Стихотворения от Ивайло Балабанов

Начална страница | Интересно | Литература | Стихотворения от Ивайло Балабанов

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ, един от значимите български поети, е роден през 1928 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназия в Ивайловград, а по-късно живее в Хасково и Свиленград. Член е на Съюза на  българските писатели - София. Ивайло Балабанов е автор на книгите “ Да се загледаш в звезда”, “Окова за щурец”, “Парола любов”, “Религия”, Тракийски реквием”, “Песни за старо вино”(поетичен сборник в два тома). Носител е значими национални и международни награди за поезия. Предложените тук  стихове са  от участието на Ивайло Балабанов в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“ - 2016.

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“


НАДЕЖДА
Вие казвате всички, че снощният дъжд беше бедствие:
изпочупил ви овошките, изровил ви зарзавата...
Аз казвам, че снощният дъжд беше ангелско шествие-
с ангелско шествие Господ дойде на земята.
Във свещите блъскаше черен космически вятър,
късаше огън и огънят падаше дълго
и пукаха, както под тежък човек стъпалата
на тази прогнила, забравена Божия стълба.
Към нас - тук във влажното тъмно мазе на всемира
Бог слизаше с трясък по стълбата осветена,
а ние вечеряхме с чесън и пиехме бира,
отчаяни, тъмни, проклинахме цяла вселена.
И никой не знаеше как се отваря вратата
и как да излезем от зимника на битието.
Ние търсихме някаква паднала свещ по земята,
а стълбата светеше бяла и чиста в небето.
Заровени в тъмното влажно мазе на всемира
ние бяхме забравили, че стълбата съществува,
че този живот е къс като чаша бира,
но даже богатият няма пари за друга.
Душата ни - клето слугинче, нещастно сираче-
една Пепеляшка с продрана фланелка моряшка,
куцукаше в мрака със златна пантофка и плачеше:
свойта втора пантофка си търсеше Пепеляшка.
Вие казвате : снощният дъжд беше бедствие. Нека.
Аз казвам, че Бог снощи слезе при нас в битието,
за да каже на свойто сираче, че има пътека
и че другата златна пантофка не е във мазето.

ГРАДСКИ  ДЕЦА

Смешно ли е? Аз се страхувам за вас, мои кафезни деца,
че не сте виждали още яйцето на дива птичка:
не сте яли от сурова пшеница зрънца
и не знаете защо по средата си зрънцето има чертичка.
Да бяхте стъпили върху трън, да убиете гущер,
да погледате сребърната къртица на извора,
как светкавици по листовятърните тополи се спущат,
а старите пепелянки се променят във нови ризи.
Не ви е ухапала светлината в очите на диво зверче,
бял сняг не сте виждали, река как приижда...
Страх ме е, мои деца, че животът ви ще изтече
като градска вода по тръбите. А тя слънце не вижда.


МИГРАЦИЯ
Горяно, сечено, пиляно, селцето беше си създало
такъв закон - да се спасява със бяг по време на война,
но старец да остава в селото, да пази и да прави рало
за този, които се завърне жив в родната си планина.
Така след сто войни селцето си беше пак селце-глухарче,
разцъфнало сред пущинака на тилилейските гори.
Но вятър друг веднъж задуха. И страшен беше той. Макар че
го чакаха, то без мъртвец селцето плака до зори.
Тогава Лудият попита: "Защо разплаквате децата?
Къде отивате!" Мълчаха. А вятърът за нощ една
издуха бялото глухарче във пропастта на равнината
и Лудият си рече: "Бягат. Навярно има пак война!"
Той хляб и дрехи взе си само, затвори къщния кепенец
и там, край селската табела, застана с пушка при нозе -
готов за смърт и за отбрана. Печален селски опълченец
на пост застанал, за да варди избягалото си селце.
Войната се проточи дълго, а никой вест не му донесе
и Лудият си рече тъжно за тях: "Погинаха. Амин!"
Но все така на пост стоеше и в летен пек, и в мокра есен
с надеждата, че от войната е оцелял поне един.
За него Лудият отсече по пълна месечина рало,
от клас, останал след градушка изправен, семе му събра,
защото по закон такъв селцето беше оцеляло
и бе разцъфвало отново във тилилейската гора.
Печален селски опълченец. Той все така стои и пази.
По имена ни вика той от своя връх висок и див
и пита тъжно: "Господи, кажи каква война е тази,
че цяло село да загине - един да не остане жив!"

ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа и коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола.
Виждаше се вятърът как тече през светлите и бедра.
И защо сравнявата хубава жена с топола
в този час и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
Мъжете вече псуваха наум щастливият идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне…


ДЪЖД НА 24 МАЙ

Дъждът през месец май е златен.
През май дъждът от Бог е пратен,
но ще е грешка да се смята,
че той е само за земята.
Във него има нещо тайно.
Не идва той така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Не, този дъжд вали нарочно,
щом пеят майските капчуци
със шарени славянски звуци:
със гласни тесни и широки -
гръмовни, весели и мокри, -
и със съгласни, във които
шуми узряло сухо жито,
проблясва кремък, пукат тръни,
и звънкат паднали алтъни.
О, всеки звук е с цвят различен
и дъх, почти биологичен,
щом с "Д" и "Ж " и "Ъ" в средата
шурти дъждът от небесата;
а с дъх на сняг и с вятър свеж
е пълна думичката "СКРЕЖ".
Щом "К" и "Л" са звуци водни -
рекичката зашеметена
клокочи с тях в местата бродни,
от остри камъни ранена;
щом в "Ж" и "Р" светлее жар,
щом думичката "циркуляр"
ухае на талаш и есен,
а "гръм" е дума с цвят небесен;
щом болката от всяка рана
и всяка жалба е събрана
в два звука: "ОХ!"; щом в нас столетна -
в три цвята, ала вечно цветна,
със корен "РОД", с наставка "ИНА"
живее думата "Родина"...
Симфония от живи звуци
гърми в дъждовните улуци
и падат капки разбълбукани –
като горещи бели пуканки...
Но ще е грешка да се смята,
че този дъжд е за земята.
Във него има нещо тайно
и не вали така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Всяка година той нарочно
пристига там от юг, отдолу,
където са Атон и Солун.
Духът на времето изплаши,
пропъди думичките наши
и те умират, те ръждясват,
като цветя без дъжд слънчасват...
Затуй дъждът от Бог изпратен
на този Божи ден е златен,
защото мъртвото възражда.
Без него в страшната си жажда
душата ще остане суха,
душата ще остане глуха...
И тази думичка "РОДИНА"
със корен "РОД", с наставка "ИНА"
ще бъде вече променена.
Изсъхнала и изгорена
тя ще изглежда другояче.
Ще бъде пак земя, обаче
не шарена земя - светиня,
а с корен "ПУСТ", с наставка "ИНЯ"!

ВТОРИ ЮНИ
     на моя син Димитър

Димитре, мой Хаджи Димитре,
днеска е ден за бира!
Хайде, синко, изтрий сълзите :
Празник е! Той не умира...
Стига романтика, стига печал
и сополясали думи.
Помни, че Ботев не е умрял,
за да плачем на втори юни.
Ботев не иска спомен обреден,
нито да го жалеем,
затуй ни остави двайсет и седем
песни - да му ги пеем.
Хайде Димитре, засуквай мустака
и тръгвай - нощта е красива,
а пък до кино " Ботев" те чака
една Ботева самодива...








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7