Стихове от Илко СЛАВЧЕВ

Начална страница | Интересно | Литература | Стихове от Илко СЛАВЧЕВ
image

Илко Славчев е роден през 1958 г. в град Попово.
Завършил е ландшафтна архитектура в София.

Публикувал е стихосбирките:
„Внимавай, косачо!“
– издателство „Народна младеж“ 1987 г.;
„На долната земя“ – ИК „Пан“ 1995 г.;
„ПАПКА: Документни и други неща“ – ИК „Христо Ботев“ 1997 г.
„Писма до светлината“ – издание на ILVI 1998 г.
„Зелено небе“ – ИК „Пан“ 2009 г.
„Ела в планината“ -  ИК „Пан“ 2016 г.
Илко Славчев е автор в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – „Любослов“ - 2017г.


Виолина Б. ИВАНОВА
 в. „България СЕГА“



Ч Е Р Н И Я Т    О Р Е Л


Долита сред разбуненото пладне,
връхлита върху моя ден.
Забива нокти накъдето падне –
кълве най-свидното у мен.

Крилата му закриват небосвода,
проблясва клюнът му – кинжал.
От ярост - /да се скрия неспособен/ -
към себе си изпитвам жал.

Поне да ме довърши в битка тъмна –
той чопли раните през ден.
Ще мога ли безсмъртен да осъмна –
орелът да е победен?

Да пия топла кръв тогава трябва,
да дъвча сънен жива плът,
по урвите самотен да побягвам –
ала смъртта е все на път.

Ще трябва да се разделя полека
със насъбраните мечти.
Така товарът алчен ще олекне,
страхът почти да не личи.

В зори крила душата ще разпери,
с ликуващ вик ще закръжи.
Светът ще руменее долу дребен -
с любов откърмен и с лъжи.

Изпепелената душа ще гледа
орелът чер очи в очи.
Ще почне вече битката последна
и въздухът ще загорчи.


Х Р А М

Любима, вярвам в тебе - ти си храм.
Под куполите на гърдите ти се моля.
Не бива да съм боязлив и ням -
връхлита щастието като болест.

За да целуна твойте колена,
аз коленича пред олтара на живота.
Светците тука нямат имена
и в мрака няма дяволи да се кикотят.

Иконата е жива и света.
И грешникът съблича тялото от себе си.
Щом в себе си събрали  сме света,  
магии, думи, разум - непотребни са.

Аз вярвам в чудото, което сам
в косите, устните и рамената търся.
Любима, позволи  ми в този храм
да бъда варварин, след туй да се покръстя.




ЖИВОТЪТ  Е  ВСИЧКО
              На Булат Окуджава


Плаче детето - изгубило е играчка,
плаче момчето - изгубило е любов,
плаче мъжът - изгубил е пари,
плаче старецът - изгубил е всичко.

Детето се смее на всичко,
момчето нехае за всичко,
мъжът е за всичко,
старецът свиква със всичко.

На стареца дайте играчка,
за да забрави.
На мъжа дайте любов,
да се забрави.
На момчето дайте пари
и ги забравете.
На детето - да не забравите -
дайте му всичко.


ВИНО,  ЖЕНИ  И  ПЛАНИНИ


Някои обичат виното.
Тук няма любов –
само лъжовна сила.

Някои обичат жените.
Тук няма сила –
само любовна лъжа.

Някои обичат планините.
Тук няма лъжа –
само силна любов.

Вино, жени и планини.

Нека забравим тези, които
обичат силата,
обичат лъжата,
а искат любов.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7