Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката и „Vasko The Patch“

Начална страница | Интересно | Литература | Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката и „Vasko The Patch“
image

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката и „Vasko The Patch“, китарист-блусар, певец и автор на песни, е фронтмен на софийската рок група „Подуене блус бенд“, роден на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара.
 Започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век като барабанист в група „Паралел 42“ в Скандинавските страни (1984-1986) и „Старт“ на Мими Иванова и Развигор Попов (1986-1989).
През септември 1989 създава групата „Подуене блус бенд“, която е една от първите блус-формации в България. С верен усет за актуалност, нестандартни идеи и остроумие, съчетани с точно следване на принципите на ритъм енд блуса, песните му са повлияни от края на комунистическия режим.
Провежда турнета в България и чужбина. Изявява се като радио и телевизионен водещ.
Васко Кръпката ежегодно е организатор на фестивала „Цвете за Гошо“, посветен на Георги Минчев и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал, а от 2015-та организира Благоевград Blues&Jazz фестивал.
Издал е 20 музикални албума.
Васко Кръпката е автор  в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“ - 2017г.

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“

Комунизмът си отива
  ‘89

Държавна е земята, отровени полята,
замърсена е водата и подтисната душата,
подстригана  косата, обръсната брадата,
печати по краката, но менят се времената -
комунизмът си отива, комунизмът си отива,
комунизмът си отива, спете спокойно, деца!

От света ни заградиха, в диверсия обвиниха
в милицията ни биха и медал си закачиха,
в резиденции се скриха, лагери построиха,
историята изкривиха, но нещата се промениха -
комунизмът си отива.....

Диктатори сменяват, отново управляват,
лъжата си остава, заборчава таз държава,
архиви унищожават, хората отчуждават,
в чужбина заминават, но борбата продължава -
комунизмът си отива.....

На Вас, немили-недраги хора от улици и площади, надживели страха,
зарязали всичко и готови на всичко в името на смелата мечта за
безкомунистическа Европа, на Вас - студенти, екстремисти, ястреби,
лешояди ... и изобщо - долу БКП !!! ‘89

Кучето на крайния квартал
                                                                   ‘91

Родих се случайно край кофите за смет
и цял живот си патя с моя скапан късмет.
Не познавам баща си, той не знае за мен,
а майка ми избяга още същия ден.
Аз съм кучето на крайния квартал
и тази нощ ще си полегна във лепкавата кал.

Нямам порода, родословно дърво,
но имам природа и набито око.
Не ставам за изложба, помияр ненадарен,
дори и котките не ги е страх от мен.
Аз съм кучето на крайния квартал
и не мога да си спомня откога не съм ял.

Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз
от теб, господине, по-свободен съм аз.
Аз съм кучето на крайния квартал
и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...

Заклевам ви: Не убивайте никога животни
и хора, и човешки души ...

Ден след ден
                             


Храстът казал на дървото:
„Слез и ниско залегни!
Виждаш, буря се задава,
тук до мен и ти се наведи!
Ще преживеем дружно с тебе, братко,
ще се скатаем от вятъра студен,
 ще оцелеем сладко, сладко - 
 ден след ден,             
 ден след ден.“


Дървото клоните разклати,
погледна тъжно старата гора,
обрасла от досадни храсталаци -
вещаят бури, а цял живот пълзят
и преживяват си под чужда сянка 
така на завет от вятъра студен,
и оцеляват сладко, сладко -
ден след ден,
ден след ден.


И така животът продължава
вечния си мъдър кръговрат,
някой постоянно оцелява,
защото други срещу бурята стърчат -
ден след ден...

ЕМИГРАНТИ

СВОБОДАТА ТЪРСЯ, ОБИКАЛЯМ НАВРЕД
И СЕ ЛУТАМ ПО ГРЕШНИЯ СВЯТ.
ТЪРСЯ СВОЯ ПЪТ, ГЛЕДАМ САМО НАПРЕД,
С ПРИКЛЮЧЕНИЯ СЪМ МНОГО БОГАТ.

     ЕМИГРАНТИ - ОБИКАЛЯМЕ ЗЕМЯТА,
     ЕМИГРАНТИ - ВЕЧНО ТЪРСИМ СВОБОДАТА,
     ЕМИГРАНТИ - ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА,
     ЕМИГРАНТИ - ДОРИ И В СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА.

ЗНАМ, ЧЕ ТАЗИ ЗЕМЯ Е ПЪЛНА СЪС ТЪГА,
УМОРЕНА ОТ БЕЗКРАЙНИ ЛЪЖИ.
КАТО ГРЕШЕН ДЯВОЛ БРОДЯ ПО СВЕТА
И МЕ ВОДЯТ МОЙТЕ ЩУРИ МЕЧТИ.

      ЕМИГРАНТИ - ОБИКАЛЯМЕ ЗЕМЯТА,
      ЕМИГРАНТИ - ВЕЧНО ТЪРСИМ СВОБОДАТА,
      ЕМИГРАНТИ - ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА,
      ЕМИГРАНТИ И В СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА.

И ЕТО, ВРЕМЕТО МИНАВА, КАТО ВЯТЪР ЛЕТИ,
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НЯМА КРАЙ,
БОГАТСТВОТО Е -  ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ
И ХИЧ НЕ МИ ПУКА ИМА ЛИ РАЙ.

ЕМИГРАНТИ  - ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА,
ЕМИГРАНТИ И В СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА...


Нeка бъде светлина
                                         ‘92


Когато увехне цветето, преди да разцъфти,     
когато падне птицата, преди да полети,                    
когато мракът светлината победи,
когато спре земята преди да се завърти...
Когато те препънат, преди да си прекрачил ти,
когато ударят, преди глава да вдигнеш ти,
когато ти се плаче, преди да си отворил очи,
когато ти се пее, а започваш да крещиш...
Нека бъде светлина,
нека има цветя,
нека бъде любовта,
нека има деца!
Когато се удариш в решетките на твойта свобода,
когато мразиш силно, а мечтаеш любовта,
когато падаш, а си мислиш, че летиш,
когато ти се пее и усещаш , че мълчиш...
Нека бъде светлина.
нека има цветя.
нека бъде любовта.
нека има деца!
 







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7