TOP 50 книги, препоръчани от Литературния Клуб на в. "България СЕГА" Предложение №3

Начална страница | Интересно | Литература | TOP 50 книги, препоръчани от Литературния Клуб на в. "България СЕГА" Предложение №3
image

Смисълът на живота и имат ли вина нашите звезди (?)


Отново е четвъртък и пак е време да избягаме от сивотата на нашия свят и да предприемем шеметно пътуване в литературната Утопия.
Прекарах дълго време вперил поглед в библиотеката си, взирайки се в стотиците заглавия наредени по стелажите и чудейки се кое от тях да избера, за да ви го препоръчам днес в Литературния клуб на в. „България СЕГА“. Изборът е труден, защото през годините не една или две творби са ми направили сериозно впечатление, но все пак вниманието ми се закотви в пристана една конкретна книга.
Искам първо да отбележа, че не съм фен на Джон Грийн, но това се оказа без значение, когато в ръцете ми попадна романа му „Вината в нашите звезди“, който само преди няколко години беше пренесен и на голям екран, в една от малкото екранизации, които на магия не разочароват заклетите читатели.
Историята на шестнайсетгодишната Хейзъл (главната героиня на Грийн) е повече от тежка и несправедлива. Тя е диагностицирана с тежка болест, за която знае, че бавно изсмуква живеца от и без това крехкото й тяло. Дните й са вече преброени и не лекарите не й дават повече от няколко години живот, затова тя гледа на себе си предимно като на „професионално боледуваща“ и смирено чака своя край. В ежедневието й липсва устрем и хъс, които са неизменна част от съществуването на всички тийнейджъри… Заболяването й я кара силно да натиска спирачките на своето съществуване и да тъпче в кръг през остатъка от земното си пребиваване – препрочитайки отново и отново любимата си книга, гледайки едно и също предаване и т.н.
Но повярвайте ми, сюжетът не се върти около примирението с нейно величество Смъртта. Напротив, макар да започва като тъжна изповед за страданието, историята бързо променя своя курс и се насочва към триумфа и красотата на живота.
Хейзъл среща Огъстъс Уотърс в групата за взаимопомощ, на която е принудена да отиде от майка си и от този миг нищо не е същото. Огъстъс е бил болен от рак, но когато се запознава с Хейзъл вече е в ремисия, а в групата се озовава като морална подкрепа на свой приятел, страдащ от същата болест. Сблъсъка на Хейзъл и Огъстъс е разтърсващ, в стил Никълъс Спаркс и нищо чудно с тази си творба Грийн да е представлявал сериозна конкуренция на сочения за „хроникьор на човешката душа“ свой колега.
„Вината в нашите звезди“ притежава изключителна дълбочина, в която се гмуркаш все по-надълбоко с всяка една разлистена страница и в даден момент си даваш сметка, колко важно е човек да живее. Истински. Пълноценно. Като за последно...
Опитвайки се да покаже на Хейзъл насладата от живота, Огъстъс учи и нас, че независимо от неизбежния завършек на житейския ни път, не трябва да се лишаваме от трепетите, мечтите и копнежите, които могат да превърнат дишането ни в удоволствие и да дадат смисъл на земния ни престой. Амбициран да извади момичето (в което бавно, но сигурно се влюбва) от състоянието й на постоянна апатия, Осъстъс изгражда мост между нейния и неговия свят, като й разкрива собствения си калейдоскоп от гледни точки и перспективи, които дори и болезнените пипала на тежката болест, през която е преминал, не са успели да му отнемат. Надявайки се да върне искрицата обратно в очите й и да даде на Хейзъл стимул за борба, той подготвя още по-голяма изненада, която ги отвежда в Амстердам на среща с автора на любимата книга на момичето.
През цялото време става свидетели на една спираща дъха история, обагрена от краските на обречеността, но наситена с воля, способна да размести дори подредбата на нашите звезди. Виждаме двама младежи, които макар и с един крак в гроба се учат да живеят, да се смеят и да намират красота в простите неща…
Джон Грийн прокарва тънко посланието, че не е нужно да си умрял, за да си мъртъв и ако не искаш това да се случи трябва да направиш нещо. А ние, читателите, запленени от живия разказ можем само да се смеем и да плачем, нетърпеливо отмятащи глава след глава.
И тъкмо когато си мислиш, че си предвидил края, се оказва, че авторът има още един коз в ръкава си и обръща сюжетната линия на 360 градуса. Няма да крия – кулминацията е горчива… смазваща дори, но така реална, без сладникава заблуда или лъжлива измама. Последните страници се четат тежко, понеже Грийн проявява смелост и дързост, пишейки за реалния живот, а не за химерите от приказките.
Но въпреки че ни кара да смъкнем розовите си очила, истинската сила на книгата се крие в това, че ни показва цял набор от цветове зад стъклата им.
„Вината в нашите звезди“ се определя като труден за поглъщане роман, но аз ви гарантирам, че ще си струва!
Пожелавам ви приятно четене, а след като затворите книгата не забравяйте да живеете!

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7