"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Стихове от Илия Консулов

Стихове от Илия Консулов

Начална страница | Интересно | Литература | Стихове от Илия Консулов
image

Илия Консулов е роден на 6 юни 1933 г. в село Величково, Пазарджишко. Завършва гимназия и икономически техникум.По политически причини не е приет да учи във  висше учебно заведение.
Младостта му преминава тъжно и доста бурно. Работи това, което му попадне, за да преживява. Прави неуспешен опит за преминаване на границата с Турция. Едва единадесет години по-късно емигрира в Америка. Установява се за постоянно в Чикаго, където живее и до сега. Тук участва активно в политическия и църковния живот на  българската общност.
Пише и публикува в емигрантски списания и вестници.
Автор е на няколко книги с поезия и мемоари, издадени в България и САЩ.
Илия Консулов  е член на  Съюза на българските писатели в САЩ и по света и носител на наградата „Нике“, връчена му по повод неговия 80-годишен юбилей.
 Той участва във  всички издания на „Любослов“

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“


ХРАМ НА ЛЮБОВТА

Премеждия и ти имаш кат мен
от бури ледни, мраз не се боиш,
крепи те любовта, духът ти несломен
и все така си цъфнала стоиш.

Слана те пари - цъфнал си цвет
в условията на исландски мъх,
на красотата пример в този свет
от диви нарциси е твоя дъх.

Чиста си като алпийски снег,
на средиземноморски лъхаш аромат,
неразрушима си като ирландски брег,
на пек и бури ти си дъб клонат.

Като зюмбил от Персия си нежна,
като балканско кокиче свенлива,
към нечисти погледи небрежна,
като жена достойно горделива.

Гърдите ти са айрис треперливи,
като алпииски еделвайс недостижима,
като хавайски жасмин миризливи
и не така си лесно постижима.

За мен си полова магнетизация !
Ти си короната на любовта,
за разума ми си хипнотизация -
мотор задвижваш всички сетива.

Очите ти са извор на мечтите,
в тях виждам въглените на страстта,
а щом докосна ти се до гърдите
превръщаш се във храм на любовта!

 
ПРЕСТЪПИ НА ОЛТАРА ЛЮБОВЕН
 
В мислите си друмища направих
все по теб съм пътя ти следя,
повелята в живота си изоставих
сили свършват, изморих се да бдя.
 
Заспивам ли в съня ми си! Но да знаеш
колко нежно галя те в нощта,
ти колко властно с мене си играеш
потапяш ме в казана на страстта.
 
Всичко във мен дивашки лудува,
цялата ми същност е в екстрийм,
плътта ми знай за твоята жадува
двамата в омагьосан кръг седим.
 
Какво те спира ! Гордост ли безмерна,
скрупули ли имаш толко скъпи,
или си пък жестока, лицемерна,
с пари ли искаш некой да те купи ?
 
Или в палатите на скромността,
на морала ли под тежкия юмрук,
или си в плен на безнравствеността
флиртуваш с мен а любиш се със друг!
 
Ела! Причести се с мили грехове,
обедът ни без тях ще е безсолен.
Ела ще ти напиша стиховe -
престъпи на олтара любовен!
 

НАГОН И РАЗУМ И НИТО ДУМА

Тя бе млада, разумна и почтена.
Омъжена за мил, стабилен мъж.
В очите ѝ гореше страст безмерна
в погледа й го виждах не веднъж.

Снага, бедра, походка плавна, лека,
краката ѝ да описвам нема нужда,
устни сочни, усмивка тиха, мека
в мислите ми тя не беше чужда.

Митичен бюст, разкошна бела шия,
коси на воля небрежно разпилени
ревностно и егоистично крият
съблазните ѝ леко разголени.

Бедрата ѝ се движеха в синхрон
с моя  дъх, мерак, същина,
от походката ѝ се лееше хормон,
чар, грация, младост, здравина!

Гласът ѝ ясен - песен на чучулига!
Очите черни със тъга напити,
но чувствах нещо все ѝ не достига,
в думите ѝ сещах нотки скрити.

Погледът ѝ се задържаше „небрежно”
кога въпрос отправяше към мен,
а аз я гледах не смело и нежно
от достойнството ѝ се чувствах унизен.

Заговорехме ли - в едно и също време,
започвахме с едни същи думи,
мислите ѝ като че ли беха в мене,
с поглед се разбирахме без думи.

И колко пъти бивахме заети
с отчети, проверки или баланс,
от други мисли бивахме отнети
и ги споделяхме във нежен транс.

Сутрин я посрещах с поглед скрит
а тя подрусваше „неволно” гърди,
къпеше ме цял в мечти опит
плуваше и тя в своите мечти.

Легах с нея в полови копнежи,
със страсти прелъсти ме като Венера,
като муза ме вдъхнови, нажежи,
не можех кът спокоен да намера.

И на фантазията моя на трона
тя дълго, дълго достойно царува,
а аз пленникът робувах на нагона.
Богато Бог с мечти ме дарува.

И нито тя, нито аз имахме кураж
да проговорим. Това бе нашата беда.
Дори в мисловни стъпки ни веднаж
не минахме по пътеката на любовта...

...В един дъждовен следобед ръми,
зает бех, оправах си книжата,
дъждът усили, навън се затъмни,
некой ми почука на вратата.

Тя ! Жената де се ми бе в главата,
в службата си на нея подчинен,
един до друг изправи ни съдбата,
немеех от достойнството ѝ пленен!

Със лист в ръка, видът ѝ умоляващ.
Блузката ѝ небрежно разкопчана,
очите ѝ със поглед покоряващ,
устни влажни, ангелски желана.

Доближих я със смелост каква не зная!
Нагонът ни привличаше - магнит.
Предложих ѝ ръцете си - и в омая
бях за миг от ръцете ѝ обвит.

Момент не бивал, момент неповторим !
Дълга целувка и нито дума.
Прегърнати във страст горим
аз занемял - а тя безума !

Бедрата ѝ във поза не бивала.
Акт диктуван по естествен път.
Сляхме се в едно - тя беше лава,
лава стояла дълго под ледът.

Тя беше плод узрял, но не капнал !
Аз да опиша мен си туй не мога.
Нагонът във едно ни бе събрал.
Грех сторихме помилвани от Бога.

Вън последен гръм разтърси свода
енергията му подсили ни страстта,
топехме се по дух и по природа -
горехме на кладата на младостта.

Освести се, притисна ме - послдна тръпка!
Захапа ме до болка - и нито дума !
От кристална чаша отпихме сладка глътка,
нагонът див победи разума.

Отиде си! Сам си останах пак!
А листа, който донесе седеше
празен с един въпросителен знак
след мойто име. Вън валеше.

И ето пак съм сам с мечтите си.
Все тъй скрито сутрин я посрещах.
Тя „неволно” подрусваше гърдите си.
Колко тиха тъга в гърдите си усещах!

ГАЛЬОВЕН ЗАЛЕЗ НА ПАРЛИВИ ЧУВСТВА

Вих венец от блянове чудесни,
катерех се по върха на мечтите,
със сълзи омесвах мойте песни,
с копнежи бяха пълни ми гърдите.

Унасях се в хармонии чудни,
за идеали преживях неволи,
дори робувах на моменти блудни,
тичах по девойки късополи.

Утрините бяха ми заристи,
обедите изпълнени с нагон,
залезите тъжни и златисти,
в нощите бях заливан от хормон.

Търсих жена на моя дух крилат,
със страст се вглеждах в женските гърди,
на фантазия и мерак богат,
но що търсих животът не ме дари!

Днес душа ми-огнище пълно с пепел,
но там все още тлее малко жар,
и е още тя над мен владетел,
дали ще пламне пак във мен пожар !

На края на любовната пътека
градината на мечтите ми е пуста,
но често пак ме гали тръпка лека-
гальовен залез на парливи чувства!


Стиховете на Илия Консулов са публикувани тук без редакторска намеса, по изрично желание на автора. /Бел. на ред./






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7