За светлината, която извира от сърцето

Начална страница | Интересно | Литература | За светлината, която извира от сърцето
image

В неделя, на 24 февруари, от 16 часа, в център „Магура“ Салон за българска култура и духовност организира среща-разговор на почитателите на театралното изкуство с актьора Златомир Молдовански. Много от присъстващите вече го познаваха от гостуванията му в Чикаго със спектаклите „Допустимо ли е?“ и „Няма ток за електрическия стол“. Първият – по разкази на писателя-хуморист Чудомир и класика на българската литература Елин Пелин, а вторият – по драматургия на Александър Секулов - бе неговия режисьорски дебют. Но на тази среща присъстващите наистина успяха да разберат защо Златомир Молдовански завинаги остава в плен на магията на театъра. Имаше възможност да се проследи професионалното му израстване – от детския музикален театър в Пловдив до сценичните подиуми на Америка и Канада. Не случайно в едно интервю той казва, че е „горд пловдивчанин“, защото този красив и древен град му е дал много. Организаторите на срещата бяха подготвили снимков материал с негови участия през годините в различни театрални постановки. С особено умиление и хубаво чувство Златомир се върна назад в годините и си припомни първите стъпки. За присъстващите беше интересно да видят на снимките малкото момче и да го сравнят с изградения актьор, който стоеше пред тях. Гледайки по-нататък различните кадри, той като че пресъздаваше всеки герой и се превъплъщаваше във всяка роля. Разказваше подробности от сюжета, спомняше си комични ситуации (падане от сцената в публиката, спиране на електричеството по време на представление) и случаи, в които му се е налагало да импровизира, даваше подробна информация на български език, с безупречен стил. Споделяше естествено и откровено нещата, така както ги усеща. Говореше и за преподавателската си дейност по методиката на Демидов в университета на Синсинати, Щатския университет на Флорида и „Нов колеж“ във Флорида, която преподават само двама души в САЩ. Сподели, че изпитва особено удовлетворение, че може да научи младите си колеги на това, което знае.
На снимковия материал имаше и няколко негови участия в кинопродукции и разбира се, един от въпросите беше къде се чувства по добре – на сцената или на снимачната площадка, къде по-добре изразява себе си - в тишината на залата или с ефекта от снимките. Отговори съвсем откровено, че макар и да не отказва покана за филм, който е в пъти по-добре заплатен, предпочита театъра. И някак си цялото му същество го показваше. Макар и доста млад да е изиграл Шекспиров герой, както на всеки актьор, и неговата цел е да се превъплъти в Хамлет. Но истинската му мечта е да бъде в ролята на Яго, която той смята за много по-голямо предизвикателство.
Направи ни впечатление изключителната му информираност и ерудиция и в същото време толкова непринуденото му поведение. Имаше нещо магнетично в начина, по който привлича хората. Създаде се много приятна обстановка, в която имаше възможност да се води разговор, задаваха се въпроси, породени спонтанно, на които той отговаряше с удоволствие. Салонът беше наситен с изкуство, а във въздуха витаеше енергията на нещо магично, което се пораждаше от взаимното доверие, искреност, споделяне...
Седях и наблюдавах този енергичен млад човек и все по-ясно осъзнавах как любовта към театъра и силата на изкуството може да дава криле. Тази Любов и Светлина идваха от сърцето му и озаряваха цялата му душа. Но имаше и нещо друго. А това беше умението му да я раздава на хората, на тези, които са около него. Всъщност това е истинската магия, с която не всеки е благословен. Защото тази любов се връща отново при него и колкото повече дава, толкова повече получава. Независимо дали е в изкуството или в живота.
Макар и да е роден в Пловдив, Златомир пристига в САЩ, когато е 14-годишен. Образованието му е американско, агентите му са американци, а почти всички роли, които е изиграл, са били на английски език. Душата му обаче е, и си остава, българска. Осъзнал е, че трябва доколкото можем, да носим българското в себе си, но да не го крием или пазим само за нас. Той казва: „Уверен съм, че „кореняците“ гледат с интерес на това, което имаме като народ и култура и му се възхищават. Само и ние, българите, трябва гордо и коректно да го представяме, както и винаги да сме готови да научим нещо от другите. Имаме толкова много, с което да се гордеем. Дано всеки българин вярва в това“.  Може би затова с такава лекота и непринуденост се чувства еднакво добре и сред американска и сред българска публика. Навярно това е причината и за стартиране на новия му театрален проект, съвместно с българския културен център „Магура“, който предвижда годишно поне един от спектаклите, които поставят, да бъде на български драматург. Най-искрени пожелания за успех на съвместния проект, защото българската културна общност извън родината ни, има нужда от това.   
Срещата завърши с два монолога от Шекспир, единия от които на български език. Беше изключително вълнуващо, защото това бе подаръкът от Златомир за нас - българските му почитатели – специално подготвен и репетиран, защото досега всичките му роли са били на английски език. Гениалният превод на Валери Петров, безупречният български на Златомир и, разбира се, талантът му, наистина ни накараха да се почувстваме в плен на това вечно изкуство.

Снежана Галчева –
Председател на Салон  за българска култура и духовност – Чикаго

в. „България СЕГА“                   
  






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7