога не открива отговора. Може би така е по-добре.
Междувременно отново започна да пише стихове. Сега бе по-уверен в себе си. От малък пишеше, но не издаваше. Знаеше, че написаното се отнася само за един конкретен човек. Всичките му усилия биваха възнагра¬дени от Клариса, която го обичаше ужасно много.
Един ден може би щеше да им се роди дете и ако е момиче, обезателно щеше да го кръсти Шели.

7.

Пет месеца по-късно се сгодиха, а седмица след това се ожениха. Живееха щастливо, но от дете Ърли знаеше, че ако всичко е красиво, съвсем скоро нещо ще се раз¬вали. Така и стана. Започна да го измъчва главоболие, което не спираше. Нощем ставаше, гледаше телевизия, а когато навън бе топло, се разхождаше. Уви, и това не помогна. Странни мисли се въртяха в главата му. Питаше се защо е убил Шели? Иска ли да е с нея? Сбъркал ли е, като се ожени за Клариса?
Не беше сбъркал и знаеше това много добре. Обаче искаше да убива. Онази топлина, която усещаше в себе си, се наричаше злоба. Беше бесен на момичетата. На онази, заради която бе страдал толкова много време. Навярно има много като нея и него по света. Те, всички до една, заслужават да умрат.
Бе готов да убие, ако така болката в главата му щеше да мине. Едва вечер излезе сам, с бръснача. Търсеше плячка. Бе казал на съпругата си, че има работа в града и няма да се прибра един ден. Тя го разбра, въпреки че не му повярва. Може би си мислеше, че ще ѝ изневери. Жени – винаги са несигурни, а когато са притеснени, не знаят какво правят.
Навън валеше дъжд, който се превърна в порой. Намокри го до кости. Изпитваше жажда за кръв – човешка, на момиче като Шели, което се е родило, за да разочарова. Мразеше ги. Обичаше само своята съпруга, макар понякога да изпитваше злоба и към нея. Надяваше се, че няма да я убие. Засега се въздържаше.
Има толкова много момичета – и жени – по света, които
заслужават да умрат. Жените са по-опасни от наркотика и заредения револвер на баща му, но не можеше да живее без Клариса. Тя запълваше празнотата у него. Караше го да изпитва онова чувство, което не може да се опише с думи. Всичко това, сведено в едно, означава любов. А той се пре¬връщаше в безчувствен звяр заради постъпката на Шели и днес щеше да убие невинно (а може би не) момиче. Идеята му харесваше. Ако се справеше като миналия път – без никакви следи, Клариса нямаше да заподозре нищо. Разбира се, че не бива да разбира, но знае ли човек, поня¬кога шестото чувство на жените е силно.
Пороят не се укротяваше, но и Ърли не се отказа. Не и сега, когато повече от всичко искаше да отмъсти за нараненото си сърце. Да си отмъсти – на кого? Не зна¬еше. На някое момиче или жена, която не познаваше. На невинен човек, който не му бе сторил нищо.
Бавно се превръщаше в убиец, без да го знае. Както преди не бе усетил, че се превръща в алкохолик. Но сегашното му чувство бе много по-различно. От алко¬хола се отказа, и то без никакъв проблем. Идеята за мъст бе много по-силна. Знаеше, че някъде по света има двой¬ник на Шели. Момиче, което и досега обичаше с цялото си сърце, но в същото време я мразеше. Беше странен човек, който не знае какво иска. Но сега знаеше.
Повече от всичко на света искаше да убие.
И го направи. Уби много невинни момичета.

8.

Събуди се, легнал на мократа трева. По ризата и пан¬талона му имаше кръв. Огледа се. Беше леко замаян, не
помнеше какво е направил и къде е. Спомените един по един започнаха да се връщат. Бе убил сервитьорка, на средна възраст. Тялото, къде беше то? Огледа се, но не видя нищо. Нима не го бе скрил? Не помнеше да е пил, но, за Бога, защо не помнеше нищо? Странно. Никога не се бе чувствал по този начин. Човек всеки ден изпитва нови чувства. Помнеше, че през нощта беше бесен на Шели. Затова, че го е изоставила само заради прокле¬тите пари. Можеше да стане богат, но това, което имаше, бе достатъчно.
Стана, занасяйки се. Краката не го държаха. Още един признак, че е пил, но не бе. В устата си нямаше лош вкус на евтино уиски или водка. Слънцето грееше ярко. Въпреки това на Ърли му бе студено. Колко ли време бе спал тук, на поляната? Може би няколко часа. Достатъчно, за да му се схване гърбът от студената, напоена с вода почва.
Смътно си спомняше, че бе казал на Клариса, че ще се прибере по обяд, а сега не знаеше колко е часът. Излезе на пътя, по който имаше диря кръв. Прилоша му. Нима наистина бе убил човек? Да, но не помнеше как. Още по-добре. Не искаше да знае колко жесток е бил нощес.
Намираше се на два километра от дома си. Колата му бе спряна на 100 метра оттук. Умна постъпка. Значи е мислил, и то не малко. Не искаше полицаите да потропат на вратата у дома и да сложат белезниците на китките му. Какво ли щеше да си каже тогава Клариса? Питаше се дали ще го изостави, ако разбере какъв е всъщност. А какъв беше? Убиец на млади момичета? Или на жени? На такива, които имат за цел да се възползват от парите на някого, да се продават, да се забавляват и да живеят напразно. В живота си човек трябва да се стреми да даде
колкото се може повече от себе си. За успеха и парите се иска много работа, а на тях не им се работи.
Качи се в колата. Не знаеше какво ще каже на съпру¬гата си за кръвта по ризата и панталона си. Облече сакото си, като така си мислеше, че е прикрил по-голямата част от кръвта. Ще ѝ кажа, че съм прегазил лисица! – поми¬сли си и му досмеша.
Обаче бе убил жена. Невинна жена.

9.

Прибра се в 11,30 часа. Малко по-рано, но почти навреме. Поздрави съпругата си, след което влезе в банята. Съблече се. Напъха дрехите в пералнята и я включи на 90 градуса. След час нямаше да има и следа от кръв.
Опитваше да възпроизведе случилото се, но не пом¬неше нищо. Не знаеше и дали иска да си спомня. Знаеше, че е постъпил жестоко. Помнеше само женско голо тяло. Бе я изнасилил, но не знаеше – жива или мъртва, след което бе заровил тялото ѝ, но не помнеше къде. Ако е била мъртва, ми се е дала доброволно – каза си и се усмихна. Чувстваше се като звяр, който в момента е сит и не иска да убива. Не след дълго обаче апетитът на този звяр щеше да се събуди, а единствената жена наоколо беше Клариса. Онази, която лудо обичаше. Съпругата му. Жената, която не след дълго щеше да му роди син.
Върна се година и половина назад. Тогава, когато си мислеше, че с Шели ще прекара старините си. По-късно я уби, без да го иска. Просто го направи, защото я мра¬зеше. Заради всичката болка, която му бе причинила;
заради онези нощи, в които не можеше да спи, казвайки си, че ще е по-добре да умре. Сега се радваше, че не използва револвера на баща си.
По-късно Клариса го разпитва надълго и нашироко къде е бил. Излъга я, въпреки че не искаше. Нямаше друг избор. Не биваше да ѝ казва какво е сторил. Знаеше, че рано или късно тя ще разбере, но не и днес. Молеше се ченгетата да не дойдат. Тогава щеше да се принуди да ѝ разкаже пред тях какво е сторил. Колко ли години щяха да му дадат? В Ню Хемпшир доживотната присъда е 35 или 40. Двадесет години без право на замяна. Лошо. Щеше да прекара живота си, затворен в килия.
Обядва и заспа. Чувстваше се много изморен, но все още не си спомняше какво е направил. Никога не си спомни, въпреки че уби още много хора. Правеше всичко това в името на доброто.

10.

Месец по-късно разбра, че ще става баща. Не знаеше дали иска да е момиче. Ако е, ще се казва Шели. Бе си говорил затова с Клариса и тя бе на мнението, че ако иска да забрави даден човек, ще му се наложи да спре да мисли за него. Ърли знаеше, че е права, но Шели бе мъртва. За радост! – казваше си всеки ден, иначе щеше да я вижда. Светът е твърде малък, за да спре влюбен мъж да намери момичето, което някога е обичал (и все още обича) и да си отмъсти затова, че го е изоставила заради пустите пари.
Парите са всичко и нищо – казваше си – точно като любовта.
Детето се роди в осмия месец. Беше момче. И по-добре! – каза си. Изпитваше злоба към жените. Обичаше само Клариса. Тя бе негова.
Ърли вече не бе малкото хлапе, което обича да ходи на кино. Работеше като счетоводител и изкарваше що-годе добри пари. Достатъчно, за да живеят добре. Съпругата му се грижеше за детето. Много пъти той ѝ предложи да потърсят детегледачка, но тя отказа. Не заради заплаща¬нето, просто им нямала доверие. Права беше.
Ако една жена (или момиче) се опитва да се направи на красива, няма да се получи. Ако човек бъде себе си, няма начин да не е красив. А тя правеше точно това. Той я харесваше такава, каквато е, и не искаше да се про¬меня. Дори и когато чудовището в него беше гладно, Ърли не ѝ желаеше злото. Обичаше и нея, и сина им, който кръстиха Бен. И досега твърдеше, че Бен е име на чернокож старец, но дори и децата един ден стават възрастни, ако имат възможността да живеят толкова. Защото психопатите като Ърли стават все повече.
Тази нощ той уби. Вече не помнеше за кой път.

11.

Години по-късно се връщаше, спомняйки си всичко това. Най-хубавият му спомен бе първата му среща с Клариса. Тя го караше да се чувства мъж, дори и сега, когато вече бе на 38, а синът им – на 10. Все още си отмъщаваше, и то безнаказано. Питаше се дали има късмет, или е много умен? Може би второто. По негови сметки бе отнел над 30 живота. На невинни жени? Не, разбира се. Няма напълно невинни жени. Само децата 376
са невинни. Любовта му към Клариса бе все тъй силна, а онова чувство не си отиде. Може би то го караше да се чувства мъж.
Синът им приличаше на него. Надяваше се, че няма да бъде разочарован от някое момиче. Още бе рано да мисли за това, но времето лети неусетно. Спомняше си, когато бе на 10 – сякаш беше вчера. И сега не знаеше да съжалява ли за случилото се оттогава досега. Със сигурност не се радваше, но и не съжаляваше. За нещо минало не бива да се съжалява. Важното бе, че намери любовта на живота си и сега живееше добре.
Спомняше си за Шели всеки път, когато видеше млада двойка. Знаеше, че в края на всяка връзка един от двамата е разочарован. В повечето пъти това е момичето, но при него не бе така. Все по-рядко спомените за нея го спохождаха, но миризмата на косите ѝ и до ден днешен го изпълваше с обич. Космите по врата му настръхваха. Не можеше да сравни Клариса с нея. Обичаше съпру¬гата си повече от всичко и знаеше, че с нея ще прекара старините си.
Роди им се още едно дете. По ирония на съдбата и то беше момче. По-добре! – благославяше той.
На Коледа уби 16-годишно момиче и за първи път бе на себе си, докато я намушкваше в стомаха с острия си бръснач. Скри тялото в гаража, след което го зарови в двора. Харесваше му мисълта, че дворът му е пълен с трупове. За него убийството беше хармония. Бе запазил още едно място – последното в големия им двор.
Мястото на Клариса.

Автор: Иво Христов






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7