ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕСТВО

Начална страница | Интересно | Литература | ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕСТВО
image

Уважаеми читатели на вестник „България СЕГА” и на страницата на Салон за българска култура и духовност, отминаха светли и благословени рождественски празници. Всеки от нас има мечти, които вярва, че ще бъдат изпълнени, защото в тези дни небесата се разтварят и оттам се изпращат чудесата, които чакаме. Те са за всички хора, но само тези с отворени сърце и душа могат да ги видят. И да не забравяме, че чудесата не винаги се отъждествяват с материални подаръци, а са най-вече такива, които могат да бъдат видяни с вътрешните ни сетива. Бъдете живи и здрави и благословени в делата си, радвайте се на малките неща, без които големите са невъзможни. Все пак беше Рождество и не може без подаръци. Поднасям този разказ като подарък, в който вярвам, че всеки един от вас ще намери по нещо, което да стопли душата му, да отвори сърцето му и да  му даде надежда.

Снежана Галчева – председател на
Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“
-------------------------------------------------------------------------------------

                    
ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕСТВО
 
                                                                                                
Точно днес Христо си беше направо вкиснат. От небето се сипеше някаква попара от дъжд, сняг, сиви парцали, отгоре на всичко студени и дебели. Ама че време преди празниците! На кръстовището се размина със старица. Тя просто следваше с бавни крачки големите си ожулени боти, нахлузени върху цикламени вълнени чорапи. Къде е тръгнала пък тя? Христо стигна до края на кръстовището и се обърна да види  старицата. Дребничката й изправена фигура не успя да стигне до края на кръстовището, преди да се смени светлината  на светофара.
Пристъпваше устремено след ботите си все още далече преди тротоара, предвидливо вдигнала ръката си – с това движение властно    предупреждаваше, че на кръстовището има все още човек. Все по-бавно следваше големите си очукани боти и се клатушкаше под ударите на суграшицата. Христо неочаквано за себе си се върна. Подхвана старицата и я помъкна напред, увиснала на ръката му. Така я дотътри до тротоара, пусна я и се разкрещя:
    - Къде сте тръгнали по това време, нямате ли деца? Ама че хора!
    - За хляб и най-вече на разходка. А иначе имам три деца. У дома са. Току-що пристигнаха от три посоки за коледните празници. Живеят в чужбина и работят там каквото намерят. Въпреки че съм им дала висше образование.
    Христо смаян се вгледа в жената - кой излиза, когато децата му са се прибрали току-що?! Очи с цвят на какао, бели развети от острия студен вятър коси, артистичен бретон, лека усмивка, бузи, порозовели от студа.
          - Не излизайте повече днес! - предупреди я Христо. - Пък и това кръстовище е опасно.
В това време жената политна, но се задържа - сигурно защото ожулените боти я подпираха, а и Христо я подхвана.
    - Имах нужда малко да се разведря. Дошли-недошли, моите се скараха за годежния ми пръстен - всеки го иска. Сетили се! Само че вещите имат собствена съдба и тя изобщо не зависи от съдбата на притежателя им. Какво са се сетили за този пръстен не знам, но няма да го получи нито един от тях. Никой  не го заслужава. Баща им ми го даде.      Аз пък ще си взема куче. Обичам ги кучетата. Това ще е подаръкът ми за Коледа. Никой не бива да остава без подарък за Рождество - довърши жената и още повече се смали.
    - Само куче Ви липсва на тия години - въздъхна Христо кисело и се накани да продължи пътя си. Беше решил да се върне на работа за още    час-два.
Жената бодро го подкани да я изпрати още малко, поне до близката градинка. До нея има спрели коли - каза - тя се опира на тях и така се добира до стълбището на блока, в който живее - ей там отсреща. После се хваща за перилата и понеже ръцете й са здрави - ръце на цигуларка - успява да се добере до входа. Като я изпрати, ще види.
    -  Значи сте цигуларка? Къде свирехте?
    - Във филхармонията. Цели петнайсет години. Напуснах заради децата. Хайде - подхвана жената, - нека повървим още малко.
Христо се предаде.
-    А Вие къде по това време? - строго попита възрастната дама.
Вместо да й каже, че е бил във филиала на офиса им, Христо се ядоса не на шега и отговори, че е тръгнал да търси Снежанка и джуджетата. Стресна го звучният смях на старицата. Тя продължи да крачи, но се подхлъзна, залюля се и ако Христо не я беше подхванал, щеше да падне.
Той  се развика:
    - Смехът в такова време е лукс и е забранен за някои, например за Вас.
     Жената не престана да се смее звънко - толкова мъничка - наистина като Снежанка - цялата в бяло, с развята от вятъра бяла коса и с това момичешко бретонче.
    - Харесва ми това да съм Снежанка - една Снежанка на 94. И вместо джуджета - да си имам куче. Пенсията ми е 170 лева - ще стигнат и за мене, и за кучето. Ям малко. Кучетата са по-добри от хората, нали?
    - Знам ли? - замисли се Христо.
       - Искам малко почивка сега - бодро обяви непознатата и се спря, без да пусне ръката на Христо. - Уморявам се лесно. - С другата ръка се подпря на спряла кола.
    - Ще видиш какво ще ти донесе дядо Коледа - тихо каза жената и впери в Христо какаовите си очи - може и в джоба си да намериш подарък. Няма да си без подарък за Рождество, защото го заслужаваш.
    Спряха пред входа на висок, грозен, студен блок. Жената се закатери по стълбите, здраво хваната с двете си ръце за перилата.
    - Виждаш ли колко са ми силни ръцете? Стой още малко. Само да опитам дали мога да отключа - помоли старицата.
    - Като съм се хванал... - промърмори той и се загледа в грозния блок. Жената пусна ръката му и прибра торбата, която Христо беше взел да  носи.
- Желая  хубава  Коледа и благодаря - бодро каза старицата. - За мене тази среща беше подарък. За Рождество. Всеки трябва да получи подарък -най-вече, който заслужава.
 И се промъкна безшумно през голямата врата.
    Христо се отказа да се връща в офиса. Тръгна направо към къщи. В това време, в което не можеш да различиш мръкнало ли е или не от сивите мокри парцали, които се развяват от вятъра, си е само за вкъщи.
    Посрещна го топлият дъх на дома му и се сети за жената. Не съжали, че й помогна, учудващо е как беше успяла да се справи на отиване. Понечи да извади кърпа от джоба на якето си и ръката му попадна на пръстена. Откъде се взе? - светна в съзнанието му, но само след миг се сети. Годежният пръстен на жената. Събрал любов, надежди и мечти. И най-накрая - желание - желанието на тази Снежанка да поднесе на Христо коледния си подарък.
 
                                       
Ангелина Дичева –
Член на Салон за
българска култура и духовност - Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7