Глобусът с българското литературно слово се завъртя…

Начална страница | Интересно | Литература | Глобусът с българското литературно слово се завъртя…
image

Може би по статистически данни в официалните доклади се знае какъв е броят на българите, живеещи извън страната ни. Там, някъде... По света. Но зад тези цифри, справки и факти стоят хора - с различни съдби и различни причини да се пръснат по широкия свят. С различни професии, различно реализирали се и естествено - различно мислещи. Но има нещо, което ги обединява и това, разбира се, е неразривната връзка с България – не само като място, в което сме родени, а като връзка, която не може да бъде разрушена от нищо. Защото тя е вътре, в кръвта ни и всеки удар на пулса ни доближава към нея, но в онова - духовното измерение. И е без значение къде се намираме. Една такава особена категория хора са пишещите българи, пръснали се по протежението на меридианите на глобуса. От горещите пустини и безбрежни степи до слънчеви плажове и океански брегове. От Северните фиорди до Южния полюс. Но където и да се намират, те винаги успяват да наситят пространството с цветовете и аромата на своята идентичност. Чрез словото, но най-вече с психологията на своето битие.
Трудно ми е да кажа какво точно изпитах в момента, когато ми бе изпратен антологичния сборник „Българско слово на литературния глобус“ на издателство „Сатори“. Чувството ми беше и радостно, и носталгично, и празнично, но най-вече изпълнено с благодарност към тези, които не са забравили, че по света има творци, които живеят, дишат и творят с неподправената емоция на българската душа. Обръщам се с чувство на особена благодарност към съставителя на сборника Георги Николов – неуморен радетел за запазване и разпространение на българската култура извън пределите на страната ни. Литературен критик, творец и не на последно място истински родолюбец. Самият той е с много публикации в изданията ни във Великобритания, Франция, Австрия, САЩ, Канада, Аржентина, Кипър и други страни. Превеждан на френски, испански, гръцки. Интересува се от творчеството на на нашите писатели в диаспората от началото на ХХ век досега. Пръв носител е на Национална награда за литературна критика и есеистика „Николай Петев“ (2016 г.) Той е човекът, който полага изключително много усилия, за да издири по света българските писатели и поети, за да може както те самите помежду си да установят връзка, така и световната литературна общественост да се запознае с тяхното творчество и естетически категории. Както търсачът на съкровища събира скъпоценните камъчета, така и Георги Николов е събрал словото, идващо от душата на българските творци, живеещи на няколко континента. В този сборник акцентът е поставен върху съвременните ни романисти, поети, разказвачи и есеисти. Разбира се, както самият съставител уточнява, те са много повече от събраните тук 71 имена, но какъв е точният им брой никой не знае. Интересно е представянето на самите автори, както и подборът по географски показатели - Австралия, Европа, Южна и Северна Америка, Африка.
Съставителят на антологичния сборник ни отвежда в далечната и екзотична Австралия, в която звучи българската реч чрез творчеството на Изабела Шопова, Виктория Забуковец, Георги Гълъбов, Мария Стойкова, Марсия Малинова-Антони, Мария Малинова-Антони, д-р Борис Младенов. От историите на авторите, научаваме интересни факти, свързани с дейността на българската страна по света – например пътешествието до Антарктида на Изабела Шопова. По покана на българския антарктически институт тя посещава остров Ливингстън, където се намира и българската антарктическа база (“Затишие след буря“, откъс от сборника “На юг от разума“). Малко хора знаят, че всяка година в началото на лятото в Антарктика (то започва в разгара на Европейската зима) българска научна експедиция от биолози, инженери, геолози, медици и други специалисти, се отправя към Южния полюс, за да изследва тази малко позната част от планетата Земя и да даде своя принос в световните научни изследвания за наболелите проблеми – затопляне на климата, топенето на ледниците в световния океан, замърсяването на въздуха, популацията на животински видове и други. Интересни са размишленията на Виктория Забуковец, в романа й „Втората вълна“, 2015 г., (The second landing, Australia, 1993) за културната история и историческа памет на етносите, намерили прием в Австралия, когато се създават първите етнически клубове, църкви, училища и библиотеки. Тя самата пристига в тази страна още след края на Войната през миналия век. „Културата, с която всеки бе дошъл не е дреха, от която можеш да се отървеш по своя воля. (...) Цялата същност и начин на живот на отделния човек са отражение на културата, която го е възпитала“. Прочувственото стихотворение „Пирин“ на Георги Гълъбов, стихотворението „На България“ на Станка Николова и др. са все носталгично-емоционални елементи, които отвеждат мисълта много по-далеч, а сърцето е единственият критерий за време и пространство.
Място в този сборник са намерили и българските творци, които живеят в не по-малко екзотичните Бразилия и Аржентина – Илко Минев, Михаил Кръстанов, Анна Мария Миткофф, Марио Несторов, Омар Ценов. Страни и население, различни от нашата народопсихология и самобитност, но чиито култури определено са се обогатили от българското творческото присъствие на континента. За българското слово и културни традиции се знае и в Африка - чрез творчеството на Михаил Михайлов – Мишо, който живее в Намибия и Цветан Бошев – ЮАР.
С особен трепет разлиствам страниците, където са представени българските творци, живеещи в различните страни на Европа – люлката на съвременната ни култура и изкуство, на литературни течения, на художествена и поетична естетика. Разбира се, преклонението ми пред Франция и нейната култура е огромно. Радостна съм, че в тази страна – средище на световен културен обмен, живеят и творят български автори, намерили място в сборника - Атанас Ванчев дьо Траси, Велина Минкова, Мария Касимова-Моасе, Мона Чобан, Кристина Панджаридис. Глобусът се завърта - Чехия, Унгария и Русия – Васил Риков, Таня Капинчева, Светла Кьосева, Андрей Бинев;  Швейцария – Евелина Ламбрева-Йекер, Таня Шелхорн;  Швеция – Рада Добрианова, Румяна Ботева, Свежа Дачева; Испания и Португалия – Росица Василева, Милена Иванова, Златко Ангелов, Живка Балтаджиева, Бойка Николас, Златка Тименова;  Гърция и Кипър – Елена Пеева-Никифоридис, Василка Хаджипапа;  Нидерландия и Италия – Иван Стоянов-Бари, Анна-Мария Гюзелева, Силвия Проданова; Белгия и Великобритания – Мая Панайотова, Христо Караславов, Здравка Момчева, Ивайло Терзийски, Кирил Камбарев, Мартин Ралчевски; Германия и Австрия – Румяна Захариева, Цвета Софрониева, Румяна Еберт, Петя Хайнрих, Диана Бързева, Дарина Шнайдер, Весо Портарски, Диана Иванова, Димитър Димов, Катя Кремзер, Соня Тодорова.
Заради по-близките разстояния в страните от Европа, много от тези автори редовно присъстват на културни събития в България, на литературни четения и издават свои книги на български език в страната ни. Имах невероятния късмет да се срещна с част от тези талантливи творци в България по време на моето пребиваване в София, през м. септември, който се оформи като месец, изключително богат на културни събития. Незабравими ще останат срещите ми с поетесата и писателка Румяна Захариева, която издаде на български език своя роман „Ръкавици за студената война“, с поетесите Катя Кремзер и Мая Панайотова. Поетичните откровения на Катя Кремзер са събрани в последната й книга „Пясъчна роза“, а в края на 2018 г. Мая Панайотова издаде своята стихосбирка на български език „Снимки до реката“.
Една голяма част от българите са предпочели да изградят живота си зад Океана и са избрали да живеят в Северна Америка. В сборника откриваме имената на българските творци от Канада Бойко Златев, Гергана Егова-Динева, Надя Стефано и Соня Ангелова, която през 2009 г. е поканена в София да чете свои творби. Но най-голямата част от българската диаспора е намерала място в САЩ. Продуктивната поетеса Людмила Билярска от Индиана („Пред жътва“, „Чудотворие на крачка от делника“, „Самотната къща”), Милен Нанков, който е преподавател по творческо писане в Университета в Северен Тексас (откъс от „Щъркелите и планината“), Радка Фалк-Шидерска от Ел Ей (“Носталгията“) имат своето място в сборника. Но определено за ветровития и красив мегаполис Чикаго в САЩ, може да се каже, че е града с най-много българи, сред които за радост има и доста талантливи поети и писатели. Георги Витанов-Богат („Есенни гробища“), Василен Васевски („Най-голямата радост“), който е художник и наред с импресията на цветовете извайва и словото в своите разкази и новели. Тук са и Симеон Гаспаров (“Пейзажи от Елджин, рисувани със сняг“), Добри Карабонев  (“Дъжд“), Райна Недялкова („Докосване до отвъдното“), както и поетите от Чикаго Калина Томова („Бях“, „Имаше човек“, „Нюанси), Михаил Цветански („Баща“, „Родна къща“, „Тежко, тежко“) и Снежана Галчева („Повикай ме и аз ще те намеря“, „Портрет“, „Знам“).   
Събирането, подреждането и издаването на тези автори, пръснати по различните кътчета на света е не само едно благородно дело, което ще остане в съкровищницата на българската литературна история. То е и доказателство за това, че българският дух е несломим и в тежки моменти и несгоди, връзката с духовното е това, което му помага да оцелее. Благодарност на всички, които направиха възможно този сборник да стане реалност – животрептящ с радостите и тревогите на българското слово.
Поздравления за красотата и изяществото на формата, за дълбочината на посланието, творци, които пишете с езика на сърцето. Поздравления и за съставителя - литературния критик Георги Н. Николов, който допринесе за това, българските почитатели на поезията и прозата да се докоснат до тези произведения.

Снежана Галчева – Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7