Разказ от книжката „Ум народен, благороден“ на Панчо Недев

Начална страница | Интересно | Литература | Разказ от книжката „Ум народен, благороден“ на Панчо Недев
image

ПАНЧО   НЕДЕВ  (1937) е от  старото поколение варненски писатели, които започнаха  своя творчески път през 60-те години на м.в. Завършил е Учителския институт- Варна (1956 г), СУ „Св. Климент Охридски” – българска филология и задочно журналистика. Бил е редактор в Радио Варна, моряк от плавсъстава на БМФ , учител и директор на  Основните  училища в камчийските села Дъбравино и Гроздево. По-голямата част от трудовия си стаж отработва като редактор и главен редактор на ведомствени печатни издания. Член е на първото Дружество на варненските писатели почти от  неговото основаване, от 1976 година. Печата в централни и местни издания, издал е 36  книги, като автор и съавтор, между които най-сериозното му творческо постижение е трилогията „Луда Камчия”, „Къща на кръстопът” – роман, „С нашенци по света” – народопсихологическо изследване на  духовния портрет на българския търговския моряк през 60-те и 70-те години на ХХ в., последните му два романа- социална прогностика (фантастика) „Преди и след Апокалипсиса” и „Космически удар”,  „Обрулени от вятъра на Промяната” – разкази, сатирични и литературно документални книги. Панчо Недев е един от малцината доайени, основател на сегашното  Сдружението на варненските писатели като председател на Инициативния комитет през 1990 година.
    Член е на Съюза на българските писатели.  
   

„УМ НАРОДЕН, БЛАГОРОДЕН” – (22 разказчета по народни пословици и поговорки, 2016 г., Печат: „Колор Принт” – Варна, редактор Иван Едрев),  получава много висока оценка в доклада на СБП за преглед на литературната продукция през 2016 г. Ето и написаното в доклада за книгата:

Панчо Недев

УМ НАРОДЕН, БЛАГОРОДЕН

(разкази по народни  пословици и поговорки)

Родолюбивият патос на тази книга предизвиква  респект и уважение. Панчо Недев, доказал своето непримиримо гражданско отношение към бездуховието на съвременния граждански живот, превръща своите развълнувани разкази във фронтова територия, на която се решава бъдещето на нашите деца, бъдещето на нашия народ, бъдещето на България. Ето как започва тази книга:
    „Мили мои малки и не толкова малки читатели! Хайде, хайде оставете за малко  Господин Компютъра да си почине… Не, не казвам, че тези ваши занимания са излишни, умен е този компютър, дявол да го вземе, много полезна информация може да се научи от него, но понякога и възпитанието му, и моралът му, не са толкова цвете за мирисане. Особено с тези самоцелни екшени, наркомании и ужасии, мъчения и убийства…”
    Панчо Недев е мъдър човек. В разказите му е акумулирана неукротима етическа енергия. Не случайно той се обръща едновременно към децата и възрастните. Тази книга е доказателство, че е време за национална интеграция на всички политически, граждански и културни институции  да се включат в битката за спасение на  Отечеството.
                    Петър Анастасов – лит. критик,
                    докладчик по темата „Произведения за деца”
   
Из Предговора на книжката:
Моята сърдечна благодарност към братовчедите  „Всезнайковци” –
      Г у г ъ л  и   Ф е й с б у к
без чиято помощ не бих могъл да събера от виртуалното пространство  след- дващите  истории и разказчета, посветени на безсмъртните наши пословици и поговорки. Озаглавих тази моя книжка „УМ НАРОДЕН, БЛАГОРОДЕН”, защото вярвам, че тези случки, разказани от ваши връстници, и няколкото мои, авторски разказчета, могат да ви бъдат полезни за часовете по  литература, тъй като темите ми бяха подсказани от бивши и практикуващи учители. И още нещо: надявам се, че нещичко от тези страници, като съвет или поучение, може да  ви остане за по-дълго време, за цял живот.

    Тринадесети разказ:
ЯПОНСКАТА  КОКОШЧИЦА

Уважаеми приятели от Фейсбук!
Днес получих  6-ца за свободно съчинение по народна пословица. Реших да го публикувам в профила си, да ви се похваля! Ако успея да ви разсмея - ще бъда много доволна. Обадете се  в „коментари”!
 
    Хайде първо да се представя на новите си приятели в профила! Аз съм Пепа – Петранка Христова от ОУ „Петър Берон” в едно малко, китно странджанско село. Но всички ми викат  „Пепи късото чорапче”, защото съм  малко на ръст човече, за разлика от онова... с  дългите крака и дългите плитки, което всички обичаме. Не можах да измисля нещо  оригинално по темата, затова реших да ви разкажа една история  от нашия семеен бизнес…
    Нашето семейство, което се състои от мама и татко, баба и батко, от няколко години се занимава с люпене и продажба на малки пилета-бройлери. Търсят се много, след като радиото и телевизията заговориха за Европейската директива, за щастливите кокошки, сигурно и вие сте я чували. От цялата тая говорилня най-щастлива кокошка се оказа баба ми, защото тя се грижеше за  ония, истинските  пилета, родени  в полога на
майка си, а не в инкубатора. Продаваха  се като топъл хляб от фурната на  бай Мустафа...
Аз пък, по трудовото домашно разпределение, се грижа за едно малко кокоше стадо от ярки-носачки... не знам „стадо” дали е най-точната дума, но друга не зная, затова не ми връзвайте кусур...
    Баща ми беше купил от някъде една малка, дребна, японска кокошчица, експериментално, само за да я огледаме отблизо, колко й струва рекламата и акъла. Защото по него време някаква фирма често я препоръчваше, че снасяла двойно повече яйца от нашите кокошки. А тази  дребна разбойничка, вместо да ни се представи в най-добрата си форма, още  в първата седмица, подлуди всички ни, целия двор и най-много мене! Делеше се от стадото, ходеше наперено и предизвикателно, не изпълняваше никакви мои молби и команди, че започна накрая да ме кълве, да ми налита и на бой!
Най-напред нашите кокошки и петлета я приеха дружелюбно, в духа на традиционната българо-японската дружба. Но като видяха, че тя не отвръща дори с поглед на тази любезност, започнаха да пристъпват и те с високо вдигнати глави, покрай нея. Чудеха се, тъй като такова високомерие от такъв дребосък те не бяха виждали.
    След първата седмица най-напред се окопитиха и ориентираха в обстановката младите петлета. Те изглежда прекипяха от демонстративната обида на мъжкото си достойнство, чудеха се що за птица е тази японка! Започнаха да я побутват галено, да я ухажват, да й шепнат нещо. Явно,  искаха някакво сближение, но  щуравата кокошчица продължаваше да се държи гордо и наперено като източна принцеса от приказките, като „императорска кокошка”, както пишеше в рекламната й диплянка.
    Най-после нашите петлета, като селски ергенчета, обидени от невниманието на момите, зарязаха кавалерството и целенасочено започнаха да притискат японката до стената. Сещате се защо, и вие понякога гледате с едно око такива... филми, нали? Да, но японката сигурно още чакаше своя принц, та пощуря от тази любовна, балканска атака на  петлетата. Тъй като  по рождение май и японските кокошки притежават умения за най-опасните японски бойни изкуства, за нула време тя разпердушини своите ухажори; развихри се като японски артист в екшън филм, накълва им до кръв червените  гребенчета. Но поражението на петлетата не трая дълго. Бързо се окопитиха, организира се, притиснаха я  с кръгова атака, оскубаха й малкото перушина на гърба и ако не бях се случила наблизо, щяха да я изкльопат  като нищо...
    Когато казах на баща ми какво се е случило, той се разпореди да отделя  малката кокошка от другите, а след няколко дни  купи  още десетина  такива кокошчици и три петлета, които заживяха свой, спокоен, японски  живот... Но тогава пък станах свидетелка на друго малко чудо, което още не мога да си го обясня: Как тия японски пернати толкова бързо се побългариха? Защото и те, щом си снесат яйцето, проглушават махалата, че са снесли яйце! Пък то едно яйце! Пъдпъдъчи яйце. Три в едно в сравнение с нашите.
    Ето че стигнах до темата за народната мъдрост. Като гледам това малко яйчице, по-малко дори от бонбонче, почвам да си мисля: дали и в кокошия свят вече се е загнездила  националната им  грандомания, от която  се е родила поговорката:
„КОКОШКА, КОЯТО НАЙ-МАЛКИ ЯЙЦА СНАСЯ –  НАЙ-ГРЪМОГЛАСНО  КУДКУДЯКА”.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7