„АМЕРИКАНСКА ПОЩА“ – ИМЕЙЛ ЗА СРОДНИ ДУШИ

Начална страница | Интересно | Литература | „АМЕРИКАНСКА ПОЩА“ – ИМЕЙЛ ЗА СРОДНИ ДУШИ
image

Добре, че поезията е непреходна. Иначе пътят от битието до съзнанието щеше да е невъзможен.
Живях няколко седмици в поетичния свят на една стихосбирка. И съм благодарна за това. „Американска поща“ от Виолина Иванова е явление, което не мога да отмина с мълчание, въпреки че именно то, мълчанието в тоналност със самата мен, зареди душата ми с хармонията, от която се нуждаех.
Днес е много трудно да бъдеш духовен човек. Да се откъснеш от фалшивото удовлетворение в битката да докажеш колко не си изостанал в надпреварата със себе си, догонването на другите и онова непременно изплуване на житейската повърхност, където по-скоро ти трябват хриле, за да дишаш, отколкото крила, за да полетиш.
„Американска поща“ е имейл за сродни души. Ако имаш необходимост да пишеш на някого, отговорите на част от посланията ти се крият в тази книга. Защото, вярна на себе си, авторката не налага свои правилата на живеенето. Тя само обяснява – фино и дълбоко през призмата на своето светоусещане - онази вечно изплъзваща ни се нишка в безкрайната мъдрост на Вселената :
„Пишете писма
върху вятъра.
Пишете ги ясно
върху времето.
Пишете писма
до човека!“ –
пише в имейла
на Бог.“
( „Писма“, „Американска поща“, Виолина Иванова“)
Така тръгването към себе си е някак по-лесно, а осмислянето на големите – малки въпроси, които задаваме в поредния етап от живота си , става споделено. Колективното мислене на душите, изказано от Виолина Иванова звучи по нейния начин , но докосва индивидуално и се превръща в свое преживяване :
„От какво се прави романтика ?
От какво се ражда човекът ?
От какво се …
живее.“
( „Американска поща“ , Виолина Иванова )
Времето и пространството в нейните поетични текстове на пръв поглед са много лични. Но усещането за приобщаване към вътрешния и мир ме съпътства винаги, когато я чета и съпреживявам. Вярвам, че така ще бъде с всеки получател на „Американска поща“ , готов да осмисли посланията на авторката и да открие себе си в тях. Защото в тази книга има по малко от всичкото, което ни заобикаля, убива и възражда, препъва или ни кара да продължаваме напред. Любовта, приятелството, самотата, предателството, изстиването или затоплянето на чувствата… и още, майчинството, тръгването, и завръщането към Смисъла да бъдеш на тази земя като философски завършена личност. Именно общочовешкото, което откривам в огромните вътрешни пространства на малките поетични форми, чрез които Виолина Иванова вмества своя свят и света , в който живеем, ме кара да се чувствам по-малко самотна и повече споделена в Словото. Имейлите за сродни души не са ежедневие. Те са проблясък до поискване, за да стигнем до същността, която ни създава и руши, докато от нас остане само най-доброто :
„Цветето поглъща
Слънцето.
Слънцето
изпива цветето.
Идва пчелата
и прави мед.“
( „Сътворение“, „Американска поща“, Виолина Иванова)
Моите лични емоции спрямо тази стихосбирка , и спрямо цялостното творчество на Виолина Иванова са оцветени в златисто. Това е нюансът , който свързва спомена с бъдещето. А също и начин да продължиш напред като уникалният себе си и безименният друг. Един. Единствен. И част от многото , на които винаги предстои трупането на познание, просветление и избор :
„Любовта е сказуемо
в изречението на живота.
Лесно е да си грамотен.
Трудно е да го докажеш.
Морфологията и синтаксисът
на езика
не съвпадат с
житейските.
Ще говориш
или
ще живееш ?“
( “KNOWLEDGE”, „Американска поща“, Виолина Иванова )
Искам да пожелая на добър час на тази поетична книга. Вярвам, че тя ще достигне до много духовни адреси, ще докосне мисленето и осмислянето на този свят. Защото поезията е непреходна и без нея пътят от битието до съзнанието щеше да бъде невъзможен.

Здравка Владова – Момчева

ОТ „АМЕРИКАНСКА ПОЩА“ :

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЛЮБОВ

Празна пощенска кутия,
оглушал телефон,
нито един имейл,
в прясната буца сирене
на екрана
мишката скролва
през пространството...
кап...
          кап...
                    кап...
                   
някой  (не) плаче. 


ДОМ

Седма година се блъскам в този кафез на смъртта,
издут от празни пространства,
отлитащи в другото образи,
отнасящи там или забравили тук
разтръбени дребни капризи.

Как не сме заподозрели, как не сме си представили,
че смъртта е лежала в леглото
на десет метра от нас -
в синя нощница на малки бели цветчета,
декорирана с празна чаша и изтляла цигара...

Как не се е самозапалила в това високо легло
от лъчите на зимното слънце,
от комините долу
или от нечие чувство...

В този пететажен подслон само сенките нощем
са облъчвали мъртвата плът
със  самолетен елекрошок
или бръснещи дири от  перки.
Как доживях до деня да ми кажат, че цял
месец съм  подминавала
тази врата,
а смъртта е лежала в паметта ми -
безразлична...

ЕКСТЕНЗИЯ

1.
Улици, потънали в жълто -
листа и мрежи
от обноски,
в които залезът се заплита,
за да изтръгне
нямо обещание.
 
2.
Синхронът на чувстването
е в квантовия механизъм
от миналото -
времето на Бел Епок,
с елементи от едните и другите атоми,
с общи свойства и от двете системи -
вектори на състоянието.
Не е нужно докосване.


ИЗХОД

„Няма да мисля за петната от едрия плод по паважа.“
Христина Мирчева 

Всеки поглед -
смъртна присъда.
А разбитите
върху камъка на мисълта плодове
на черешата -
изтезание на сляпо,
със затворени очи.
                                                                   
Виолина Б. ИВАНОВА








Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7