Разкази на Весела Фламбурари

Начална страница | Интересно | Литература | Разкази на Весела Фламбурари
image

Весела Фламбурари е българска детска писателка. Родена е на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на   Мими и Никола Богданови. Омъжена е за д-р Василис Фламбурарис. Живее и твори в Атина, Гърция. Весела е автор на петнадесет, издадени в България и Босна и Херцеговина книги. Пише приказки, романи, пиеси, телевизионни и радио предавания. Книгите й са само за деца и юноши. Автор е и на статии, студии и рубрики за детската литература.
Весела Фламбурари е представена в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“ - 2017 г.  с  публикуваните тук разкази.

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“


 ТИКВАТА

                   Имаше една голяма, зряла и съвсем жълта тиква. Някои смятат, че тиквите са нещо абсолютно обикновено. Е, не и тази тиква! Защото тази тиква си имаше "радост в живота"...
- Да, "радост в живота" трябва на всеки, за да са му подредени нещата и смислени! – обичаше да казва тази тиква и се подуваше от гордост.
- Много е мъдра нашата тиква! – обичаха пък да отбелязват тиквените семчици с доза страхопочитание. Защото всяка вечер тиквата ги подреждаше в редичка и проверяваше техния брой.
- Аз, аз… – извикваха семчиците. Което показваше ясно, че са си на мястото. Защото някой, който не си е на мястото не може да извика "аз", нали така?
И това щеше да е всичко, което може да се каже за тази тиква, ако една вечер не се случи нещо немислимо... Една вечер тиквата откри, че семката ей там, най-отляво, я няма!
- Ах – успя да каже тиквата и посърна.
- Тя ще  си дойде! Просто  някъде  се  е  заплеснала –   закимаха успокоително другите семки.
- Как можа? – глупаво отрони тиквата. – Така да  ми съсипе "радостта в живота".  Тази семка сигурно иска да стана една съвсем обикновена тиква!
- Ох, най-после да ни стане ясно! Значи семчицата най-вляво е била твоята радост в живота? – зашумяха тиквените семки. – Каква е глупава, че избяга и изпусна лично да й кажеш!
- Най-любимата ми семка? Кой каза това? – сепна се тиквата.
- Ти... сама – заекнаха в хор семките.
- Кой говори въобще за семки! Съсипа ми реда и радостта да съм ви строила и преброила точно! – тросна им се тиквата.
- Ааа, значи, това била "радостта в живота" на нашата тиква!
Тиквените семки въобще не чакаха. Щом стана тъмно,  държейки се за ръце, взеха че избягаха всичките!
          На сутринта тиквата така се разрева, че съвсем изгни от мокротo.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИЯТ ДЕН НА ФЕВРУАРИ

                Двадесет и деветият ден на февруари беше измръзнал и го болеше гърлото...
- Където с мен, там и без мен! Щом могат да изкарат цели три години и дори   не   забелязват,   че   ме   няма,   могат   да   минат   без   мен   и   тази година... Болен съм  в  крайна сметка... Ще  им  занеса  болничен!  А сега  ще продължа да си лежа...
И двадесет и деветият ден на февруари, взе че заспа. Да, но изведнъж в Годината се отвори празно място. Защото тази година бе получила престижната титла „Високосна Година“. Към титлата й бе връчен и един ден в повече от тези, с които разполагаха обикновените й посестрими. И този ден беше точно болният 29 февруари.
- Къде ми е придобивката? Къде ми е двайсет и девети? Двайсет и девети, къде си? – провикна се Високосната година. –  Ама къде се е запилял този двайсет и девети? Може ли такова безобразие? Без него ще ми отнемат високосната титла, която  толкова дълго чаках. И съвсем справедливо заслужих, в честна надпревара със съседките ми. И тези пред мен и тези след мен не успяха. Но аз успях и сега... този двайсет и девети иска да ме детронира! – високосната година вдигна всичко живо на крак за да се намери и доведе веднага този непослушен двайсет и девети...
А той... той спеше сладко, сладко! Дори не подозираше, колко важен и нужен беше за коронованата Година, която само с един ден в повече бе успяла да вземе цялата власт за себе си! 
                                 ЕЗИ – ТУРА

              Имаше един магьосник, който отговаряше за деня и нощта. Как ставаше това ли? Ами имаше една монета, на която от едната страна беше изрисувано слънце, а от другата - луна. Работата на магьосника беше да подхвърля монетата с луната нагоре – вечер и със слънцето нагоре – сутрин. Така се сменяха деня и нощта.
Обаче един ден магьосникът се скара с кучето си, кой от тях двамата да обядва първи.
- Добре! – каза магьосникът. – Ще хвърляме ези-тура. Ако падне луната – аз съм пръв, ако падне слънцето – ти!
И той подхвърли монетата. Изведнъж посред бял ден стана нощ, защото монетата беше паднала с луната нагоре.
- Бау! Това не ми харесва – каза кучето на магьосника. Дай, аз да хвърлям ези-тура!
Рече и грабна монетата с лапа. Хвърли, и хоп - от нощта пак стана ден. Тогава пък магьосникът се разсърди и хвърли отново монетата. Сещате се какво стана! А когато кучето пак хвърли монетата, хората казаха:
- Не може така! Ще направим една специална монета с ези-тура!
И я направиха! Подариха я на магьосника и кучето. Магьосникът обеща, когато се обзалагат, да го правят само с монетата за ези-тура! А тази с луната и слънцето да подхвърлят само, когато му е времето!
Ред трябва да има в тези работи, нали?
           ОТКЪДЕ ИДВА СМЕТАНАТА

                  Веднъж в страната "Ягоди със сметана" свършила сметаната.
Всички много се разтревожили, защото при по-продължително отсъствие на сметана трябвало да се смени името на страната. А да се казва само "Ягоди", положително не било толкова вкусно!
Завайкали се хората, заплакали, но това не помогнало. Започнали да търсят решение.
- Откъде идва сметаната? – попитали. – Може би расте по дърветата!
Отишли да видят, но там нямало
сметана.
- Може би я прави магьосникът?
- Не! – отвърнал магьосникът. – Дава я кравата, която се изгуби и затова няма сметана в цялата страна "Ягоди със сметана"!
Тръгнали да търсят кравата, а тя горката се била заплела в някакви тръни. Освободили я. Завели я при магьосника и всички заживели горди от това, че вече знаят, кой дава сметаната в родната  им страна "Ягоди със сметана".
А кой пък дава ягодите?

















                                  ПЪТЯТ

                Имаше един късичък път, който мечтаеше да бъде въртележка.
- И без това съм съвсем късичък – мислеше си пътят, – просто един хвърлей място. Ако можех да се завия на колелце, щях да бъда чудесна въртележка!
Вечерта пътят си изми пътните знаци и заспа.
          Тогава дойде пътният вълшебник със своята свирка и униформа. Хвана двата края на късичкия път и ги върза здраво. После повдигна получилото се колелце на четири колони и изсвири тихо три пъти със свирката.
          И, хоп!
          Щом се събуди сутринта, късичкия път зяпна от учудване. Колите се въртяха ли въртяха по него.
- Истинска въртележка! – провикна се един шофьор и натисна клаксона.
          Късичкият път само се усмихна щастливо.

















 



        
          СТРАНАТА  НА ПОСЛУШНИТЕ  ХОРА

          Зад четвъртата улица вляво се намира Страната на послушните хора.
          Послушни майки разхождат своите послушни бебета. Послушните бебета пият послушно мляко. Послушни татковци глeдат послушна телевизия, а послушни баби милват послушни кученца...
          И това всеки ден. Просто прелест!
          Но се случи така, че вятърът дълго духа и накрая, взе че довея едно ментово НЕ-послушно настроение...
          И всичко се обърка: Татковците взеха, че изключиха телевизорите. Телевизорите, от обида, взеха, че направиха организация и заминаха на екскурзия. Бабите взеха бебетата от майките и с тях на гръб наскачаха да плуват в езерото. А майките целунаха толкова пъти татковците, че им излязоха захарни целувчици по лицето. После всички, заедно с кученцата, обраха захарните целувчици и си направиха пикник с млякото, което се бе превърнало в ментов сладолед.
           Ех, че забава падна!
           И сега в Страната на послушните хора, очакват да задуха вятър с дъх на мента.

                Весела  Фламбурари






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7